КАКВО Е УЧЕНИЧЕСТВОТО

Нашият ученически девиз, аз ще казвам, вие повторяйте ефективно след мене. Ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях, като ги подпомагаме и мотивираме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос. Амин. Нека Бог да ни помогне в това ученическо движение. Господ да ни помогне ние да започнем едно ученическо движение в България и в Европа. И ние разглеждаме ученичеството няколко седмици подред. Днес е нашата шеста сесия в този семинар. И, всъщност, миналият път отговорихме на въпроса какво не е ученичеството и разгледахме погрешни схващания за ученичеството. А днес ще разгледаме какво е ученичеството. И това е дефиницията или определението, което ние даваме за ученичество, че ученичеството е систематично подпомагане на даден вярващ да расте в неговото взаимоотношение с Исус Христос. Ученичеството не е нещо сложно, то е систематично подпомагане на даден вярващ да расте в неговото взаимоотношение с Исус Христос. Какво включва тази дефиниция или това определение? Първо, ученичеството е нещо систематично. Това, че ученичеството е систематично, изразява съзнателно прилагане на усилия и стремеж към целта и постигането на видението. Ако искаш да бъдеш ученик на Исус Христос, ти трябва да бъдеш систематичен. Да бъдеш систематичен означава да имаш система, означава да бъдеш последователен, означава да практикуваш духовните дисциплини. Когато говорим за ученичество, ние говорим за две основни неща. Едното е визия за ученичеството, ти да разбереш, че Исус Христос иска ние да правим ученици и ние да бъдем негови ученици последователни. Какво означава това? И другото е духовните дисциплини. Духовните дисциплини са четене на Словото, молитва, пост, ходене на църква, поклонение, даване, борба с изкушенията, благовестие. Всички тези елементарни ученически практики, които всеки един последовател на Христос би следвало да практикува систематично. Например, по отношение на молитвата, ако искаш да се развиваш в тази област, започни с молитва всеки ден, по-малко, по-малко, по-малко, докато молитвеният живот прерасне, от това молитвата да бъде за тебе наложение и бреме в началото, до момента, в който молитвата стане за тебе наслада. И ти желаеш да стоиш в Божието присъствие и можеш да стоиш в Божието присъствие със щастие, защото си потопен в Него и ти разговаряш с Него в твоята скришна стаичка. Ученичеството също е подпомагане. Това, че е подпомагане, подчертава, че ученичеството е служение. Да правим и ние ученици означава да помагаме на тези, които Господ ни е поверил, тези, които Бог ни е помогнал ние да помагаме на тях в техния духовен растеж. И да помагаш означава да служиш на ученика-последовател. Това означава, че ако някой е твой ученик, ти си с него. Много често, когато ние започнем да работим с някой и му благовестваме, след това се разочароваме, че уж му говорим някакви неща, той тръгва, след това обаче се връща назад и ние се разочароваме и казваме: „Е, той знае къде е църквата, да си дойде сам“. Не, ако той е твой ученик, ти ще отидеш при него и ще му помогнеш да дойде на църква, ще му помогнеш да се научи да ходи на църква. Ако кажеш: „Аз съм му показал как трябва да се моли, има Библията да я чете“, не, ще седнеш заедно с него и заедно ще четете и заедно ще разсъждавате. Това означава ти да служиш на ученика-последовател, за да може това, което е в тебе, както ние казваме в нашия ученически девиз, че ние да вложим себе си в него. Т.е. ти му помагаш, подпомагаш го и го мотивираш той да се възпроизвежда в други ученици. Така че ученичеството е систематично подпомагане на даден вярващ. Тази дума в дефиницията показва за кого се отнася ученичеството. Кой може да бъде включен в него? Това може да бъде както някой, който е зрял във вярата, така и някой, който тепърва повярва. Ученичеството е за всички. Ученик може да бъде и някой, дори който е невярващ. Стига той да е отворен да слуша за Бога и за Благовестието. И тук бих желал да ви покажа една таблица, която се нарича „Скалата на Енгел“. Нещо, че се казва той. Няма значение неговото име, но това, за което става тук въпрос, е, че един човек преминава през около 15 степени от момента, в който той е изгубен грешник, или пълен атеист, в който въобще не вярва, че има Бог, до един зрял последовател на Христос, който се възпроизвежда. Нещата не стават с един миг, но нещата стават постепенно. Човек преминава през различни етапи. Понякога той преминава бързо от един в друг, понякога може да му отнеме година, но и вие може би сте забелязали, че понякога ние свидетелстваме на някой във влака и след време някой друг му свидетелства и той постепенно повярва, защото Бог работи с различните хора по различни начини. И ето тази скала показва това нещо. Значи, какви са тези степени, през които хората преминават? Първо, това е -9, човекът е изгубен грешник, пълен атеист, въобще не вярва, че има Бог. Или пък той се покланя на други богове. Затова -8 е нивото, на което той започва да има съзнание за висше същество, но липса на ефективно знание за Евангелието. Много хора в България са на това ниво. Те казват: „Има някаква сила“. Не казват, че няма Бог, но казват: „Има някаква сила“. И те са всъщност на това ниво. След това -7 е първоначално отчуване на съществуването на Евангелието и вяра само в един бог - първоначалното знание на Христос. След това те се запознават с основите на благовестието и въпроса „от какво да се спасявам“. Много хора днес, когато ние започнем да им говорим за благовестието, им казваме, че Исус дойде, за да ни спаси. И те казват: „От какво да ни спасява?“. Те не разбират греха. И те казват: „Ми аз не съм грешен, не съм крал, не съм убивал, значи съм правилен. Няма нужда да бъда спасяван“. Така че тук е това ниво, на което човек започва да разбира основите на благовестието, след това той схваща значението на Евангелието и какви са последствията от греха, от какво трябва да се спасяваме и как може да се спасим. След това той идва на ниво -4. Неговото отношение към благовестието се обръща. И от това той да е бил противник на благовестието, сега започва да има едно положително отношение към Евангелието. Но все още той не е спасен. След това той трябва да приложи благовестието лично за себе си и да разпознае личния си проблем и да разбере: „О, аз съм този грешник, за когото Исус умря на кръста“. И след това той вече да вземе решение, тогава той е готов да излезе напред пред Христос, покаяние и вяра в Христос и чак тогава той става ново създание. Значи вижте колко нива са минали до момента, в който той става ново създание. Но когато той става ново създание, нещата ли са приключили? Той трябва да расте ти първо. След като той става ново създание, той трябва да преоцени живота си след решението си. Трябва да осъзнае: „Кой съм сега? Има ли неща, които трябва да оставя от живота си, от предишния живот? Какви трябва да бъдат моите нови приоритети, като вярващ? Каква трябва да бъде моята роля в семейството? Какви трябва да бъдат моите отношения с приятели, с колеги, като вярващ?“. След това той се включва в тялото, в църквата и започва да има общение с църквата. И не само общение, но също и служение. Той започва да разбира християнския живот и да преобразява поведението си, така че той да бъде в синхрон с Божието Слово. И расте в общението с Бога. Вече започва не само да казва „пастирът трябва да се моли за мен“. Значи това нещо аз искам да го променим, братя и сестри, в нашата църква. Стига, ако стане нещо и да кажем „пастирът трябва да се моли за мен“, да не би молитвите на пастира да са по-силни от твоите молитви. Бог отговаря на всяка една молитва на всеки един човек. Ако ти мислиш, че само Бог чува пастира, това означава, че ти имаш нужда да израснеш в твоето лично общение с Бог. Не си пораснал дотам, за да разбереш, че Бог чува твоите молитви. Той е твой Бог. Ти разговаряш с Него. Когато се помолиш, Той отговаря, защото Той е Бог, Който отговаря на тези, които имат вяра. И след това вече стигаш до това ниво – много не са стигнали дотук, а дори и може да имат общение с Бога, но едно от най-високите нива е нивото на настойничество. Когато човек разбере, новият християнин, че всичко, което съм и всичко, което имам, принадлежат на Бога, тогава той е готов да дава за Господ и за делото Му. И тогава на него не му се свиди да дава десятък, защото той знае, че тия пари, които той има, те не са само 10%-а, че не са негови, не всички, че не са негови. Защото всичко, което имаме, ни е дадено от Бога. Както и това детенце, за което се молихме тази сутрин. То е дадено на тази майка да бъде настойник на това детенце. Какво направи от това детенце? Бог го е направил и го е дал, за да бъде настойник на това детенце. И тя трябва да се грижи за него, а не да казва: „Не ми трябва, ще го оставя в дома на други настойници, аз ще живея моя живот“. По същия начин е и християнският живот. Така че виждате, че има много нива и до нивото, в което много пък не са стигнали дотам да станат зрели последователи на Христос, когато възпроизвеждат себе си в другите. Бог желае нашата църква да расте, но тя няма да расте отнякъде отвън, където дадат хора. Ние, които сме тук, трябва да пораснем до това ниво, в което ние не само да бъдем настойници, защото някои казват – това настойничество приключва, да казват – „вземам си, давам десятъка, вече другите не са“, или прехвърлят отговорността. Не! Бог очаква ти да се възпроизвеждаш и чак тогава ти ставаш зрял последовател на Христос, когато ти имаш ученици и твоят ученик има негов ученик и ти станеш духовен дядо и духовен прадядо, за да може твоите ученици да имат ученици и техните ученици да имат ученици. Затова ние казваме, че ние трябва да се възпроизвеждаме. Така че виждате, тук има, може би, от -9 до 0, това са 10 степени, и след това от 1 до 6, 16, общо 16 нива. Може би има и други междинни нива. Да бъдеш някой, който прави ученици, означава, когато срещнеш един човек,...