ХРИСТИЯНИН ДОСТОЕН ЗА ПОДРАЖАНИЕ

Посещението ни включваше Солун, Берия, Филипи. Аз ги помолих старателно да изучат Първо Солунци, Второ Солунци и Филипяни и заедно да подготвят едно поучение върху посланието към Солунците, което би насърчило и предизвикало църквата. Послание, което би ни помогнало да станем по-здрави християни, по-здрава църква. Така че това, което ще ви споделя днес, е базирано именно на тяхното послание. Те го представиха в четири църкви и аз вече съм научил толкова много, че вестта става част от мен също. Мисля, че е добре това послание да бъде проповядвано и в нашата църква. Така че то е проповядвано на две морета – в Егейско море и в Черно море. Нека Господ използва това послание, за да насърчи църквата. Една от темите в Първо Солунци е подражанието. Това е нещо много интересно, но е основно в това послание. Защо ще говорим за подражанието или за имитацията? Това означава да имитираме някого. Когато Павел, Силван и Тимотей са били в Солун, те са се трудили усърдно, за да служат на църквата там. Павел насърчава солунците за това, че те са подражавали на тях и са подражавали на Господ. Ние трябва да подражаваме на апостолите, на лидерите в църквата и разбира се на Господ. 1 Солунци 1:6-8 6 И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като всред много скърби приехте словото с радост, която е от Святия Дух;7 така че станахте пример на всички вярващи в Македония и Ахая.8 Защото Господнето слово бе прогласено от вас не само в Македония и Ахая, но и навсякъде се разчу за вашата вяра в Бога, така че няма нужда ние да казваме нещо за нея. От една страна те са подражавали на апостолите, но след това самите те са станали пример на другите да подражават на тях, защото не само се прогласи Господното Слово от вас в Македония и Ахая, но се разчу навсякъде и за вашата вяра в Бога, така че няма нужда ние да казваме нещо за нея. От тези стихове можем да извлечем три главни истини във връзка с подражанието. Първо – ние трябва да подражаваме на други силни християни, които подражават на Господ. Солунците станаха подражатели на Павел, Силван и Тимотей. Второ – когато подражаваме правилно на силни последователи на Христос, самите ние можем да станем пример за другите. Солунците станаха пример на всичките вярващи в Македония и Ахая, това е цяла Гърция. И трето – нашата вяра в Божието Слово играе роля на непресъхващ извор на живот за останалия свят. В стих 8 се казва, че за вярата на солунците се е разчуло навсякъде. Като вярващи, ние предлагаме на света един алтернативен начин на живот, един различен начин на живот, който може да заинтересува невярващите и да ги привлече към Исус. Тези истини ни карат да се замислим как изглежда един християнин, който заслужава да му се подражава, какви качества трябва да има един християнин, достоен за подражание. Какво казва апостол Павел по този въпрос в Първо Солунци, четвърта глава, от първи до дванадесети стих? В Солунците има четири основни теми. Едната е темата за уважението към водача, за защита на авторитета на водача, и това е Павел. След това темата за гонението, защото те са минавали през гонение. Четвърта тема е темата за второто пришествие и за завръщането на Господа. Но третата тема е за християнския живот. Затова започваме четвърта глава. 1 Солунци 4:1-12 1 И така, братя, молим и ви увещаваме в Господ Исус, така както сте научили от нас как трябва да постъпвате и да угаждате на Бога (както и живеете), така да преуспявате повече и повече.2 Защото знаете какви заръки ви дадохме от името на Господ Исус.3 Понеже това е Божията воля – вашето освещение: да се въздържате от блудство;4 да знае всеки от вас как да държи своя съсъд със святост и почест,5 не в страстна похот, както езичниците, които не познават Бога;6 и никой да не престъпва и да подмамва брат си в това нещо; защото за всичко това Бог въздава заслуженото, както и отнапред ви предупредихме и уверихме.7 Защото Бог не ни е призовал за нечистота, а за святост.8 Който отхвърля това, отхвърля не човек, но Бога, Който ви дава Святия Си Дух.9 А за братолюбието няма нужда да ви пиша; защото сами вие сте научени от Бога да се обичате един друг,10 понеже и правите това към всички братя по цяла Македония. Но ви молим, братя, да преуспявате в това повече и повече11 и усърдно да се стараете да живеете тихо, да вършите своите работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме,12 за да живеете благоприлично пред външните и да нямате нужда от нищо. Първата характеристика, която трябва да притежава един християнин, достоен за подражание, е стремежът към праведен живот. Праведният живот – това означава живот без грях, живот в правда – е жизненоважна характеристика на достойния за подражание християнин. Праведният живот е угоден на Бога. Апостолите живееха в праведен живот, Исус живееше в праведен живот. Навсякъде в Библията от Божия народ се очаква да бъде свят. Да бъдем святи означава да бъдем морално отделени от света. Да не бъдем като грешните. Да бъдем посветени на Бог означава да търсим това освещение и този праведен живот, без които никой не може да угоди на Бога. Павел учи, че нечистотата или несвятостта, това да не си свят, даже не е опция за вярващия. Ние не можем да си позволяваме да живеем несвят живот. Само един различен, отличителен народ може да бъде съобразен с образа на Божия Син и да отразява характера на един отличителен и свят Бог. Ние, които носим Божието име, трябва да отразяваме Божия характер. Трябва да споделяме този живот на правда със света и да сочим на света един по-добър път. В трети стих Павел казва, понеже това е Божията воля: вашето освещение. Освещението е процесът, чрез който Бог оформя характера ни, за да бъде като Неговия характер. Освещение означава да бъдем повече и повече като Исус, да растем в Христоподобие. А какво представлява освещението? Освещението ни отделя от света, за да бъдем употребявани за Божиите цели. Освещението, преди всичко, е Божие дело, извършвано в нас. Но то изисква и нашето съдействие. В процеса на освещение Бог върши Неговата част и Той ни променя, но ние също вършим нашата част, като се отдаваме на Божията работа вътре в нас. И накрая, освещението е продължителен процес. То не се случва за един ден. То се случва всеки ден, но никога не свършва. Апостол Павел казва откъде започва освещението и поставя акцент върху едно от основните неща в живота ни. И той казва в този същия трети стих: „Понеже това е Божията воля, вашето освещение – да се въздържате от блудство“. Да се въздържате от блудство. Веднага след като започва да говори за освещението, Павел нарежда на солунците да се въздържат от блудство, което означава сексуална нечистота или неморалност. Това означава да имаш секс с някой, без да си женен за него. Първото нещо по отношение на това да растем в освещение е свързано с нашата сексуална чистота. Затова и пасторите, дори когато има някой в църквата, които искат да се женят, ние ги питаме: „Пазите ли сексуална чистота?“. Защото Словото казва: „Женитбата да бъде на почит у всички, леглото да не е осквернено“. И това означава, че младите трябва да пазят сексуална чистота, докато се оженят. След като се ожените, леглото е ваше. Но сексът преди брака, извън брака, е грях. Така че първото нещо, в което трябва да растем в освещение, е свързано с нашата сексуална чистота. Павел говори много за сексуалната чистота и владеенето на тялото ни. Библията ясно учи, че сексът извън брака, между един мъж и една жена, е грях против Бога. Понеже това е Божията воля, вашето освещение. Да се въздържате от блудство. Да знае всеки от вас как да държи своя съсъд в святост и почест. 1 Солунци 4:3 3 Понеже това е Божията воля – вашето освещение: да се въздържате от блудство; 1 Солунци 4:4 4 да знае всеки от вас как да държи своя съсъд със святост и почест, Съсъдът, за който става въпрос тук, са нашите тела. Трябва да имаме контрол върху тялото си. Няма страст на похот, както и езичниците, които не знаят Бога. Т.е. тези, които не знаят Бога, езичниците, те нямат задръжки. Но Библията казва, ако ти си християнин, ти трябва да имаш задръжки. И този стих 4 е малко труден за разбиране, но има един съвременен превод на Новия Завет. И той го изяснява, като го превежда по следния начин: „И всеки от вас да се научи да владее тялото си, така че да живее по начин свят и почетен“. ЗАЩО АПОСТОЛ ПАВЕЛ ГОВОРИ ТОЛКОВА МНОГО ЗА СВЯТОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЕКСА? Защото живеем в едно наситено със секс общество. Днес сексът е навсякъде – по телевизията, в рекламите, във филмовата индустрия, по интернет. Той е лесно достъпен и ние сме бомбардирани отвсякъде с такива сексуални послания. И това стига дотам, че влияе на нашето подсъзнание и ни кара да си мислим, че това е естествено, това е нормално, разбира се, няма никакъв проблем. Но Бог не смята така. Сексът извън брака се счита за нещо нормално в света, но не е от Бога. И затова всъщност Апостол Павел говори толкова много за секса и поставя ударение върху сексуалния живот. Защото картината в древността не е била по-различна. По времето на солунците гръко-римският свят е бил изключително толерантен по отношение на всякаква сексуална активност извън брака. Браковете тогава са били уреждани от семействата, а не по любов. Обикновено мъже на около 25 години са били съчетавани с жени на ранна тийнейджърска възраст, които те никога не са срещали. Защото всичко става, за да може да има пари в семейството. Така че се е очаквало от мъжете да имат сексуални отношения с други жени, като проститутки, слугини и любовници от по-ниските социални слоеве. Един от древните философи, който се казва Демостен, който живее четвърти век преди Христос, който е един от великите гръцки оратори и уважаван гражданин, казва следното в опит да похвали съпругите. Вижте как той ги хвали. И това похвалване на съпругите обяснява какъв е бил сексуалният климат в това време. Той казва следното: „Любовниците си ги пазим за удоволствие, наложниците за ежедневни физически нужди, а жените, за да раждат законни деца и да служат като доверени пазителки на