КАКЪВ Е ТВОЯТ ПЛОД?

Лука 13:1-9 Лука 13:1-9 Бог желае да живеем живот на покаяние. В предишните поучения за покаянието споменахме две от нещата, които то включва. Първо разгледахме умствената или интелектуална страна на покаянието. За да се покаем, ние трябва да дойдем на себе си или да се осъзнаем. Гръцката дума „метаноя“ означава промяна на начина на мислене. Покаяние означава „да промениш начина си на мислене“. Споменахме, че в Стария завет идеята за покаяние се състои във връщане при Бога. Божият народ беше се отделил от Бога чрез идолопоклонство и нечестие и той трябваше да се върне при Бога. След като съгреши, Давид се покая и се върна при Бога. Същото важи и нас. Ако сме се отклонили от Бога, ние трябва да се върнем при Бога; да се върнем към първата си любов; към първото си посвещение; към радостта от спасението. Във второто ни поучение говорихме за емоционалната страна на покаянието. Покаянието има не само умствена страна – ние да осъзнаем състоянието си и да се върнем към Бога – то също има и емоционален елемент. Когато човек осъзнае греховете си, той започва да плаче за тях. Прочетохме как Яков казва: „Тъжете, ридайте и плачете!“ Видяхме и тази жена, която дойде при Исус и започна да плаче над краката Му. Със сълзи измиваше краката Му и с косата ги изтриваше. Разгледахме две притчи, в които Исус говореше за двама сина. Първата беше за блудния син и за този, който се считаше за праведен. Втората беше за сина, който каза, че ще отиде на нивата, но не отиде, и за този, който каза, че няма да отиде, но после отиде. Тези притчи ни показват, че онези, които се считат за праведни, всъщност повече се нуждаят от покаяние от онези, които са грешни. Защото тези, които се считат за праведни, въобще не осъзнават греха си. Точно това се случва с нас, вярващите. Мислим си, че като ходим на църква, сме по-праведни и по-достойни от другите, но всъщност има голяма опасност да прихванем и да придобием фарисейския квас, който е лицемерие. Лицемерието е един от най-големите грехове, които Исус осъжда. Така че нека да осъзнаем състоянието си и да се върнем при Бога. Днес ще продължим с третата страна на покаянието. Първата страна е умствената или интелектуалната страна – да дойдеш на себе си и да осъзнаеш греха си. Втората страна е емоционалната страна – да плачеш за греха си, да съжалиш за това, което си направил. Но третата страна на покаянието е най-съществена. Тя е волевата страна на покаянието –  това да останеш в решението си – след като си променил ума си, да не се върнеш назад към предишното си греховно състояние. ПРИТЧАТА ЗА ДВАМАТА СИНА(Матей 21:28-32) Ще започнем притчата за двамата сина, която започнахме да разглеждаме в предишното ни поучение (Матей 21:28-32): 28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. 29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде. 30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде. 31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство. 32 Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате. Тук става въпрос за волята. Вторият син, когато беше поканен да направи нещо, в началото каза „Да!“, но след това не изпълни волята на баща си. Първият син каза „Не!“, но размисли и след това изпълни това, което баща му го беше помолил. Бог желае ние да мислим по този начин – да мислим дългосрочно. Спомнете си Притчата за сеяча. Там се казва за едни от семената, които паднаха на плитка почва, че много бързо покълнаха, но след това прегоряха от слънцето и пресушаващия вятър и в крайна сметка не дадоха плод. ПЛОДЪТ НА ПОКАЯНИЕТО В ПАВЛОВИТЕ ПОСЛАНИЯ(Римляни 6:20-22; Галатяни 5:19-25; Ефесяни 4:17-24; 5:1-2) Думата „плод“ е най-ключовата дума, когато говорим за покаянието. Както вярата без дела е мъртва, така и покаяние без плод – не е истинско покаяние. Бог търси плодове в нашето покаяние. Именно затова трябва да проверяваме себе си като вярващи. Да си задаваме въпроса: „Какъв е моят плод? Имам ли плод на покаяние в себе си?“ Това е въпросът, който ап. Павел задава в Римляни 6. глава. Това е въпросът, който желаем да си зададем днес –  въпросът за нашия плод. Нека да си го зададем и да проверим сърцата си (Римляни 6:20-21). 20 Защото когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата. 21 Какъв плод имахте тогава от ония неща? Значи, когато ние бяхме „слуги на греха“, какъв беше нашият „плод“? Това е въпрос, който ап. Павел ни задава. Какъв е бил нашият плод преди нашето покаяние? И той отговаря: „неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт.“ В Ефесяните 4:17-19 ап. Павел обяснява по-подробно какви са били нещата, в които ние сме живели, преди да се покаем. Какъв е плодът, който има един непокаян човек? 17 Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум,18 помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им; 19 които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота. Сладострастие и полова нечистота – това е плодът на непокаяния човек. В Галатяни 5 глава се говори за „плода на Духа“ и „делата на плътта“. Делата на плътта са плодът, който един непокаян човек има (Галатяни 5:19-21). 19 А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, 20 идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, 21 зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство. Без покаяние не можем да наследим Божието Царство. Без покаяние не можем да бъдем спасени. В Римляни 6:22 ап. Павел продължава: 22 Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога... Начинът да се освободим от греха е чрез покаянието – като изповядаме греха си. Преди бяхме слуги на греха, а сега сме слуги на Бога. Така ли е? Преди имахме един плод, сега имаме друг: „имате за плод това, че отивате към светост, на която сетнината е вечен живот.“ Ето какъв е плодът на покаянието – стремеж към святост; растеж в святост – нещо, което наричаме „освещение“. Не че няма да падаме в грях. Вярващият човек също може да падне в грях, но това е както природата на овцата и природата на свинята. Свинята, като легне в тинята, обича да си лежи в тинята, а овцата дори да падне в тиня, става, изтръсква се и не остава да лежи в тинята. Природата на кучето е, че то отива и се връща при повърнята си. Но ако сме покаяни и новородени, ние не сме такива. Нашето естество е било променено. Чрез покаянието ние сме станали нови създания. Ако сме нови създания, трябва да имаме нов плод. Както казва ап. Павел: „имате за плод това, че отивате към светост, на която сетнината е вечен живот.“ Ако се върнем пак към Ефесяните и Галатяните, можем да видим в детайли за какъв плод става въпрос (Ефесяни 4:20-24). 20 Но вие не сте така познали Христа; 21 понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса), 22 да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, 23 да се обновите в духа на своя ум, 24 и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината. Ето това са плодовете, които Бог търси в нас. Плодът на покаянието – правда.Плодът на покаянието – святост.Плодът на покаянието – истина.Плодът на покаянието – отдалечаване от греха.Плодът на покаянието – освещение.Плодът на покаянието – добри дела.Плодът на покаянието – истинска, Божествена любов. Плодът на покаянието е да бъдем като нашия Небесен Баща. В Ефесяни 5:1 се каза: 1 И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада 2 и ходете в любов. Ето това е плодът на покаянието. И също в Галатяни 5:22-25 се казва какъв е „плодът на Духа“, който също е плод на покаянието: 22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, 23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон. 24 А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й. 25 Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим. Това е призивът, който и аз отправям към вас – да култивираме, да отглеждаме в себе си плода на Духа. След като сме се покаяли, ние сме станали Божии деца, били сме изпълнени със Святия Дух. Затова както казва ап. Павел: „Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим!“ – да следваме Духа, да имаме плода на Духа, а не делата на плътта. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ(Лука 3:7-14) Библията ясно и категорично казва, че ако нямаме плод на покаяние, ние няма да бъдем спасени. Затова и аз ви предупреждавам. В Божието слово има увещания. В тези увещания обикновено се съдържа и предупреждение. Тези предупреждения са като пътни знаци. Има знак, който казва „Влизането забранено!“ – не трябва да влизаш там. Има знак, който казва: „Тази улица е задънена“. Има знак, който казва „Остри завои!“. Има знак за ограничение на скоростта, който казва, че ако караш много бързо, ще излезеш от пътя, ще изхвърчиш и ще паднеш в реката. Предупреждението от Исус е, че ако нямаш плодове на покаяние, ти няма да бъдеш спасен. Трябва да ви го кажа и ви го казвам. Ние трябва да проверяваме себе си всеки ден, дали имаме в себе си плодове на покаяние. Ако нямаме плодове на покаяние, ние няма да бъдем спасени. Още Йоан Кръстител говореше за тези плодове (Лука 3:7-14). Йоан проповядваше кръщение за покаяние, за опрощаване на греховете. 7 И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Йоан беше директен, беше дори остър....