КАКВО ПРАВИМ С ДОБРИТЕ ВЕСТИ?

4 Царе 7:1-20 4 Царе 7:1-20 В тази глава се говори за добри вести и затова как различните герои в главата реагират на добрите вести. Когато царският сановник чу добрите вести, той се усъмни в тях; Когато четиримата прокажени научиха добрите вести, те незабавно ги занесоха на своите съграждани и ги споделиха с тях; Когато царят чу добрите вести, той ги провери и те се оказаха верни. Различните реакции на героите в тази глава на добрите вести ни карат и ние да се замислим над въпроса: "Какво правим самите ние с добрите вести, които имаме, с добрите вести на евангелието?" Този въпрос е важен, понеже в главата виждаме, че различните реакции на добрите вести водят до различни последствия в живота ни. Вярата в тях и споделянето им с другите води до благословение, а съмнението в тях и отхвърлянето им води до проклятие. Така че, този въпрос е наистина съдбоносен. Но нека да не говорим наизуст, а да разгледаме различните герои в нашия текст, да видим какво правеха те с добрите вести с които се сблъскваха и да решим какво ще правим ние с добрите вести на благовестието, които имаме. СЪМНЕНИЕТО В ДОБРИТЕ ВЕСТИ (ст.1-2) Ситуацията в началото на тази глава е наистина възможно най-тежката. Цар Йорам беше отчаян. Просто беше съкрушен. Толкова беше ядосан, че реши да погуби пророк Елисей. Виждайки как се изгубва и последния проблясък на надежда от очите му пророк Елисей каза (ст.1): 1 Слушайте Господното слово. Така казва Господ: Утре, по това време, при портата на Самария една сата чисто брашно ще се продаде за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл. Чувайки Елисей да изговаря тези "прекалено хубави за да бъдат верни" думи, първият помощник на царя го апострофира (ст.2): 2 Ето сега, и прозорци ако би направил Господ на небето, би ли могло да стане това нещо? Защо вестта за падането на цените на брашното и на ечемика се струваше толкова невероятно невъзможна на този царски сановник? Защото по това време Самария беше под обсада. Когато даден град е под обсада, той е откъснат от външния свят. Това значи, че хората не могат да ходят на полето, търговците не могат да търгуват. Няма доставки, няма храна. Хората умираха от глад. Гладът беше толкова силен, че някои от хората в града прибягваха дори и към канибализъм. В предната глава се говори за това как докато царят вървеше по крепостната стена, една жена извика за помощ към него, понеже била онеправдана от приятелката си. Царят пожела да я изслуша. Това, което тя му разказа го смути до дъното на душата му. Предния ден тази жена и приятелката й се съгласили да изядат децата си, но след като изяли сина на едната и се позаситили, другата скрила сина си и отказала да го даде за да го сварят за следващия ден (4 Царе 6:26-30). Тази история е наистина ужасяваща, но тя показва степента на глад и отчаяние, до която беше стигнала Самария. И точно в една такава невероятно тежка ситуация Елисей изговори освобождение, което щеше да се случи в рамките на двадесет и четири часа. Въпреки, че говореше в името на Бога, обаче, царския помощник се усъмни. Неговите думи излъчват песимизъм, скептицизъм и дори сарказъм: "Ето сега, и прозорци ако би направил Господ на небето, би ли могло да стане това нещо?" "Да, да! Как не! Абсурд! Освобождение в рамките на двадесет и четири часа?! Друг път!!! Невъзможно!!!" Не са ли подобни реакциите и на много от хората с които ние споделяме добрите вести на евангелието за спасение от греха и вечен живот? Но, допустима ли е една такава реакция на Божието Слово? Елисей не беше случаен човек. Той имаше всички възможни препоръки и акредитиви на Божий пророк. Всичко, което беше предсказал до този момент беше се изпълнило. До този момент той вече беше извършил доста изумителни чудеса. Нямаше никакви основания за съмнение, че ще се изпълни и това, което казва в момента, понеже той говореше не от свое име, а от името на Всемогъщия Бог. Има ли нещо невъзможно за Бога? Има ли нещо трудно или мъчно за Него? Божието Слово понякога може да изглежда невероятно, но то винаги е особено точно и прецизно. Царският сановник, обаче, го отхвърли. Това беше обида спрямо пророка и спрямо Бога. Едно такова отношение не можеше да бъде толерирано. Затова, онзи, който изказа съмнение в Божиите думи, нямаше да вкуси от Неговата благодат. За онзи, който поставя под съмнение Бог и Словото Му няма място на Божията трапеза. Думите на Елисей към царския сановник бяха изключително тежки, но заслужени (ст.2): А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него. С други думи Елисей каза на царския сановник: "Божието Слово ще се изпълни. Добрите вести ще станат факт. И ти ще ги видиш. За съжаление, обаче, ще бъдещ само техен свидетел, но не и участник в тях! Твоята скептична недоверчивост ще ти попречи да вкусиш от Божието благословение!" Това е страшно. Но явно Бог е особено чувствителен когато думите му биват отхвърлени. Затова нека Бог да ни помогне никога да не поставяме под съмнение думите Му. Защото това би била равносилно на подписването на собствената ни смъртна присъда за вечността. ОТКРИТИЕТО НА ВЕРНОСТТА НА ДОБРИТЕ ВЕСТИ (ст.3-8) Вижте, Божието слово се изпълни и сирийската обсада се вдигна за една нощ. Но хората в града не знаеха, че вече са свободни. Не знаеха, че обсадата е вдигната и те могат да излязат от града и да бъдат свободни от собствения си затвор. Бог употреби, забележете, четирима прокажени за да занесат добрите вести на своите съграждани. Божият избор на средства за спасение и инструменти с които да действа винаги е бил такъв. Както се казва в 1 Коринтяни1:25-29: 25 Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците. 26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. 27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; 28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, 29 за да не се похвали ни една твар пред Бога. Бог се прославя в това да избира слабите, немощните и презрените - не само за да ги изкупи и спаси, но и да ги използва като инструменти за благословение на другите. Четиримата прокажени бяха нечисти, умираха от глад и за тях нямаха никаква надежда. За проказата нямаше лек, а за глада им нямаше храна. Ако не направеха нещо моментално, четиримата прокажени щяха да бъдат обречени на много скорошна смърт (ст3-4). 3 А във входа на портата имаше четирима прокажени; и рекоха си един на друг: Защо да седим тук докле умрем? 4 Ако речем да влезем в града, гладът е в града, и ще умрем там; и ако седим тук, пак ще умрем. Сега, прочее, да идем та да се предадем в сирийският стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; но ако ни убият, само ще умрем. Въпреки проказата си, глада и ужасното си състояние, четиримата прокажени притежаваха нещо изключително - логическо мислене. Те внимателно разгледаха всичките си възможности и разбраха, че нямат нищо за губене. Първата им възможност беше да отидат да потърсят храна в града, но знаейки какво е положението там, те разбираха, че тази възможност беше изчерпана. Втората им възможност беше да си останат там където са, но така пак щяха да умрат. Третата им възможност беше да отидат в Асирийския стан, където ако пожелаеха да ги оставят живи, ще трябваше да ги нахранят, а ако ги убиеха, те нищо нямаха да загубят, защото както казаха те, най-лошото, което можеше да им се случи беше "само" да умрат. Един човек, който все още не е спасен е в същото положение като тези прокажени. Така или иначе той е грешник. Така или иначе, той е осъден на смърт. Ако разсъждаваше логично просто по човешки, срещайки се с християни, които му проповядват благовестието, той би могъл да си каже: "Да, ето тези хора ми казват, че има задгробен живот, че има рай и ад, и че ако повярвам в Господ Исус Христос ще имам вечен живот. Наистина, "никой не се е върнал от оня свят за да ми каже", но ако и да няма нищо след смъртта, какво бих загубил? Нищо. Но, ако пък има задгробен живот и тези хора са прави, и наистина Ису Христос е Божий Син и Той е възкръснал от мъртвите, и Божието Слово е истина, тогава какво бих спечелил? Вечността! Затова, защо по-добре да не опитам и да не повярвам в Христос? И така, и така, нямам нищо за губене. Най-лошото, което мога да изгубя е покварата на живота, най-доброто, което мога да спечеля е вечността с Бога и един благочестив и благословен живот на тази земя!" 5 И така, на мръкване четиримата прокажени станаха за да отидат към сирийския стан, а когато стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там. Представяте ли си ги? Слънцето вече се е скрило, а в полумрака те отчаяно вървят към сирийския стан с цел да се предадат, та дано им дадат поне по едно парче хляб за да ядат и не умрат. Приближават стана, но не виждат никого там. Няма стражи на постовете, никой не се вижда да ходи между палатките - никакви белези на човешко присъствие във вражеския лагер. Но конете и ослите им са си по местата. Какво беше се случило? Сирийците бяха напуснали стана (ст.5). Предния ден, стана на сирийците. Изведнъж хората започват да дочуват странен шум - шум от тропот на копита и тропот на колела, шум на хиляди копита и хиляди колелета. Може би първата мисъл, която премина през умовете на войниците и техните военачалници е: "Това са враговете ни. Сигурно израилевия цар е наел против нас хетейските и египетските царе с техните армии и те идват да ни смажат". Те се заслушват внимателно, и това, което се случва е, че този шум вместо да намалява се увеличава и увеличава и увеличава. За тях това означава, че враговете им се приближават и приближават и приближават. Паникьосани, сирийците оставят всичко и с всичка сила -започват да бягат към реката Йордан. Всички бягат за живота си. Те са толкова уплашени и паникьосани, че дори изоставят конете си и ослите си в стана. Смятат, че ако пресекат реката, ще бъдат на сигурно място....