Ханука - "Пеле йоец" за чудесата и възхвалата (II-ра част)

Възхвала (הלול) - втора част Част от добротата на Бог е, че “законите на Господ са прави, радващи сърцето” (Теилим 19:9), т.е. това че Го благославяме и възхваляваме Името Му за доброто, което Той ни е дарил, Той намира за приятно. Господ го смята за мицва и ни дава награда за това, – до такава степен, че нашите Мъдреци са казали, че който каже хвалебна песен за чудо, което му се е случило, се възнаграждава с друго чудо. Както е написано: „Този, който принася благодарствена жертва... Аз ще му покажа Божественото спасение“ (Теилим 50:23). Има ли нещо по-сладко от това? Затова “благодарете на Бог, защото Той е добър; Неговата доброта е вечна” (Теилим 107:1). [...] Чудеса (נפלאות) По силата на това че човек споменава чудесата на Бог, той ще бъде спасен от нещастие. В [Мидраша] Шохер Тов (70) се казва: „Светият, Благословен да е Той, спасил Исраел от Египет и извършил чудеса, за да споменават Неговите чудесни дела. Цар Давид казал: „Ако е така, ще ги спомена и Ти ще ме спасиш! За предводителя, от Давид, за да се споменат [чудесата на Господ], за да ме спаси Господ. (Теилим 70:1-2) [...] Тогава колко е хубаво и приятно да се чете книгата Теилим, когато насочва духа си към [Псалмите], за да знае какво казва. “Колко хубаво е всяко нещо в подходящото му време!” (Мишле 15:23), да разказва чудесата и добротата на Бог на жена си и домочадието си на Песах, Ханука, Пурим и т.н. Подобно на това, когато човек се намира сред събиране на хора, които се наслаждават на дълги разговори, вместо да говори празни приказки или забранени неща този, който се страхува да наруши стиха „Уморихте Господ с думите си…” (Малахи 2:17) трябва да насочи разговора към разказване на чудесата на Бог, които Той извършил за Исраел – за народа и за всеки един, независимо дали за самия него или за някой друг. Други ще видят и така и те ще сторят и всички ще разказват за правотата и чудесата на Господ и Името на Небесата ще бъде възвеличено. Това е мицва и човек ще получи награда за това. Рав Елиезер Папо, (1786 - 1827) - равин на Силистра, автор на наравоучителния труд Пеле йоец и много други книги