КАК ДА ЖИВЕЕМ КАТО ХРИСТОС?

1 Йоаново 2:6 Бог очаква от нас ние да растем. Бог очаква от нас ние да се възпроизвеждаме. Бог очаква от нас ние да бъдем зрели. Да не бъдем като една трева или като едно дърво, което се обработва, но не произвежда плод. Бог желае ние да произвеждаме плод. И ние виждаме от Новия завет, че всъщност, за да произвеждаме плод, ние трябва да пребъдваме на лозата. Това е тайната на нашата плодоносност. ТАЙНАТА НА ДУХОВНАТА ПЛОДОНОСНОСТ Е ПРЕБЪДВАНЕТО В ХРИСТОС Тайната на духовната плодоносност е пребъдването в Христос. Защото Той е лозата, а ние сме пръчките. И ако ние пребъдваме в Него, тогава Неговият живот преминава в нас и ние можем да имаме плод. И същото е и с плода на Духа. За да можем да произведем плода на Духа у себе си, което е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и себеобуздание – нещата, срещу които няма закон – то ние трябва да се изпълваме с Духа. И да бъдем изпълнени с Духа означава да живеем живот под контрола на Святия Дух. Т.е. нашият живот да бъде контролиран, да бъде направляван, да бъде чрез силата на Святия Дух. 1 Йоаново 2:6 6 Който казва, че пребъдва в Него, е длъжен да постъпва, както е постъпвал Христос. Божието слово и особено посланието на Йоан, който пише като пророк с едно пророческо помазание, при пророците няма цветни неща. При пророците няма сиво. Нещата са или бели, или черни. И нещата са контрастни. Така че ти или пребъдваш, или не пребъдваш. И нещата не са само на някаква теория, но нещата са на практика. Ако ти пребъдваш, това може да се види. И той казва: „Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос“. Т.е. ако някой казва, че пребъдва в Христос, а не постъпва и не живее както Христос, той не пребъдва в Него. Т.е. Божието слово ни дава белези, по които ние можем да се проверим до каква степен ние пребъдваме в Христос. Въобще това е както ако някой желае да развие физическото си тяло и той се записва на фитнес или започва да спортува, независимо дали това е в зала или отива на лостовете. Дали на лостовете можеш да станеш силен, ако извършиш определени упражнения? Но ако примерно някой ви каже: „Ето, аз ходя на лостовете“, обаче гледате, че той не се развива. И тогава казвате: „Аз ще дойда да видя какво правиш с тези лостове, като ходиш“. И той отива на лостовете, хваща се с едната ръка, повисява малко, пуска се и прави така една лека обиколка около лостовете. И това му е спортът. Какво ще кажеш, такъв човек ще може да стане силен? Никога. Но той ходи на лостовете ли? Абсолютно. Значи не е достатъчно само да ходиш на лостовете, трябва на тия лостове да правиш серии. Вижте, по същия начин са и духовните неща. Ние трябва да проверяваме до каква степен ние живеем като Христос. И именно затова някои хора отпадат, други прегарят, трети просто се установяват на едно ниво и спират да растат. Защото не пребъдват в Христос. Да пребъдваме в Христос означава ние да практикуваме определени духовни дисциплини. Да пребъдваме в Христос означава ние да постъпваме както постъпваше Той. Така че тази сутрин ще се опитаме да отговорим на този въпрос – как пребъдваме в Христос? И как да направим следващата стъпка, така че в края на годината ние да бъдем повече като Него. И ние ще видим какво правеше Христос, за да можем и ние да постъпваме като Него и да бъдем цялостни и балансирани. Всеки един от нас е на различно ниво в неговото пътуване с Христос, в неговото ходене с Христос, в неговото растене с Христос. Така че всеки един трябва да види Божието Слово и да види каква трябва да бъде следващата стъпка, която той трябва да предприеме. За някои сериите, които трябва да правят, са повече отколкото за други, защото те са стигнали на по-високо ниво. И ние не трябва да се задоволяваме с нашето ниво, но винаги трябва да растем, защото Божието Слово ни казва да се усъвършенстваме. ПЕТ НЕЩА ЗА ПРЕБЪДВАНЕ В ХРИСТОС Тази сутрин ще ви кажа пет неща, които са програмата минимум за всеки един вярващ, за всеки един християнин, за да може той да пребъдва в Христос. И оттам нататък ние трябва да растем. Но първото нещо, което трябва да правим, за да можем да растем и да пребъдваме в Христос, е ние да си поставим за цел да се покланяме на Бога, като посещаваме поне едно богослужение седмично. Нека всички да кажем: „Поне едно богослужение седмично“. Веднъж в седмицата, поне веднъж да ходиш на църква. Лука 4:16 16 И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в събота и се изправи да чете. Вижте, за Исус не беше странно или необичайно Той да влиза в синагогата. По това време синагогата беше мястото, където Божиите хора се събираха и те четяха Божието Слово, Божия Закон, и те размишляваха върху него, и те се молеха. И се казва, че Исус имаше обичай в съботен ден да влиза в синагогата. Това означава, че ние също трябва да имаме такъв обичай. Има традиции, които ние не желаем да спазваме, защото не са добри. Но има и традиции, които са добри. И една добра традиция е веднъж седмично да се покланяме на Бог. Всяка неделя ние се събираме заедно, за да се свържем с нашия небесен Баща по един уникален начин. И в нашето богослужение ние празнуваме това кой е Бог, какъв е Той и какво е направил Той за нас. Затова ние Му пеем и Го хвалим. Псалм 22:3 3 Но Ти си Святият,Който си възцарен между Израилевите хваления. Вижте, нещо се случва в процеса на нашето поклонение. Когато ние пеем, когато ние насочим хвалението си към Бог, ние установяваме една връзка с Него. Един канал се отваря от земята към небето и нашето поклонение достига до Него. Ние Му пеем, молим Му се, общуваме с Него и Той ни говори, ние чуваме от Него и Той действа. И Той изцелява в нашите събрания, и Той се прославя в живота ни, като ни ръководи и като ни говори. И ние правим това всички заедно – събранието на вярващите. Като един духовен празник на Божията благодат. Защото в Новия Завет църквата е Божият храм. Събранието. Когато се съберем, тогава ние сме Неговата църква. Съществува една легенда за едно село в Южна Европа, в което имало църква, която се казвала „Домът на многото лампи“. Тази църква била построена през XVI век и уникалното в нея било, че архитектът, който я планирал, предвидил в църквата да няма друго осветление, освен специални поставки за светилници над всяка седалка в залата. Всяка неделя вечер, когато хората се събирали, те донасяли техните фенери и ги поставяли върху специалните поставки над местата им. Така, когато някой отсъствал, неговото място оставало тъмно. А ако всички ги нямало, тогава цялото място оставало в тъмнина. Това, което осветявало църквата, било присъствието на всеки един, когато идвал на богослужение. И помислете си, че същото е и с нашата църква, защото това е един духовен принцип. Ние сме живите камъни, които се съграждат заедно в духовен дом. И ако един камък го няма, тогава се получава дупка в стената. Ако един човек го няма, тогава неговото място остава тъмно. Ако искаме нашата църква да бъде светла, ние трябва да идваме всички заедно. Защото когато идваме, ние носим заедно със себе си нашата светлина. И светлината на църквата, светилникът на църквата, свети по-ярко. И то е този фар, който разпръсква светлината на благовестието сред тъмнината на този погиващ свят. Евреи 10:25 25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. Виждате, тук имаме друг обичай. Исус имаше обичай да ходи в синагогата в съботен ден. А тук се говори за хора, които имат обичай да престават да се събират. Но да се увещаваме един друг и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. Денят на второто пришествие наближава. Белезите около нас ни показват, че Исус идва скоро. И ние трябва да бъдем готови да Го посрещнем. Да не бъдем като неразумните девици, но да бъдем като разумните, които бяха готови, приготвени, за да посрещнат техния младоженец. Участието в нашите богослужения е нещо, върху което ние съзнателно много наблягаме, защото това беше нещо, което беше важно и за Исус Христос. И ние го виждаме потвърдено и в Новия Завет, и в посланията на апостолите. Ние имаме по три богослужения всяка седмица: в неделя, в сряда и в петък. И причината за това ние да имаме три богослужения е, понеже ние искаме да дадем възможност на всеки един, ако той пропусне едно от богослуженията, то да може да дойде на другите две. Затова имаме три богослужения. Ние разбираме, че понякога човекът е на работа, понякога има семейни ангажименти, не може да дойде на всички богослужения, но ние имаме три богослужения. Така че ако пропуснеш едно, ела на другите две. Дори ако пропуснеш две, ела поне на едно. Но пропускането дори на една седмица, това означава три богослужения, това вече е белег на духовно отпадане. Ако ти усетиш и видиш в живота си, че си пропуснал три поредни богослужения, то това е белег, че ти си под атака на сатана. И това е белег за това, че ти отпадаш духовно. И затова ти трябва да си осъзнаеш, да се покаеш, да вземеш мерки и да започнеш да ходиш редовно на църква, защото това е поне едно от нещата, които трябва да правиш. Второто нещо, което трябва да правиш, за да можеш да пребъдваш в Христос, е да се свържеш с поне една малка група. Нека да кажем всички – поне една малка група. Марко 3:13-14 13 След това се изкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които искаше; и те дойдоха при Него.14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват, Амин. Вижте, ние говорихме миналата неделя, имахме един гост, който ни каза за разликата между гръцкия модел и еврейския модел на ученичество. Гръцкият модел на ученичество е, че ти отиваш в школата и там слушаш някакви лекции от различни преподаватели. Но еврейският модел на обучение е, че ти отиваш при този учител и ти започваш да живееш с него 24 часа в денонощието. Както Елисей имаше училище за пророци и те живееха всички заедно....