Ханука - Силата на малкото

Ханука Рав Исак Барух - равин в Хасково, поне между 1928 - 1944 г. (от Бенеберитска библиотека, №8, ноември-декември 1937) Ханукална реч в Бене Беритската ложа ,,Мататяу" произнесена от бр. раби Исак Барух [...] Нали и ние тази вечер празнуваме празника Ханука с въодушевление и нали ние запалихме нашите кандилца с трепет? Затова можем да си зададем въпроса: как тъй стана, че евреинът е заличил спомена за други славни дати и битки из историята си и е запазил като най-светла и най-свята датата 25 Кислев? Ако проследим историята ще видим, че всички библейски битки, от времето на съдиите (שופטים) до вавилонската епоха, са били войни за запазване отечеството от заграбване територията му. Войната, обаче, между Антиоха Епифаноса и Хашмонаимите се е водила от народа заради неговата вяра. Тя е била война между два различни и противоположни мирогледа, война между монотеизма и политеизма, война между идолопоклонството и единобожието. И няма съмнение, че ако тогавашните евреи биха възприели елинизма с неговата философска и фактическа същност, то от главата им нямаше да падне косъм. [...] Именно за това победата на Хашмонаимите се явява не само победа на оръжието на еврейския народ, но победа на неговия светъл мироглед, победа на светлината над мрачния и развратен елински гнет. Точно и за това евреинът с такава ревност пази спомена за тази славна дата. Интересното е, че историята на Ханука се движи между три думи, които съвпадат с общият си корен. А именно - Шемен (שמן), Шемона (שמונה), Хашмонаим (חשמונאים). Шемен, т. е. свещеното масло, което е било открито в едно ъгълче на храма, в едно съдче запечатано от Коен Гадола. Количеството му било малко, но чудото се състояло в това, че дало изобилна светлина שמונָה יָמִים,която цели осем дни е светила непрекъснато редом с героизма на шепата Хашмонаим. Това не е легенда, а една потайна истина, изразяваща се в своите символи: Шемен, — свещеното масло символизиращо свещената ни Тора потъпкана и осквернена, но спасена от Хашмонаимите, които са дали шемона - осем царе от династията си до разрушаването на втория храм. Ханука не е само празник на синагогата, а и на всяко еврейско дружество. За нашата ложа, обаче, Ханука има особена важност поради името на Мататяу, под чийто патронаж тя се намира. Ханука не е само празник на синагогата, а и на всяко еврейско дружество. За нашата ложа, обаче, Ханука има особена важност поради името на Мататяу, под чийто патронаж тя се намира. В макабейската книга се разправя следното: цяла Палестина е била пред прага на превръщането си към еленизма. Храмът е бил изоставен от самите жреци. Не се чувала вече еврейска реч, нито еврейска молитва. Останало беше само едно кътче непокътнато, едно съдче от свещеното масло и едно благородно семейство начело с Мататяу Ахашмонай, от градчето Модаим. Тук, в това градче елинизмът не е успял да проникне. Антиох разбрал значението на тази крепост и затова изпратил там един пратеник с няколко елинизирани евреи, които се представили на Мататяу - от името на царя, на публично място, пред самия жертвеник с думите: „Мататяу, ти си старейшина, най-почетния човек на тази местност. За това дай пример! Покори се и изпълни заповедта на царя, както са сторили това жителите на Иерусалим и всички юдеи. Тогава ти и твоят дом ще бъдете причислени към приятелите на Антиоха. Ти и твоите синове и дъщери ще бъдете удостоени с почести, със злато и подаръци." На това Мататяу отговорил със силен глас: „Не, ако ще би даже всичките народи, които обитават империята да биха напуснали култа на своите бащи аз, синовете ми и моите братя ще останем верни на заветите им. Ние няма да се отклоним от верния път, нито наляво, нито надясно..." След тия негови думи един елинизиран евреин се отправил към жертвеника, за да принесе жертва на Бакхуса. Разгневен Мататяу отсякъл главата на вероостапника и с това бил даден знака на възстанието. Мататяу обикалял свещената земя и викал! מי לה' אֵלַי Ми Лашем Елай, който вярва в Бога, нека дойде при мен! (Изобр. - 1 стр)