Хукат - Сходството между греховете на Адам и Моше

ХУКАТБАМИДБАР 20:1-131 И дойдоха синовете на Исраел, цялото събрание, в пустинята Цин в първия месец, и заседна народът в Кадеш. И умря там Мирям, и беше погребана там.2 И нямаше вода за събранието; и се събраха против Моше и против Аарон.3 И се препира народът с Моше, и казаха: „Да бяхме издъхнали, когато издъхнаха братята ни пред Господа!4 И защо доведохте събранието на Господа в тази пустиня, да умрем там - ние и добитъкът ни?5 И защо ни изведохте от Мицраим, за да ни донесете на това лошо място - не е място за посев, нито за смокини, нито за лоза, нито за нар; и вода няма за пиене."6 И дойдоха Моше и Аарон от лицето на събранието към входа на Шатрата на събранието, и паднаха на лицата си; и се яви славата на Господа пред тях.7 И говори Господ на Моше:8 „Вземи жезъла и събери събранието - ти и Аарон, брат ти - и говорете на скалата пред очите им, и тя ще даде водата си; и ще изведеш за тях вода от скалата, и ще напоиш събранието и добитъка им."9 И взе Моше жезъла от пред Господа, както му беше заповядано.10 И събраха Моше и Аарон събранието пред скалата, и им рече: „Чуйте сега, бунтовници - нима от тази скала ще изведем за вас вода?"11 И вдигна Моше ръката си, и удари скалата с жезъла си два пъти; и потекоха много води, и пи събранието и добитъкът му.12 И рече Господ на Моше и на Аарон: „Понеже не повярвахте в Мен, за да Ме осветите пред очите на синовете на Исраел - затова няма да въведете това събрание в земята, която им дадох."13 Това са водите на Мерива, където се препираха синовете на Исраел с Господа - и Той се освети чрез тях.ШАБАТ 55бАнгелите на служението казали пред Светия, Благословен да е Той: „Господарю на света! Защо наложи смъртта върху Адам Ришон?" Казал им: „Лека заповед му заповядах, а той я наруши." Казали му: „Нали Моше и Аарон, които изпълниха цялата Тора - и те умряха!" Казал им: „‚Една участ за праведника и за нечестивия, за добрия и т.н.' (Коелет 9:2)!" [...] Раби Шимон бен Елазар казва: „И Моше, и Аарон умрели заради своя грях, понеже е казано: ‚Понеже не повярвахте в Мен' (Бамидбар 20:12). Ако бяхте повярвали в Мен - все още не би дошъл вашият час да напуснете света."Шимон бен Йосеф Цалмона - еврейски филантроп от София през 18-ти век(Изображението е встъплението към извадката от Шимон бен Йосеф Цалмона в книгата Дивре Шломо на племеника му Рав Шломо Шалем)