ХВАЛЕНИЕТО НА ИЗКУПЕНИТЕ – 2

Псалом 107:1-43 Миналата неделя ние започнахме да разглеждаме Псалом 107 и говорихме за онези, които са изгубени. Говорихме за онези, които са гладуващи. Ние се молихме за гладуващите хора в този свят. Молихме се също и за онези, които са затворени — онези, които са в затвора. Днес ние ще продължим да се молим и да разглеждаме Божието Слово. Тези, за които ще се молим тази сутрин, са болните, и също ще се молим за онези, които са в криза — моряците и онези, които преминават през бури. В този Псалом 107 има четири песни, които са от изкупените на Господа. Всъщност това не е псалом-молитва, това е псалом-благодарност. За това, че във всеки един случай, когато хората изпадат в нужда, те извикват към Бога в бедствието си. И Бог ги послушва и отговаря на нуждата им, за да славят Неговото име, за да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките чада. Третата песен, както ви казах, е песента на безумните. ПЕСЕНТА НА БЕЗУМНИТЕ: ЛИПСА НА ПЕРСПЕКТИВА Безумните, за които се говори тук, не са онези, които не могат да мислят, а безумните са онези, които не виждат нещата в перспектива. Вярата е да виждаме нещата в перспектива. Перспектива означава да видиш през преградата, отвъд, да знаеш какво има по-надалеч, по-надалеч и по-надалеч. Ние като вярващи виждаме нещата в перспектива с помощта на Божието Слово. Ние знаем какво ще стане, след като умрем — знаем, че нашите души ще бъдат с Исус Христос. Виждаме, че Исус Христос ще дойде отново. Виждаме, че мъртвите ще възкръснат по-напред и тогава ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях да посрещнем Господа във въздуха. Виждаме, че Сатана ще бъде хвърлен в огненото езеро. Виждаме, че ще има ново небе и нова земя. Амин! Виждаме, че ако сееш за плътта, от плътта ще пожънеш тление. Виждаме ли го това? Защото безумните не го виждат. Безумните не виждат по-напред. Те гледат само за момента. Те живеят за мига. Не мислят за последствията от постъпките си. И тук се казва, че безумните са в скръб. Забележете защо са в скръб — поради беззаконните си пътища и поради неправдите си. Това е измамата на греха. Ти можеш да си мислиш, че си грешиш и няма да има последствия, но виждаме, че духовните закони са други. И когато извършиш беззакония и неправди, понеже се казва, че те са в скръб поради беззаконните си пътища и поради неправдите си, тогава има последствие, има наказание, има скръб. Исая 48:22 22 Мир няма за нечестивите, казва Господ.Божият Слуга и възстановяването на Израил. В резултат на греха си безумните изпадат в скръб. И тук се загатва каква е тази скръб — това е болест. Безумните се разболяват. И те не само боледуват, но сериозно се разболяват, изгубват апетит. Когато човек е болен, не му се яде, и те отказват да се хранят. Те не просто боледуват, но биват приковани към смъртно легло и са на път да изгубят живота си. Разболяват се дотолкова, че изгубват съзнание и може би стигат дори до състояние на кома. Тук се казва: „Душата им се гнуси от всяко ястие“. Те просто не могат да се хранят. И се приближават до портите на смъртта. Това означава, че са много близо до края на живота си. И те се приближават до портите на смъртта поради собствения си грях, беззаконните си пътища и неправдите си. Връзката между греха и болестта Поради крайността и екстремизма на някои популярни проповедници, много хора се боят да кажат дори дума за връзката между нашите грехове и болестите. Ние се страхуваме от това, че хората ще опростят твърде много нещата и ще поставят знак за равенство между болестта и греха, казвайки, че ако някой боледува, това непременно се дължи на негов грях. Това, разбира се, не е така. Йоан 9:1-3 1 И когато минаваше, видя един слепороден човек.2 И учениците Му Го попитаха: Учителю, поради чий грях – негов ли или на родителите му, той се е родил сляп?3 Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се изявят в него Божиите дела. Учениците Му попитаха Исус, казвайки: „Учителю, поради чий грях — негов ли или на родителите му, той се е родил сляп?“. Понеже се е родил сляп, не може да е поради негов грях, защото той още нищо не е бил направил. Той е бил бебе. Но тогава те си мислят, че сигурно е заради греха на родителите му. Тези хора поставяха знак за равенство. Те си мислеха, че ако има болест, значи непременно трябва да има някакъв грях. Ако не е негов, понеже се е родил така, следователно сигурно трябва да е на родителите му. Исус обаче отговори и каза: „Нито поради негов грях, нито на родителите му“. Така Исус зачеркна това автоматично равенство между болестта и греха, но обясни, че това е, за да се явят в него Божиите дела, и го изцели. Ние не можем да поставяме знак за равенство между болестта и греха. Има святи хора, които не са извършили нищо нередно и въпреки това боледуват. Въпреки това Библията е съвсем ясна за това, че между грях и болест понякога има връзка. В Матей 8 глава евангелистът цитира Исая и свързва понасянето на болестите ни на кръста с изцелителното служение на Исус. Матей 8:17 17 за да се сбъдне изреченото чрез пророк Исая, който казва:„Той взена Себе Си нашите немощии болестите ни понесе.“ Христос е Изцелителят. Той е нашият Изцелител и Той е същият вчера, днес и до века. Той и днес продължава да изцелява. Той понесе на кръста не само нашите грехове, но и нашите болести. И ние виждаме, че Яков казва: „Изповядвайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете“. Яков 5:16 16 И така, изповядайте един на друг греховете си и се молете един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния човек. Тоест, ако има грях, има случаи, когато грехът може да причини болест. Това обаче невинаги е така. От една страна, ние сме в правото си да твърдим, че изкуплението ни включва и нашето изцеление. От друга страна, ние всички много добре знаем, че изцелението не е нещо автоматично. Това е другата крайност — когато започнем да си мислим, че изцелението е автоматично и винаги се случва по един и същи начин. Че ако просто се молиш и вярваш, човекът задължително ще бъде изцелен физически. Но ние много добре знаем, че много пъти сме се молили и сме вярвали, но човекът не е бил изцелен тук на земята, а вместо това си е отивал в славата. И ние не се боим от смъртта, защото знаем, че смъртта е врата, през която той влиза във вечното здраве. Така че изцелението не е автоматично. Но също така ние трябва да вярваме, че Бог продължава да върши чудеса и днес. Той е всемогъщ. Нашата работа е да се молим. Нашата работа е да вярваме. Нашата работа е да направим нашата част, и аз вярвам, че Бог ще направи Неговата част. Трудно е да боледуваме. Вижте, тук се казва за тези хора, че те извикват към Бога и Бог изпраща Словото Си и ги изцелява. Слава на Бога! Въпреки че болестта им е била поради техния собствен грях. Трудно е да боледуваме. И най-тежката част от боледуването не е физическата болка от симптомите на болестта, а е емоционалната травма, която преживяваме дори само поради факта, че сме болни. Защото, когато човек е болен, той не може да води обикновения си живот — не може да работи, не може да ходи при приятели, не може да ходи на църква. Дори болестта ни откъсва от нормалния ни живот, от семейството ни, от приятелите ни, от работата ни. И на нас са ни известни много случаи, когато сме се молили за хора Бог да ги изцели. Сме вярвали с цялото си сърце за тяхното изцеление, но те са умирали. Честно, дори твърде млади. Дори пастири, проповедници. Обаче, нека да не забравяме многото случаи, когато сме се молили на Бог за изцеление и спасение от смъртоносни, нелечими болести, и Той е казал „да” и е извършил чудеса в живота ни. И е изцелявал. Слава на Бога! Така че Бог е чуден и Той върши чудеса и днес. Той изцелява и днес. Затова нека да бъдем насърчени. И дори ви насърчавам, преди да се обърнем към лекаря, да се обърнем към Господа. Защото Той е нашият лекар. Има различни видове болести. Има такива, които просто ни постигат. Има такива, които ние сами си навличаме с нашето непокорство. Но какво можем да правим, когато се разболеем? Можем да се молим. И виждаме това в целия псалом. Че ти можеш да си изгубен. Когато си изгубен, когато изгубиш нещо, моли се, Бог ще ти го намери. Когато си изгубен, моли се, Бог ще ти оправи пътищата в правия път. Когато си вързан от нещо, в някакъв вид затвор, дори в истински, моли се, Бог ще те изкара оттам. Когато си в болест, какво да правиш? Моли се. Безумните, изгубените, потиснатите викат към Господа в бедствието си. И отново молитвата променя нещата. И Бог изпраща Словото Си и ги изцелява. След молитва те са изцелени и свободни от капана на болестта, в който са попаднали. Казва се: тогава викат към Господа в бедствието си и Той ги избавя от отесненията им. Изпраща Словото Си да ги изцелява и ги отървава от ямите, в които лежат. Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките чада. И нека принасят жертви на хвала и радостно възвестяват делата Му. Някога сме били в някаква трудност. Някога сме били в бедност. Някога сме били в криза. Някога сме били в каквото и да е бедствие. И сме призовали Господа, и Той е отговорил. И Той ни е спасил. Да Го прославим. Да кажем за това, което Той е направил. И в църква, и не само в църква, но на хората около нас. Да им кажем: „Бяхме в такава ситуация, че нищо не можеше да ни помогне. И тогава помолихме се, нямаше какво друго да правим. И Бог направи чудо. И ние бяхме спасени.” И тогава славата ще отива на Бога. Това е цялата важност в живота ни. Да отдаваме слава на Бога. И нека тази сутрин да отдадем цялата слава на Бога. Цялата благодарност на Бога. Да принасяме жертви на хвала и радостно да възвестяваме Неговите дела. Тази история за безумните и заболелите ми напомня за цар Езекия. В Четвърта книга на царете, 20:1-6, четем неговата знаменита история. Казва се: в това време Езекия се разболя до смърт. И не знаем защо, но той се разболя до смърт....