КЛЮЧОВИ ПРИНЦИПИ НА УЧЕНИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ

Слава на Бога! Тази сутрин бих желал ние да разглеждаме някои неща, свързани с ученическото движение и с това как ние правим ученици. Защото това е нещо, за което ние сме говорили в нашата църква още от 2007 година. Вие знаете, че през 2007 година аз бях в Щатите на едно обучение точно за ученичество и един месец ние изучавахме Великото поръчение и ученичеството, и това как ние да стартираме ученически движения по целия свят. И когато аз се върнах, ние започнахме да практикуваме това в нашата църква, започнахме да се събираме. Аз се събирах с братя и преминавахме през тези материали за ученичеството и аз ги насърчавах те също да имат техни ученици. И така, значи ние сме стигнали донякъде в този процес на промяна, на трансформация. Защото това е една нова парадигма, а парадигма означава нов начин на мислене. От това хората в църквата се променят от едни хора, които са пасивни, към едни хора, които са активни. От едни хора, които само ходят на църква, към едни хора, които проповядват благовестието и правят ученици. ОТ ТОВА ДА БЪДЕМ ПОЧВА, КЪМ ТОВА ДА БЪДЕМ СЕЯЧИ В притчата за сеяча, за която се казва, че е основната за Божието царство, и ние си говорихме с брат Иван за нея, той спомена, че е проповядвал половин година върху тази притча, там където е ходил да проповядва в Маринка и Ново Паничарево. Защото това е основната притча, за която се казва, че ако вие разберете тази притча, тогава вие ще разберете и другите притчи. И ако не разберете тази притча, въобще не можете да разберете нещата за Божието царство. Но всъщност, когато се говори за четирите вида почви, всичко това започва с думите, че сеячът сее семето. И всъщност това ни мотивира. Тази притча не е написана само за това ние да мислим за себе си какъв тип почва сме, защото това също е важно и това е вярно, че ние трябва да разбираме дали сме такава крайпътна отъпкана почва, върху която семето не може да покълне, или сме такава почва, която малко бързо приема семето, но после то, когато настане напаст или гонение, изсъхва, или сме трънлива почва, където има плевели, които изсмукват силата на семето. Трябва да внимаваме за тези неща в живота си или пък сме добрата почва, която дава плод 30, 60, стократно. Но това е написано не само за нас, ние да гледаме себе си като на почва, но това е написано също и за нас, като да гледаме себе си като сеячи, защото ние също трябва да сеем семето, защото това се казва във Второ Тимотей. 2 Тимотей 2:2 2 И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат. Така че целта на Бога в нашия растеж е ние да се превърнем от почва в сеячи. И затова всеки ден трябва да променя неговото мислене в това отношение. Да престане да мисли за това, че аз съм почва, аз само трябва да приемам, мен само трябва да ме хранят, трябва някой да се грижи за мен и някой да ме утешава, някой да ме окуражава, защото не трябва да отпадам, аз съм отчаян, аз съм депресиран, аз не мога. И по този начин да се държим като едни духовни бебета, които имат нужда постоянно някой да ги кандилка и да се грижи за тях. Не, Бог желае ние да пораснем и ние да бъдем тези, които да се грижим за другите. Бог желае ние да пораснем и ние да бъдем сеячите. Така че тогава да не се обезкуражаваме от различните почви, които ние срещаме, и да знаем, че Божието Слово няма да се върне празно. Ако и някоя почва да не произведе плод, винаги ще има почва, която ще произведе плод. Слава на Бога! Така че по отношение на тази трансформация в нашата църква, аз вече 4 години говоря за ученичество и ние просто започваме донякъде и се връщаме назад. Започваме донякъде и се връщаме назад. Но искам да ви насърча, че това нещо е нормално. ПРОЦЕСЪТ НА УЧЕНИЕ Също за това съм донесъл тази диаграма, която искам да ви пусна. Тя се нарича „Процесът на учение“. Техниката е чудесна, когато работи. Но аз мога да ви обясня за какво става въпрос в тази диаграма. В тази диаграма става въпрос за това, че процесът на учение преминава през 3 етапа. Първо, за тези, които едно време са учили философия, аз си спомням от училище, че там така ни учеха и съм запомнил този израз, не знам кой го е казал, може би Ленин или някой от великите умове на комунизма, но те са казали така, че пътят на познанието е от сетивното възприятие към абстрактното мислене и оттам в практиката. Сетивното възприятие означава това с нашите сетива. Ние възприемаме информацията чрез очите, чрез ушите, това е нашето сетивно възприятие. След като възприемем тази информация и я чуем, ние започваме да мислим за нея в нашето мислене, в нашия ум. И това е абстрактно мислене. И когато ние осъзнаем, че това, което сме чули, сме видели, е добро и правилно, тогава ние го прилагаме в практиката и то става вече част от нашия живот. Така че ако знанието е само в ума, то не е достатъчно. И в Божието Слово се казва, че не трябва да бъдем само слушатели, за да лъжем себе си, а да бъдем деятели или вършители, изпълнители на Божието Слово. И всъщност това става пак по същия начин. Казва се: „Сине мой, преклони ухото си към беседите ми“. Това е сетивното възприятие. И затова се казва: „Дръж ги винаги пред очите си“. И когато се казваше „Дръж ги пред очите си“, става въпрос за духовните очи. Т.е. това е абстрактното мислене. И след това се казва: „Да ги пазиш и да живееш според тях“. Така че от сърцето са изборите на живота. Но този процес на учение всъщност преминава през три етапа. Първият етап е, че ние имаме някаква комфортна зона, в която ние се чувстваме удобно. Това е нашето състояние по подразбиране, в което сме в момента. Например, ако става въпрос за ученичеството, ние сме в състояние, в което си мислим, че просто трябва да си ходим на църква. И това е достатъчно за нашия християнски живот. Ние сме чули Словото, повярвали сме, спасени сме. Нашият паспорт за небето е подпечатан. И ние просто трябва да чакаме Господ Исус да дойде и да ни вземе. Това е началното ниво, комфортната зона. Обаче, когато чуем учението за ученичеството, защото това е Великото поръчение на Господ Исус Христос, в което се казва, че ние не само трябва да бъдем едни пасивни слушатели, но ние трябва да правим ученици. Защото това е Великото поръчение: „Отидете и научете всичките народи“. И ако ние ще учим всичките народи, ние трябва да започнем с хората около нас, да правим ученици от хората около нас. Как? Като влагаме себе си в тях, като ги подпомагаме, като ги мотивираме те да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос. Ние трябва да ги доведем при Бога, да ги утвърдим във вярата и да ги екипираме за служение. И по този начин те могат да бъдат готови да доведат и други при Христос. За да може тази верижна реакция, с която започна Господ Исус Христос, с която просто благовестието се разпространява и Божието царство расте по целия свят, да не спира. И това е всъщност учението за ученичеството. И когато ние чуем това учение, тогава ние се придвижваме на етап 2. На този етап 2 ние мислим по нов начин, обаче вършим нещата по стар начин. Мислим по нов начин, вече знаем, че това е доброто, но някак си още не сме го приложили в живота си. Мислим по нов начин, но живеем по стар. И това се отнася не само за ученичеството, но и за много други неща, които ние слушаме в църква. Това, което ни придвижва към този етап 2, е нова информация, която ние получаваме. Проповед, поучение, някой ни е съветвал, получили сме нещо от Библията. И Бог ни е давал една нова светлина, Бог ни е давал една нова истина. И тогава ние сме призовани да се преобразяваме чрез обновяването на нашия ум, и така ние се придвижваме на този етап 2, в който ние мислим по нов начин, но вършим нещата по стар начин. И тогава има едно колебание, в което ние ту се връщаме обратно в комфортната зона, след това се напомняме, че това, което чухме тогава, е вярно наистина, трябва да се придвижа в тази зона. И има един период на колебание. И ако ние само останем обаче в този етап 2, в който мислим по нов начин, а вършим нещата по стар начин, това означава, че цикълът на промяна и цикълът на учение не се е осъществил. Защото ние просто сме се придвижили донякъде, но докато информацията и многото знание не навлезе в практиката ни, тогава ние не сме научили нищо. Ние само имаме умствено знание, но не и сърдечно знание. Не и истинско преобразяване или трансформация на нашия ум и на нашия характер. ТЪПЧЕМ НА ЕДНО МЯСТО Значи, за да не тъпчем на едно място, следващата стъпка е, че ние трябва да си изградим взаимоотношения на доверие. Защото това, което ще ни придвижи на третия етап, това са взаимоотношения с хора, които мислят по същия начин и ние получаваме отново подкрепа, насърчение, обратна връзка, взаимна отговорност и това ни придвижва да стигнем до етап 3, в който е мислене по нов начин и вършене по нов начин. Не само да мислим по нов начин, но и да вършим по нов начин. И след като стигнем до това ново ниво, тогава трябва да имаме практика и самодисциплина, за да може това нещо да се наложи за нас до такава степен, че вече то да стане нашата комфортна зона и ние да се чувстваме добре като ученици, като сеячи. Да не мислим себе си само за тези, които получават, но да знаем, че ние сме тези, които са ученици, тези, които правят ученици. Не само ученици, но ние сме тези, които правят ученици. Ние не сме почва, ние сме сеячи. Ние не сме само тези, които получават, ние сме тези, които дават. Ние не сме деца, ние сме родители. Вижте, това става и в естествения живот. Докато децата са малки, те се чувстват добре. Те казват: „Ние сме деца“. Това е чудесно. Докато няма нужда да работим. Можем само да си играем и никакъв проблем. Мама, тате трябва да ни дадат парички. Ако ни дадат, какво става? Я дайте тук пари. Я виж в хладилника, какво има? Защо няма нищо в хладилника? Децата се чувстват добре по този начин. Те си играят и си живеят детството. Разбира се, ходят на училище, което не е много лесно. И помагат, и се учат да бъдат отговорни. Но идва момент,...