Ханука - Войната на Хашмонаимите и отсъствието й в свещените книги

Ханука Рав Шемуел Бенямин Бехар (1875 - 1949). Учител в еврейското училище, ционистически деец, ав бет дин и равин на Пловдив. (от Бюлетин на Централната консистория на евреите в България, год. XII, бр. 13, 3-ти декември 1931 г.) [...] Нещо куриозно. Тая история за Ханука, която е от такова голямо значение за нас — евреите, е писана в старите ни книги най-лаконически. В трактата Шабат в Талмуда се пита: какво е Ханука? Отговаря се, че когато гърците влезли в Храма и осквернили всичките свещени масла, които са намерили там, и когато Хасмонаимите влезли след това в Храма и са искали да запалят кандилото, търсили чисто масло и намерили само един малък масленик, запечатан с печата на Първосвещеника (Коен Гадол), където имало малко масло за запалване кандилото само една нощ, и станало чудо (Нес) и маслото стигнало за 8 нощи. Това е всичко, което Талмудът ни разказва за Ханука, а така също и малката молитва “Ал Анисим", която се чете при Амидата и се включва в благословията след яденето (биркат амазон). Освен това не се среща нищо в светите ни книги. Аз мисля, че това се дължи от една страна на обстоятелството, че повече от писаното, еврейският народ си е създал една традиция, която свято се пази от всичките поколения, а именно запалването на кандила в памет на Хасмонанмите, в знак на признателност за гдето са спасили еврейския народ от гръцката асимилация и от гръцкото иго, а от друга страна, поради това, че потомците на Хасмонаимите, след като еврейският народ е бил напълно освободен от врага и е заживял един независим живот, който трябвало да бъде напълно пропит от религията и национализма, вместо това, те дали гръб на религията и еврейската култура и са предпочели гръцката култура. Те са считали за достатъчно народът да живее в свобода, но по отношение на религията, те започнали да се борят против нея. Тая е била грамадната грешка, която те са сторили и която се е отразила съдбоносно върху еврейския народ. Затова в свещените ни книги не е писано повече за Хасмонаимите по причина, че всичкото добро, което те са докарали на еврейския народ и на еврейската религия, техните приемници са го разрушили, вследствие на което Храмът бил пак разрушен, а еврейския народ е изгубил свободата си. Историята на Хасмонаимите се повтаря винаги. Нашите деди в галута са били винаги преследвани заради тяхната религия, но те са понесли всичките мъки на света, и не са се отказали от своята религия. Мнозина са били изгаряни, други издавени, обесени и убити след ужасни мячения. Но какво виждаме да става всред нас? Еврейството се намира днес в най-голямо религиозно падение. Никой не пази съботата; синагогите от ден на ден се изоставят от досегашните им верни посетители; кашерута в храната почти изчезва; неведението расте всеки ден; новото поколение не познава нищо от еврейството, религията и традициите. И това всичко става когато никой не преследва нашата религия. Еврейският народ се е молил 2000 години за своето избавление; по три пъти на ден се е молил Богу да го възвърне в своята свещена земя. И когато силите на света дават на еврейския народ една декларация с която му се признава правото над Ерец Исраел и правото да се върне в своята страна, той не само че не действува за реализирането на тая декларация, но и се бори против нея. Изтъквайки тия факти, желая те да послужат като един добър урок за поправянето на нашите исторически грешки, и да бъдем последователни в нашите действия. Ние трябва да разберем, че силата на еврейският народ е предимно в неговата религия. Нека се върнем към еврейството и същевременно да работим за възстановяването на еврейския народ въ Ерец Исраел. [...] (Изображението е снимка на Рав Шемуел Бенямин Бехар от средата на 30-те години на миналия век)