КАКВО Е ПОКЛОНЕНИЕ? – ЕДНА ЦЯЛОСТНА ДЕФИНИЦИЯ

Слава на Бога! Тази сутрин ще разгледаме въпроса за поклонението. Вие знаете, че аз бях в Австрия и там предметът, който разглеждахме, беше предметът за поклонението. И за това как да се покланяме на Бога. И едно от нещата, което така беше казано, беше това, че пасторите трябва да проповядват в църквите за поклонението. Трябва да поучават за поклонението, защото ние за това се събираме, за да бъдем поклонници на Бога. И тази сутрин ще започнем с едно определение за това какво е поклонение. И това ще бъде една дефиниция, едно определение, което е така малко сложно, но за да можем да го разберем и да го запомним, аз съм го разделил на части. И ето го и него. Освен това ще имаме и PowerPoint, така че да можем да виждаме за какво става въпрос. Какво е поклонението? Ето ние се събираме, идваме на църква. Защо се събираме? За да се покланяме на Бога. Какво е поклонението? Поклонението е обожание и празнуване на Бога в Неговото присъствие, в цялата Му слава, в цялата Му святост и в цялото Му достойнство, произлизащо от нашия дух, вдъхновен от Святия Дух. За да Му служим по начин, който Го удовлетворява и благославя, и живеем живот на служение и посвещение пред Бога, изпълнявайки Неговите намерения. Амин. Виждате, че това е едно така всеобхватно определение за това какво е поклонението. И ние ще го разгледаме и нека Бог да ни помогне да запомним повечето от нещата. ПОКЛОНЕНИЕТО Е ОБОЖАНИЕ На първо място казахме, че поклонението е обожание. Какво означава обожание? Обожание не е обожествяване, защото Бог вече си е Бог и Той няма нужда от обожествяване, за да бъде Бог. Но обожание е изразът на почит и уважение към Бога, чрез глас и хвала. Когато ние Го хвалим, когато ние Му пеем, ние Му се покланяме и ние Го обожаваме. Обожанието означава да говориш превъзнесено, да издигаш някого за това, което Той прави. Да въздигаш и да прославяш Господа. Алилуя. Така че обожанието на Бога е да Го издигаме и да Го издигаме не само когато сме сами, но също да Го издигаме и в присъствието на други. Ние се събираме и когато Бог е извършил чудо в живота на някой, той може да стане и да прослави Бога и да каже: „Господ е чуден и Той е достоен да бъде издигнат над всичко и над всички“. Слава на Бога. Нека цялата слава, цялата хвала да бъде на Бога. Така че когато ние Му пеем с нашите песни, с нашите благодарности, с нашите молитви, нека ние да Го обожаваме. Защото Той заслужава тази хвала, Той заслужава тази благодарност, Той заслужава това обожание. Алилуя. ПОКЛОНЕНИЕТО Е ПРАЗНУВАНЕ И не само обожание, но също и празнуване. Защото поклонението може да бъде лично, но поклонението също е публично. И празниците са нещо публично, празниците са нещо общо. Празник е, когато ние всички се събираме и въздигаме Господа. Алилуя. Така че да празнуваме означава да извършим една публична демонстрация на нашето посвещение на Него. Когато ние идваме, хората ни виждат, че ние се събираме. И нашата църква е отворена, всеки може да дойде, всеки може да ни види. Ние не се крием, както се казва в Деяния на апостолите, че това, което Господ Исус направи, това, което апостолите правят, не се случи на някой ъгъл, някъде скрито във ъгъла, но то стана публично. Така и ние се събираме. И ние наричаме дори нашите неделни богослужения празнични богослужения, защото ние празнуваме Възкресението на нашия Господ Исус Христос. Той е жив, Той е възкръснал. И тази идея за празнуване ни напомня за едно голямо съживление, свързано с празнични събития. Защото когато ние се събираме като тяло на Исус Христос за поклонение, това е едно събитие, достойно за отпразнуване, за напомняне и възвестяване на присъствието на Царя на царете сред нас. Това се вижда и в Господната вечеря, защото Господната вечеря е един празник на това, че Христос е умрял за нас и Той е възкръснал от мъртвите и Той ще дойде отново. Господ е сред нас. Само това е повод за празнуване. Алилуя. Така че когато идваме на църква, когато идваме да се съберем заедно с другите части на Христовото тяло, когато идваме за да се съградим заедно като живи камъни, да бъдем свято светилище, да бъдем свещеници на Бога, тогава идваме с очакването, че когато ние се приближим при Бога, тогава Той ще се приближи при нас и така ние ще имаме нашата жива среща с Него, защото Той ни каза: „Приближавайте се вие също към Господа“ и ще се приближава и Той към нас. ПОКЛОНЕНИЕТО Е НАСОЧЕНО КЪМ БОГА Слава на Бога! Така че поклонението е обожаване и празнуване на Бога. Какво означава това, че поклонението е свързано с Бога? Това означава, че нашето поклонение, нашето обожаване не е свързано с някой друг, не е свързано с някой футболен отбор, не е свързано с някоя партия, не е свързано с някоя велика личност, но е свързано с Този, Който ни е създал. Поклонението е празнуване и обожаване на Този, Който е най-важен в живота. Това означава Бог. Бог е Този, Който е на първо място в нашия живот. И затова е много опасно, ако някой вземе Неговото място и тогава, когато някой вземе Неговото място, той става наш идол. И тогава ние започваме да празнуваме, но вече не Бога, да обожаваме, но вече не Бога, а нашия идол. И затова е много важно ние да се покланяме на Бога и непрекъснато да проверяваме дали Той е на първо място в живота. Да изпитваме себе си, защото Той единствен е достоен за поклонение. Нашето поклонение трябва винаги да е насочено към Бога, Който е вдъхновил това поклонение. Ние Му се покланяме, защото Той ни се е открил. Ако хората, които не Го познават, те не Му се покланят. Но ние се покланяме на Бог, защото Той ни се е открил. Той е отворил духовните ни очи, за да Го познаем. Той се е изявил в живота ни и ние сме уверени, че не само Той съществува, че има Бог, но и сме опитали, че Той възнаграждава тези, които Го търсят. Затова ние сме се предали на Него и сме Го приели за наш Бог. Бог е не само източникът на поклонението, но Той също ни вдъхновява чрез Своето присъствие, чрез мощта Си, чрез делата Си, това, което Той е направил и над всичко с Неговия характер. Защото ние хвалим Бога заради това, което Той е направил и ние Му се покланяме заради това, което Той е. Какво е направил Той? Той е направил всичко. Той е Творецът. Той е създал всичко, което съществува, всичко видимо и невидимо, всичко е чрез Него създадено. После това Той ни се е изявил, дал ни е Словото Си и Той ни е изкупил от смъртта, чрез жертвата на Своя единороден Син. Това са Неговите дела. Той ни е направил да бъдем Негови деца. Но също и Неговият характер, това, че Той е благ, това, че Той е добър, праведен, милостив - слава на нашия Бог. Така че поклонението ни принадлежи на Него, защото само Той е достоен за това, както на небето, така и на земята. Така че това е първата част на това определение - какво е поклонение. И тя е, че поклонението е обожание и празнуване на Бога. Но това обожание и празнуване на Бога става в една определена среда. На първо място, това поклонение е в Неговото присъствие - слава на Бога. Затова, когато идваме тук във църква, ние почти винаги започваме нашето богослужение с една молитва, в която ние се молим за Божието присъствие, което да бъде в нашия живот. Псалми 100 1 Хвалебен псалом.Възкликнете към Господа, всички земи.2 Служете на Господа с веселие;елате пред Него с радост.3 Познайте, че Господ е Бог;Той ни е направил и ние сме Негови;Негов народ сме и овце на пасбището Му.4 Влезте в портите Му със славословиеи в дворовете Му – с хваление;славословете Го и благославяйте името Му.5 Защото Господ е благ; милостта Му трае довекаи верността Му – от род в род. Псалми 8 1 За първия певец, на гетския инструмент. Давидов псалом.Йехова, Господи наш,колко е превъзходно Твоето име по цялата земя;Ти си поставил славата Си над небесата.2 От устата на младенците и кърмачетатаприготвил си хвала да засрамиш противниците Си,за да накараш да млъкне врагът и отмъстителят.3 Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти,луната и звездите, които Ти си отредил,4 си казвам: Какво е човек, за да го помниш?Или човешки син, за да го посещаваш?5 А Ти си го направил само малко по-нископоставен от ангелитеи със слава и чест си го увенчал.6 Поставил си го господар над делата на ръцете Си;всичко си подчинил под краката му –7 всичките овце и говеда,още и животните на полето,8 въздушните птици, морските рибии всичко, което минава през морските пътища.9 Йехова, Господи наш,колко е превъзходно Твоето име по цялата земя! 1 Коринтяни 6:17 17 Но който се съединява с Господа, е един дух с Него. Римляни 12:1 1 И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. Божието присъствие да бъде тук във църквата ни. Защото ако Божието присъствие не е тук, тогава ние просто сме в някакъв клуб, ние сме нещо друго. Но Господ е обещал, че Той е в храма Си и ние сме Неговия храм. Така че ние виждаме в Стария Завет, че Господ обитаваше в Скинията и в храма. Но в Новия Завет, спомнете си, че когато Исус и самарянката се срещнаха и тогава тя Му казва: „Бащите ни са казали, че в този хълм трябва да се кланяме“. Той каза, Исус: „Вярвай Ми, жено, че иде час, когато нито в този хълм, нито в Ерусалим ще се кланяте на Отца, но истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и с истина“. Защото в Новия Завет поклонението не е обвързано с дадено място, но то е обвързано с присъствието на Бога. И присъствието на Бога е сред Неговия храм, сред Неговата църква. Алелуя! Просто не е възможно да се слави Бог вън от присъствието Му или от мястото, където Той обитава. И Господ Исус Христос отвори път за нас, през завесата си, чрез тялото Си, както се казва в Посланието към евреите, за да можем ние да влезем в това присъствие на Бог и да Му се поклоним с дух и с истина. Псалми 100 1 Хвалебен псалом.Възкликнете към Господа, всички земи.2 Служете на Господа с веселие;елате пред Него с радост.3 Познайте, че Господ е Бог;Той ни е направил и ние сме Негови;Негов народ сме и овце на пасбището Му....