КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА УЧЕНИЧЕСТВОТО?

Слава на Господа! Разбрах, че миналата сряда брат Лучо е говорил за новозаветното, за завещанието. Наистина, това е правилно, че Новият завет е завещанието, което Бог ни оставя. Завещание за спасение, завещание за вечен живот, завещание, което съдържа много Божии обещания. Амин. Завещание, което е подпечатано с кръвта на Божия Син. Слава на Бога! И той ви е казал този пример за това, че един пастор отишъл при една жена, която била много възрастна и вече била на смъртно легло. Обаче имала в стаята си един сертификат на стената и той попитал какво е това. И тя тогава обяснила, че преди време била слугиня на една жена и тя ѝ е дала това. И се оказало, че това е едно завещание, в което тя била пребогата, обаче въпреки това тя е умряла в бедност, защото не е знаела какво има на стената, защото не можела да чете. И понякога ние като християни сме такива. Имаме завещанието, имаме обещанието от Бог, обаче не си вземаме това, което ни принадлежи. Но трябва да бъдем насърчени да вземаме това, което Бог ни завещава в Своето Слово. Амин. Даже има един друг пример в това отношение за завещанието, новозаветното завещание. Същото това го пише в Евреи 9 глава. Казва за Исус Христос, Той е посредник на нов завет. Евреи 9:15 15 По тази причина Той е посредник на един нов завет, така че призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет. Защото дето има завещание, трябва за изпълнението му да се докаже и смъртта на завещателя, защото завещанието влиза в сила, само дето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят. Слава на Бога! И затова Исус Христос проля кръвта Си, Той умря и Неговото завещание е в сила. Алилуя! Даже има и друг пример за това завещание. По време, когато имало вечерен час и полицаите спипали един вярващ, той отивал на църква някъде в някакъв дом да се събират да четат Словото, и те го хванали и го питали: „Къде отиваш, стой и не мърдай!“ И той казал: „Моят по-голям брат умря и тази вечер отиваме да четем завещанието.“ И те го пуснали. Това е правилно, защото в Евреи се казва, че имаме завещание и трябва да го четем. Защото се казва, че Исус е нашият по-голям брат. Евреи 2:11 11 Понеже и Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един Отец; затова Той не се срамува да ги нарича братя, Бог е нашият Отец, Той е Отец на Исус Христос и Той е нашият Отец, защото имаме един и същ Отец, значи сме братя. Алилуя! Той не се срамува да ги нарича братя. Исус Христос не се срамува от нас. Алилуя! Така че и тази вечер ние сме се събрали да четем завещанието на нашия по-голям брат, който умря на кръста за нас и ни остави неизчерпаеми благословения в това завещание. И да имаме много славно наследство между светиите, да бъдем съграждани на светиите, членове на Божието семейство, да имаме вечен живот и надежда за възкресението от мъртвите. Слава на Бога! Обаче искам да ви кажа нещо друго, че това завещание, думата „завет“, може да значи не само завещание, но може да означава също завет. Завет, разбира се, като договор, като връзка с Бога, това е другото значение, но също и завет като заръка. Както едно време имаше, не знам дали си спомняте, но имаше заветите на Георги Димитров към чавдарчетата, към пионерчетата, т.е. неговите заръки, какво трябва те да правят? Да работим, да се учим, да строим живота нов. По същия начин Новият завет съдържа заръките на Господ Исус Христос, съдържа учението на Господ Исус Христос. И аз тази вечер бих желал да ви обърна внимание на това, на ученичеството. Сега, когато бяхме в новата седмица в София, ние имахме един предмет, който се занимаваше с четирите евангелия и Деяния на апостолите. И ние разглеждахме историческата обстановка, авторството на тези книги, разглеждахме различни други проблеми. Една от домашните ни работи беше ние да разгледаме ученичеството според едно от евангелията. И аз си избрах Евангелието на Лука. И разгледах ученичеството според Евангелието на Лука. Обаче имаше в класа, разбира се, други братя, които бяха избрали други евангелия. Имаше някои, които бяха избрали ученичество според Матей, други според Марко, други според Йоан. И преподавателят накара ние да споделим. И аз просто бях особено благословен да чуя какво казват различните братя и какво е ученичеството според различните евангелия. И това е наистина едно много интересно изучаване. И тази вечер бих желал да споделя нещо с вас в тази насока. Че ние трябва да бъдем ученици на Господ Исус Христос. И аз се спомням преди някои седмици, когато беше тук брат Васко от Джебел. Той също говори в църквата за ученичеството. И той свърза Великото поръчение с голямата заповед. Кое е Великото поръчение? Или Великата Божия повеля? Кое място от Евангелието се нарича така? Матей 28 глава. Същото това се вижда и в четирите евангелия под различна форма. Но основното е в Матей 28 глава. И там Исус казва, когато Той се възнасяше: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете прочее, научете всичките народи.“ Той прати апостолите и даде власт да учат другите. Да ги учат на какво? Да ги учат на Христовото учение. „И кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух. Като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал.“ Ето това също е заветът. Не само завещанието и наследството, това е факт, но също и заповедите. Всичко, що съм ви заповядал. Така че ние като Христови ученици трябва да учим Христовите заповеди и да живеем според тях. И мисля, че брат Васко постави една много добра основа, защото той каза: „Коя е най-голямата заповед? Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила. И ближния си, както себе си.“ Амин. Значи най-голямата заповед е заповедта на любовта. Исус каза, че това е белегът: „По това ще ви познаят, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ Вижте, това са много прости неща и ние трябва да ги знаем и да живеем според тях. Ние сме ученици. Нека да не забравим това. Ние сме ученици на Господ Исус Христос. И оттук трябва да знаем какво означава да бъдеш ученик. Трябва да знаем каква е цената на ученичеството. Трябва да знаем как да се учим един от друг. Да знаем защо ученичеството е важно. И аз ще разгледам някои от тези въпроси тази вечер според Лука. Но при това искам да ви покажа нещо в Деяния на апостолите, в 12 глава, ако сравним това с Великото поръчение на Господ Исус Христос. Как те прилагат това нещо на практика. Казва се, когато стана гонението след убийството на Стефан, тогава имаше различни люде, които пътуваха по другите страни, стигнаха до Антиохия. И между тях имаше някакви кипряни и киринейци, които като пристигнаха в Антиохия, говориха и на гърците, благовествайки за Господ Исус. И Господната ръка беше с тях. И голямо число човеци като повярваха, обърнаха се към Господа. Ето, те изпълняваха Великото поръчение. Въпреки че малко тласнати с това гонение, малко в трудност, не беше така просто да решат да тръгнат, но бяха принудени от това гонение. Но така или иначе отидоха и проповядваха, защото това беше в сърцето им. И Господ беше с тях. И ето, множество повярваха и се обърнаха към Господа. И тогава това известие стигна в ушите на църквата в Йерусалим. И те изпратиха Варнава в Антиохия, който като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце. Значи някой трябва първо да се обърне. И когато се обърне, той е много радостен, но проблемът е, че малко след това той започва да отпада. И затова има нужда от пастир. Има нужда от някой, който да се грижи за него и някой, който да му каже да пребъдва в Господа с непоколебимо сърце. И ние трябва да пребъдваме в Господа с непоколебимо сърце, независимо от това, което става между нас. И на други места се казва, че когато Павел и Варнава минаха в Антиохия, Листра и Кония и се върнаха, те им положиха презвитери и казва се, че те утвърждаваха душите на учениците, като ги обещаваха да постоянстват във вярата. Ето това е, което трябва да се случи след като един човек се обърне към Господа. Той става ученик. И след като стане ученик, той трябва да пребъдва в Господа с непоколебимо сърце или да постоянства във вярата. Това е същото. Като ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието Царство. Някои си мислят, че вече християнският живот като повярват ще край и няма повече проблеми. Ааа, не е така. Тези, които са по-стари във вярата, знаят, че не е така. Тогава започва борбата. Борба непрестанна е този път на живот. Така че, ние трябва да пребъдваме и да растем. И вижте, казва се за Варнава, че той беше добър човек, пълен със Святия Дух и с вяра. И значително множество се прибави към Господа. И църквата нарасна. Те не бяха научени на Божиите думи. Имаше нужда от учител. И се казва, тогава той отиде в Тарс да търси Савел. И като го намери, доведе го в Антиохия. Като се събираха с църквата за цяла година. Не е за една седмица да можеш да станеш християнин. Необходимо е да се учиш. Да растеш в Божието учение. Амин. Поне една година. И казва, за цялата година имаха като библейско училище. И казва, научиха значително множество. Научиха. Вижте, това беше целта на Варнава. Той намери някой, който да учи. Те, които са на повярване, те трябва да пребъдват. Те трябва да успяват. Те трябва да се учат. И ние като ученици на Исус Христос, трябва непрекъснато да се учим. Непрекъснато да растем. Непрекъснато да се развиваме. И тука се казва това, че първо в Антиохия учениците се нарекоха християни. Амин. Слушайте, учениците се нарекоха християни. И днеска ние се наричаме християни, ама май забравяме, че сме ученици. Разбирате ли какво става? Всички като ви питат, че какъв си, християнин? А ученик ли си на Исус Христос? А, каква връзка? А това аз съм си християнин. Това е за научилище ли? Значи, вижте... Но някой ми е казал, аз съм християнин, а мога да взема да му говоря за християнина. Ами, значи той не е ученик. Това ви казвам,...