EPISODE · Jul 1, 2026 · 1H 49M
Колекционерът (с Росен Петков)
from Четене му е майката · host Четене му е майката
Честита Нова година втори път с ето този истински пълнокръвен епизод, който мътихме бая време, но мътенето определено си заслужаваше. В него си говорим със зашеметяващия Росен Петков, колекционер на творби от българския модернизъм и старопечатни книги, който ни разказва как се събира и съхранява огромна (ама наистина огромна) колекция, как се намират и по какво се познават редките издания, какъв е смисълът от колекционирането на книги изобщо, и още любопитни истории. Преди това, в нашата част: бодлите на царската корона, поглед през пролуките между къдрави дървета, области, обвити от смарагдова мъгла, изобщо всичко, но не и умора. Приятно и благодарим! Повече информация за основната колекция на нашия гост и съпътстващия я каталог има тук В групата За старите книги и компютърните изкуства / Old books and computer arts се влиза оттук Групата Bookbinding design ще намериш тук Нещото, което си заслужава: документалното бижу Bulgaria 1985-1995: Everything, but not fatigue от Blood Becomes Water Някои от книгите и личностите, които споменаваме: „Корона от тръни“ от Стефан Груев в превод на Слава Ораховац, Никола Боцев и Евгени Силянов, изд. „Български писател“ „Врява и безумство“ от Уилям Фокнър в превод на Кръстан Дянков, изд. „Нике“ Издание на Остромировото евангелие от 1853 г. „Горски пътник“ от Георги С. Раковски, изд. „Българска история“ „Показалец, или ръководство как да си изискват и издирят най-стари черти нашего бития, язика, народопоклонения, старого ни правления, славнаго ни прошедствия и проч.“ от Георги С. Раковски, изд. „Гута - Н“ „Български народни песни“ от братя Миладинови, изд. „Българска история“ „Под игото“ от Иван Вазов, изд. „Захарий Стоянов“ „Орнамент и буква в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив“ от Николай Райнов, изд. „Народна библиотека - Пловдив“ „Богомилски легенди. Страници от историята на света“ от Николай Райнов, изд. „Изток-Запад“ „Рибен буквар“ от Петър Берон, изд. „Българска история“ Устав на БРЦК Изданието на „Для голоса“ от Маяковски, оформено от Ел Лисицки „Изворът“ от Айн Ранд в превод на Божидар Маринов, изд. „Изток-Запад“ Юрий Венелин / Боян Райнов / Богомил Райнов / Гео Милев / Лайош Кашак / Magna Carta Стихотворението от Георги Рупчев, извадено от издадената през 86-та стихосбирка „Смяна на нощната стража“: Танхойзер Не ме докосвайте, макар да съм докоснат вече, не ме докосвайте. Аз помня как сред мъжделивата позлата, във пещерата си, разплакана онази разпиляна вечер, Венера ме целуна на сбогуване, целуна ме и аз излязох. Аз помня онзи мъртъв ден, когато осъзнах заплахата в един изригващ миг, наричан твърде често „сладостен“. В безвремието подир този миг дочух как моите души заплакаха. Върни ни, казваха ми те, върни ни, молим те. Не искаме да те оставяме. И аз последвах гласовете им – и гласовете ме последваха през глухи омагьосващи гори, където клонките прекършени кървят и стенат, прибавяха се нови гласове и после всички те изчезнаха. И после всички те се сгромолясаха връз мене. Не ме докосвайте, крещях, не ме докосвайте, аз вече нямам как да бъда недокоснат. Къде съм, как дойдохме тук? Къде отивате? Така обратна е съдбата ни, така объркана е болката, недейте, оставете ме, не ме оставяйте, не ме оставяйте. Не знаех, че и любовта убива. Запомних часовете на смъртта, през часовете на живота ми избродени, знам как любовните ми дни умираха, как съм умирал аз тогава. Привикнах и с мълчанието на бликащата кръв, и със скимтежа на кръвта затворена, добре, сега и вас ви чух – научил съм, каквото има да се научава. Ще се съвзема и с един-единствен глас ще си вървим обратно, забравихте го, спял, ще го спася, у мене е, през дефилета и през пущинаци ще го преведа до пещерата, през области, обвити от смарагдова мъгла, като в съновидение, където зная – и сънят убива. Като се приберем със шепота, ще сритам оня некадърник, който хърка до богинята, ще го заколя, ще съм коленичил, за изневярата си получавам ПРОШКА – тогава се върнете, ако искате, примамвайте ме, говорете, викайте, ала сега, сега не ме докосвайте. Не ме докосвайте. Приемаме впечатления и препоръки на [email protected] *Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0
What this episode covers
Честита Нова година втори път с ето този истински пълнокръвен епизод, който мътихме бая време, но мътенето определено си заслужаваше. В него си говорим със зашеметяващия Росен Петков, колекционер на творби от българския модернизъм и старопечатни книги, който ни разказва как се събира и съхранява огромна (ама наистина огромна) колекция, как се намират и по какво се познават редките издания, какъв е смисълът от колекционирането на книги изобщо, и още любопитни истории. Преди това, в нашата част: бодлите на царската корона, поглед през пролуките между къдрави дървета, области, обвити от смарагдова мъгла, изобщо всичко, но не и умора. Приятно и благодарим!
NOW PLAYING
Колекционерът (с Росен Петков)
No transcript for this episode yet
Similar Episodes
Jul 5, 2026 ·63m
Jun 30, 2026 ·175m