Ки теце - Лихва или не?

КИ ТЕЦЕШМОТ 22:24 Ако дадеш пари назаем на Моя народ, на сиромаха при теб, не му бъди като кредитор, не му налагайте лихва.ВАИКРА 25:35–37А когато изпадне брат ти, а ръката му отслабне при теб, и подкрепи го, гера и жителя, и да живее с теб. Не вземай от него лихва и надценка, а се бой от своя Бог, за да живее брат ти с теб. Парите си не му давай с лихва и с надценка не му давай храната си.ДЕВАРИМ 23:20–21 Да не даваш назаем с лихва на брат си - нито пари, нито храна, нито каквото и да било друго нещо, което се дава с лихва. На чужденеца давай с лихва, но на брат си не давай с лихва…Рав Ицхак Цадка - (18-ти век) - равин, даян и рош йешива в СофияБазирано на отговор публикуван в книгата „Михтам ле-Давид“ (Пардо).Едно движение на капитал в една иска (бизнес сделка). Продавачите (баале а-мамон) предават капитала — темесук, третиран като пари (капитал ≈ пари) — на купувачите, които го управляват. В рамките на иската капиталът се дели: ½ заем (милве), с риск върху купувача, и ½ влог (пикадон), с риск върху продавача. Резултат: печалбата се дели, а главницата се връща.Мнението на Рав Йеуда Цадка:Две отделни части. Обект 1 — дълговете: темесук (дълговете срещу неевреите) се продават изцяло на купувачите чрез продажба - кинян, така че купувачите стават единствени кредитори на неевреите. Обект 2 — цената, дължима на продавачите: тя се управлява като съдружие (шутафут), в което продавачите внасят капитал (мамон), а купувачите внасят труд (тирха); капиталът е самата цена, дължима на продавачите. Резултат: печалбата И загубата се споделят.Изображението е подпис на Рав Йеуда Цадка.