ХРИСТИЯНСКОТО ОБЩЕНИЕ

Тази сутрин ще говорим за християнското общение, защото това е една от духовните ценности на нашата църква. Ние имаме видение и нашето видение е църквата ни да стане саморазтяща, т.е. да няма нужда от някой друг да помага, да не ни е тежко. Няма нужда да произвежда ученици и т.н., църквата да бъде самоуправляваща се, да няма нужда отвън да излезе да ни управлява, но ние да имаме пастири, да имаме презвитери, да имаме лидери, да имаме водачи на хвалението, да имаме духовен съвет голям, да имаме всички тези неща, които са необходими за една църква да действа, да функционира и да бъде също църква, която е самоиздържаща се. Т.е. да няма нужда от външни средства, за да можем ние да съществуваме от църквата, да бъде саморазтяща, самоуправляваща се и самоиздържаща се. Да бъде христоцентрична, т.е. Христос да бъде в центъра, да бъде основана на Библията и да бъде изпълнена със Святия Дух. Църква, която да бъде фар, който разпръсква светлината на Благовестието пред един мрачен свят, който е под властта на Сатана. Но за да може това всичко да се случи и нашето видение за това църквата тук да расте, не само да расте, но също да се възпроизвежда и да може да има и нови църкви, които да се създават от тази църква. Защото Бог желае, както всеки от нас е ученик, който да създава ученици, така Той желае църквите да създават нови църкви, за да може да има растеж, да има умножаване и Божието царство да напредва в този свят. Защото всичко е за това, за да може човешките души да се спасяват и да отиват в небето. Затова ние сме написали нашата мисия и тя е, че ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата, да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях, като ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос. Тоест, ние имаме цел, ние имаме мисия и това е, което ние да правим, за да можем да постигнем нашето видение. И в тази мисия има няколко ценности, които изпъкват. Това са неща, които са ценни за църквата ни, които определят какво ние правим. И тези неща са благовестие, в нас благовестието е ценност. Също ученичество или това утвърждаване във вярата. Също служение, защото ние желаем всеки в църквата да бъде служител. И възпроизводство, за да може ние да се възпроизвеждаме. И така църквата да се разраства. Но за всичко това ние искаме да има един личен подход и за да може всичко това да става, е нужно едно нещо и то се нарича общение. Трябва да имаме общение. Така че общението е една от нашите ценности, заедно с другите четири, които ви казах - благовестие, ученичество, служение и възпроизводство. Именно затова ние се спираме върху темата за общението. Защото за да може да има благовестие, ние всъщност трябва да общуваме. Трябва да създаваме приятелство. Когато говорим за благовестие, ние подчертаваме, че нашето виждане е, че в това време, в което сме в момента, Бог работи чрез лично благовестие. А това лично благовестие е приятелско благовестие. Трябва да установиш приятелски взаимоотношения с някой, трябва да му помагаш, трябва да имаш приказка за него, за да можеш в тези разговори да се поделиш с него благовестието и да го придвижиш в неговите разбирания в посока вяра в Христос и приемане на Христос. За да може да има ученичество, също трябва да има общение, защото ние обучаваме новите хора и те да бъдат утвърдени. Пак трябва да има общение. Трябва да се събираме и трябва да водим нашите ученици с нас. Както виждаме, че Илия водеше със себе си Елисей навсякъде, Елисей не искаше да го остави. Илия му каза „Стой тук в Галгал“, но той каза „Не, където ти отиваш, аз идвам с тебе“. И в това общение просто Илия се възпроизведе в Елисей. Моисей се възпроизведе в Исус Навиев, защото Исус Навиев винаги беше с него, където отиваше Моисей. И това е една особена привилегия на общението. Така че за да могат да се случват тези неща, да има възпроизводство, да има служение, трябва да има общение. Защото и в семейството е така. За да може да има деца, трябва да има общение. И всъщност ние възпроизвеждаме това, което сме. Ние може да казваме различни неща, но всъщност нашите деца са такива, каквито сме ние, защото те не слушат много какво ние говорим, но те наблюдават какво ние правим. И те постъпват като нас. Така че за да можем ние да постигнем нашето видение, за да можем ние да осъществим нашата мисия, една от нашите ценности е общението. Това е свързано с всичко друго, защото ние говорим за един личен подход и това е духовното бащинство и духовното майчинство и това пак става чрез общение. И виждаме в Новия Завет, че ключовата дума за разбиране на християнското общение е гръцката дума - коинония. Ние обикновено не държим на това да се знаят гръцки думи, защото имаме Библията, преведена на български, слава на Бога за Кирил и Методий, които са създали нашата азбука, така че имаме Библията на български език. Но в някои случаи има някои думи, които имат по-богато значение на гръцки и затова ние вместо да ги превеждаме, ги изследваме, за да можем да видим тяхното значение и така да придобием едно по-дълбоко знание за пълнотата на християнското общение. Така че тази дума - коинония е преведена в нашите библии като общение, участие, споделение, принос и партньорство. Среща се 19 пъти в 17 стиха в Новия Завет, говоря в оригинала, но разделени според значението си, тези 17 стиха могат да бъдат групирани в 3 групи. Първо стихове, говорещи за общението ни с Бог, Отец, Син и Святи Дух. Стихове, говорещи за общението ни с хората, вярващи и невярващи. И стихове, говорещи ни за финансово общение. Това са различни видове доброволни давания, които ни правят приятели и партньори за каузата на Благовестието. Така че първата група стихове ни говорят за общението с Бога. И когато говорим за общение с Бога, имаме предвид общение, което е както с Бог като цяло, защото Бог е един Бог. Така и самите стихове са диференцирани или разграничени, защото в някои от тях се споменава общението с Бог Отец, в други се споменава общението с Бог Син, а в други се споменава общението със Святия Дух. Т.е. със всяко едно от лицата на Троицата ние имаме общение. Това е християнското общение. Първото общение с Бог Отец, и ние виждаме това най-вече в Първо Йоаново, първа глава, там в три стиха, 3, 6 и 7, се говори за нашето общение с Бог Отец. 1 Йоаново 1:3, 1:6, 1:7 7 Той дойде за свидетелство, да свидетелства за Светлината, за да повярват всички чрез него. Тук апостол Йоан говори и всъщност той ни казва, че когато ние приемаме апостолското учение, чрез това апостолско учение ние имаме общение с апостолите. И имайки общение с апостолите, чрез тях ние имаме общение с Отец и Исус Христос, защото апостолите са апостоли на Бога и на Христа. Но за да може това общение да се поддържа, има някакви условия и те са ние да живеем свят живот. Това не означава никога да не съгрешаваме, защото няма човек, който да не греши. Това означава да живеем живот на покорство. Тоест, доколкото зависи от нас, ние да се стараем да изпълняваме Божиите заповеди. Знаем от това първо послание на Йоан, че ако съгрешим, Йоан казва: „Не искам да грешите, но ако съгрешите, има начин, по който да оправите вашето отношение с Бога и това е като изповядате греховете си и дойдете при Бога чрез Ходатая, който имате в небето – Исус Христос праведния, който е умилостивение за нашите грехове.“ Слава на Бога! Така че в Словото си се казва: „Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според Истината.“ Така че не можем да бъдем беззаконници, такива, които ходят в тъмнината, такива, които живеят в греха и такива, които се връщат в стария си начин на живеене и в същото време да имаме общение с Бога. Защото Бог е свят и за да можем да имаме общение с Него, ние трябва да ходим в светлината. И това се казва в следния стих: „Но ако ходим в светлината, както Той е в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.“ 1 Йоаново 1:6-7 6 Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината.7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. Слава на Бога! Така че това е първото общение, което ние имаме като християни. Ние имаме общение с Бог, който е свят. Но за да може това общение да съществува и да се поддържа, ние трябва да живеем свят живот, трябва да живеем живот на покорство, да ходим в светлината. Думата „ходене“ в Библията означава поведение. Така че да ходим в тъмнината означава нашето поведение да бъде поведение на грешници. А „да ходим в светлината“ означава нашето поведение да бъде достойно за човеците, които са изкупени с кръвта на Исус Христос и които не живеят в греха, но живеят в освещение. Освещението е процесът, в който ние ставаме все повече и повече като нашия Господ. И когато ние сме взели това решение да живеем така, както Бог желае, тогава кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. Алилуя! Така че ние имаме общение с Бог Отец и Неговия Син, общение с апостолите, но имаме също общение в Сина. Бог Отец ни е призовал да бъдем в общение с Неговия Син. 1 Коринтяни 1:2 2 до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христос Исус, призовани да бъдат светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исус Христос, нашия Господ, Който е и техен, и наш: Слава на Бога! Значи тук се говори за общението на Сина Му Исус Христос, нашия Господ. Кое е общението на Сина Му Исус Христос, нашия Господ? Той е винаги със нас. Това общение е църквата, защото Той е главата на църквата. Църквата е Неговото общение, защото светиите са части на Неговото тяло. И когато ние сме призовани в общението на Сина Му Исус Христос, когато ние сме част от църквата, ние имаме общение с нашия Господ и ние имаме общение с Неговото тяло. Той е главата и така ние имаме общение. Разбирате, всеки един от нас лично има общение с Господ,...