ХВАЛЕНИЕТО НА ИЗКУПЕНИТЕ – 1

Псалом 107:1-43 Псалом 107:1-43 1 Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост трае до века. 2 Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника, 3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг. Този псалом пресъздава една благодарствена служба, която прославя Бога за Неговата благост и вечната Му милост (ст.1). Забележете, че в ст. 3 се казва, че Господ е събрал „изкупените от Господа" (ст.2) „от изток и от запад, от север и от юг". Тези думи карат мнозина изследователи на Псалмите да мислят, че този псалом се е използвал в някакъв вид благодарствена служба във Втория храм - във времето след завръщането на Израил от Вавилонския плен. Може би знаете от историята на Израил, че след царуването на цар Соломон през 933 г.пр. Хр. Израил се разделя на две - на северно и южно царство. Двеста години по-късно, през 722 г. пр. Хр. северното царство бива разпръснато и напълно асимилирано от асирийската империя. Сто и петдесет години по-късно, през 586 г. пр. Хр. вавилонците, които били на власт по онова време завеждат Юда и останалите племена в плен. И въпреки, че повечето от тях никога повече не се завърнали, около петдесет години по-късно, през 536 г. пр. Хр. под ръководството на Зоровавел една група от около 50000 души се завръща в земите на Юда. Двадесет години по-късно, през 516 година по време на служението на пророците Агей и Захария Вторият храм бил завършен. И така, пеейки този псалом израилтяните са се радвали и са празнували това, че Бог ги е събрал от изгнанието им и ги е завърнал от плена им в Обещаната земя, в тяхната родина. В централната част на псалома авторът му кани „изкупените от Господа" да дадат своите свидетелства за Божията свръхестествена намеса в четири различни ситуации. Това ни дава възможност в нашето разглеждане да разделим псалома на четири песни или куплети. Общото при четирите групи хора, описани в тези четири песни е, че изпаднали в своето бедствие те се молят - извикват към Господа и в отговор на тяхната молитва Бог ги избавя от „утесненията" и проблемите им. В стихове 6,13,19 и 28 едни и същи думи се повтарят като припев и явно са особено важни за разбирането на псалома. Те ни показват кой е ключът за промяната в състоянието на страдащите, а именно - тяхната молитва към Бога. „Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им." Четири пъти като припев се повтаря и причината поради която Бог отговаря на молитвите на страдащите - за да Го славят онези, които са изкупени от Него (ст.8,15,21,31). „Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;" Тази причина за Божията намеса в живота ни е в хармония с това, което ап. Павел казва в своята молитва за ефесяните (Ефесяни 1:6,12,14). Там апостолът изтъква, че ако Бог прави нещо, то то е „за похвала на Неговата Слава" и „за похвала на славната си благодат". Така че, смело можем да си направим извода, че крайната цел на Божието изкупително дело е Неговата Собствена прослава. ПЕСЕНТА НА ИЗГУБЕНИТЕ (ст.4-9) Първата от четирите песни в този псалом е песента на изгубените. Това са неспокойните, търсещи хора. Първо, те вървят на посоки и не стигат до никъде (ст.4). 4 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град. Второ, поради лутането си напосоки, те остават без храна и вода и буквално са заплашени от гладна смърт (ст.5). 5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях. Ние не можем да си представим какво е да буквално да умираш от глад, просто не можем да го разберем, защото не сме го изпитали. Но дори днес в света има хиляди хора, по-голямата част от които са деца които ежедневно умират от глад. Според една наистина зловеща статистика на всеки 2,43 секунди едно човешко същество на нашата планета умира от глад. Само през тази година от глад са починали повече от 9 милиона души. (http://www.starvation.net/) Тогава, в това отчайващо състояние те извикват към Бога и Той отговаря и на двете им нужди - първо, насочва нозете им в правия път, който да ги заведе на сигурно място (ст.6-7), и второ утолява жаждата им и задоволява глада им (ст.9). 6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им, 7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град 8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада; 9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага. Тази история за изгубените и Божията намеса в живота им ми напомня за Агар. В Битие 21:14-19 четем какво се случи с нея когато Сара накара Авраам да я изпъди от дома си заедно със сина й Исмаил: 14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее. 15 Но изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст 16 и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака. 17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е. 18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ. 19 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие. Като че ли стихове 4-9 са написани именно за този случай. Агар и Исмаил се скитат из пустинята и те се изгубват. Водата им свършва и те гладни и жадни се подготвят да срещнат смъртта. Те заплакват. И Бог чува плача им от небето и им отговаря. И не само им отговаря, но и отваря очите им за да видят воден кладенец, който утолява жаждата им. 9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага. Така че, какво могат да правят онези, които са изгубени? Какво могат да правят онези, които умират от глад? Какво можем да правим ние, ако не дай си Боже дойдем до състояние на гладна смърт? Ние не можем да произведем храна от въздуха. Тогава какво можем да правим? Можем да се молим! Можем да направим това, което изгубените направиха - „те извикаха към Господа в бедствието си" (ст.6). „И Той ги избави от утесненията им" (ст.6) 7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град „И заведе ги през прав път" - това е същата терминология като в Исая 40:3. 3 Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм (път) за нашия Бог. Какво могат да правят изгубените? Какво могат да правят гладуващите? Могат да се молят. А какво можем да правим ние? Можем да се молим. От една страна на нас ни е трудно да се поставим на мястото на гладуващите и изгубените, но от друга страна, ако говорим за духовен глад и духовна заблуда, ние всички бяхме се отклонили от пътя и умирахме в греха си. Но, Бог в своята милост ни прати Исус, хлябът, който слиза от небето и от който, ако яде някой ще живее вечно (Йоан 6:31-35, 50-51), и ни насочи по път, който води към спасение (Йоан 14:6). „Населеният град" за който се говори в ст.7 ни напомня за небесния град, който Бог ни е приготвил. В Евреи 11:10,13-16 се казва, че самият Авраам и патриарсите очакваха този град и се стремяха към него: 9 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. 10 Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог. 13 Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха от далеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята. 14 А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество; 15 и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат. 16 Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град. Не само Авраам, но и ние търсим небесния град. В Евреи 13:14 се казва: 14 Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия. ПЕСЕНТА НА ПОДТИСНАТИТЕ (ст.10-16) След песента на изгубените можем да чуем песента на затворниците подтиснатите. Кои са те? Те са враждебно настроените, бунтарите в този живот. Трудно е да се разбере дали тук се има в предвид буквален затвор или се говори образно за „затвора на плена". Но, така или иначе и за тези хора ключът за промяната на ситуацията им е молитвата. Забележителен е контрастът в тяхното състояние преди и след молитвата. Преди молитвата те са подтиснати (ст.10-а), оковани (ст.10-б) и подложени на робски, каторжен труд. Опитвайки се да вършат нещата със собствени сили, те са напълно изтощени и безпомощни - дотолкова, че не могат да се изправят от падането си. 10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо, Защо са „в тъмнина и в мрачна сянка"? Защо са вързани със скръб и вериги? Причината за тяхното робство е изложена съвсем ясно - бунтът им против Божието Слово и презирането от тяхна страна на Божият съвет. Народът на Израил отиде в затвора на робството поради неговото непокорство - поради неговия собствен грях и отхвърлянето на предупрежденията на Божиите пророци. 11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния. 12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне. Интересно е да говориш с човек, който е в затвора. Аз лично не съм говорил с много, гледайки по филмите и разказите на други цинично казано, ако ги слушаш, те всички твърдят, че са невинни. Но, има и такива, които са просто сломени от попадането си в затвора и в там, в затвора се обръщат към Бога. И в крайна сметка, не е толкова важно дали сам си си го направил или не - така или иначе, ти си в една ужасна, отчайваща ситуация. Какво можеш да направиш? Какво могат да направят онези, които са попаднали в затвора? Какво могат да направят онези, които по един или друг начин са подтиснати? Могат да се молят....