КАК ДА ВЗЕМАМЕ РЕШЕНИЯ

В самото заглавие се крие отговора. Защото на български ние казваме как да вземаме решения, а на английски казват как да правим решения. Обаче ние не трябва да ги правим тия решения, не трябва да ги вземаме. Така че въпросът е правим ли ние решенията или ги вземаме? И ако ги вземаме, откъде ги вземаме? Тоест това, че ние вземаме решения, е че ние трябва да ги вземаме от Бога. Ние не да си ги правим, а да ги вземаме. Животът е пълен с решения. По същество животът е поредица от избори, които трябва да правим. Всеки ден преценяваме, вземаме решения, стигаме до заключения. Качеството на живота ни се определя от решенията, които вземаме в живота си. Съжаляваме за някои решения. За някои решения, които сме направили преди време, сме благодарни. „Ние определяме решенията си, а след това решенията ни определят нас.”Франк Борхам Ние определяме решенията си, а след това решенията, които вземаме след това, те определят нас. Определят живота ни. Например, решението ни да ходим на църква оформя живота на семейството ни и това как възпитаваме децата си. Ако не ходихме на църква, нашето семейство би било съвсем различно и животът ни би бил напълно различен. Но ние сме взели решение да следваме Христос и след това това наше решение ни е оформило. Един млад управител отишъл при по-възрастен директор в компанията, където работил и го попитал: „Каква е тайната на успеха в бизнеса?“ По-възрастният мъж отговорил: „Мъдри решения“. Младият мъж казал: „Това е чудесно! Как да се науча да вземам мъдри решения?“ По-възрастният мъж отговорил: „Опит“. Младият мъж попитал: „Как се придобива опит?“ По-възрастният мъж отговорил: „Погрешни решения“. Тоест ти правиш погрешни решения, от погрешни решения се учиш да можеш да вземеш мъдри решения и тогава ще имаш успех. Тъй като сме хора, има голяма вероятност да грешим. Чакаме прекалено много, плащаме прекалено скъпо, говорим прекалено много, казваме погрешни неща, вземаме погрешни решения. Някои от вас се тревожат в момента за решения, които ще трябва да вземат. Някои от вас дори не го знаят, но може би утре ще трябва да вземат решения. Още тази седмица. Откъде знам това ли? Знам го, защото зная, че животът е пълен с избори и решения. Трябва да вземаме решения. И нашият текст тази сутрин е за решенията. Яков ни показва какъв е проблемът, след това ни дава препоръка какво да правим и накрая ни дава едно забележително обещание от Бог във връзка с решенията. Яков 1:5-11 5 Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.6 Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига,10 а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си. Проблемът в този пасаж е колебанието или нерешителността. В осми стих се казва: „понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища“. В една от английските версии на Библията този стих звучи така: „Той е човек с раздвоен ум, нестабилен във всичко, което прави“. Думата „раздвоен ум“ на гръцки е „дипсихоз“. „Дипсихоз“. „Психа“ е душа, „ди“ е две. „Дипсихоз“ означава дводушен. Дводушен. Раздвоен човек има една душа, която вярва, една, която не вярва. Една, която мисли едно, друга, която мисли друго. И този дводушен човек описва много от нас. Ние сме с разделена лоялност, разделени приоритети. Знаем, че трябва да правим едно нещо, но не го правим. Не сме сигурни. Какво искаме? Искаме да правим две неща едновременно. Чуйте тази история. Тя показва колко е трудно да си нерешителен. Написана е от един известен автор, който се казва Доктор Сюс. И се нарича „Момчето, което не можеше да се реши“. Разказах ли ви за младия Зод, който стигна до разклонението на пътя? Той погледна в едната посока, после в другата и трябваше да реши какво да прави. Е, Зод се почеса по главата, по брадичката, по панталоните и си каза: „Сега ще рискувам. Ще отида на място едно. Там може да е горещо. Как ще разбера да ми харесва или не? От друга страна, ще се почувствам като глупак, ако отида на място две и открия, че там е прекалено студено. В такъв случай може да се простудя и да посинея, така че място едно може да е най-доброто, а не място две. От друга страна, ако място едно е прекалено горещо, може да ме хване ужасна болка в ушите и да умра. От друга страна, ако място две е прекалено ниско, може да ме хване ужасна болка в палеца на крака. Така че място едно може да е най-доброто“. Тогава той започна да тръгва, но се спря и каза: „От друга страна обаче, от друга страна, от друга страна, от друга страна, от друга страна обаче“. И в продължение на 36 часа и половина Зод тръгваше и спираше на разклонението в пътя, казвайки: „Не, няма да рискувам. Може да не е правилно“. Тогава му хрумна чудесна идея. „Ще играя на сигурно“, извика Зод. „Ще играя на сигурно, аз не съм глупак. Просто ще тръгна към двете места едновременно“. И така Зод, който не искаше да рискува, не стигна никъде и си остана там с цепка на панталоните от неговите опити да тръгне с двете страни едновременно. Понякога трябва да вземеш решение. Да бъдеш колеблив, двусмислен или дводушен е опустошително. Това те изкарва от равновесие. Прави те нестабилен. Двусмисленият човек е объркан. Той е като пияница, който се клатушка, който се люлее и залита, който е нестабилен. Той е непостоянен във всичките си пътища. С други думи, Яков казва, че неспособността ни да вземем решение води и до нестабилен начин на живот. ТРИ НАЧИНА, ПО КОИТО НЕРЕШИТЕЛНОСТТА НИ ПРАВИ НЕСТАБИЛНИ Първо, нерешителността произвежда нестабилни емоции. Тоест, когато ти си нестабилен, нерешителен, става ти напрегнато. Не можеш да вземеш решение. Тревожиш се, изнервяш се, мъчиш се. Дори можеш да стигнеш дотам да не можеш да ядеш и да спиш. Тревожиш се: „Правилно ли ще постъпя?“ Когато не можем да вземем решение, това създава емоционална несъстоятелност, както казват психолозите. Един психиатър попитал пациента си: „Нерешителен ли сте?“ Мъжът отговорил: „И да, и не“. Докторът попитал: „Какво имаш предвид?“ Той отговаря: „Преди бях нерешителен, но сега не съм сигурен дали не съм нерешителен или не“. Тоест, той пак е нерешителен. Един човек, който се казва Уилям Джеймс, считан за баща на американската психология, той е казал, че най-нещастният човек на света е този, който по навик е нерешителен. Защото като си нерешителен, си нещастен, защото не знаеш какво да правиш, се чудиш и през цялото време емоциите ти страдат. Второ, нерешителността произвежда нестабилни взаимоотношения. Липсата на ангажираност разрушава браковете. Когато не можете да решите „искам ли да остана или искам да напусна“, не можете да продължите, не можете да се откажете, не можете да се примирите и тази нерешителност води до нестабилност във взаимоотношенията, не само в семейството, но води до нестабилност в техния живот, в тяхното възпитание. Често отнема повече енергия да решиш какво да направиш, отколкото да го направиш. Забелязали ли сте това? След като веднъж вземете решение е лесно. Но ключът е да решиш какво ще правиш. Нерешителността произвежда не само нестабилни емоции и нестабилни взаимоотношения, произвежда също и нестабилна духовност. Яков 1:7-8 7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища. Нерешителността пречи на молитвите ни. Нерешителността ни пречи да получим това, което Бог има за нас. Защо Бог не отговаря повече на молитвите ни? Може би не сме достатъчно конкретни и специфични в исканията си. Може би преди да се помолим не сме решили какво точно искаме и нямаме ясни цели в молитвата си. Но ние трябва да знаем какво искаме. Това да бъдеш дводушен или двоумен, може да говори за двойнствен живот, до липса на почтеност. В книгата „Пътешественикът“ Джон Бънян в седма глава споменава един герой, когото той нарича господин Двоелик. Звучи като съвременен политик. Господин Двоелик е човек, който иска да върши Божията воля, но в същото време прави това, което той си иска — своята воля. Той знае кое е правилно, но прави грешното. И това е опит да се живеят два различни живота в един и същи човек. Да бъдеш с две сърца, с две души, води до двойнствен живот, води до нестабилен начин на живот, нестабилни емоции, нестабилни взаимоотношения, нестабилна духовност. Така че, какъв е проблемът? НЕСТАБИЛНОСТ Проблемът е нерешителност. Проблемът е да бъдеш нерешителен. Но нека да видим препоръката, която Яков ни дава. Яков 1:5 5 Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена. Това е супер обещание. Ако на някого от вас няма мъдрост, нека да си поиска мъдрост от Бога и Бог ще му даде мъдрост. Бог няма да го упрекне за това, че няма мъдрост. Ще го разбере. Но когато иска, той трябва да иска с вяра и без съмнение. За да получим мъдрост, ние трябва да се молим на Бога. Затова ви казах на български. Това ми харесва, че казваме „вземам решение“. Тоест ти трябва да го вземеш решението от Светия Дух. Яков ни дава три практически стъпки към мъдростта: признай нуждата си, поискай от Бога мъдрост и очаквай да получиш. Първо признай нуждата си Така започва пети стих: „Но ако на някого от вас не достига мъдрост“. Усещате ли сарказма в тези думи? Но ако на някого от вас не достига мъдрост. Всички други имат, а пък само единици да нямат мъдрост? Не. Няма ли тук някой, който има цялата мъдрост, от която се нуждае? Да казва: „Господи, спри мъдростта си, която идва към мен. Направо си е претоварен, толкова много мъдрост имам“. Ако мислиш така,...