КОЛЕЛОТО НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЖИВОТ

И това е в същност една графика, която можеш да рисуваш на салфетка. С един химикал вземаш и обясняваш на човека какво Бог иска от нас като християни. Ето така се рисува на салфетка с химикал и го рисуваш това нещо. И тази рисунка с колелото в същност ни показва какво значи да бъдеш покорен християнин. Тоест на всяко едно от тези неща ти слагаш по нещо. И в средата на колелото, в главината, е Христос. И първият въпрос е как ти се отнасяш към себе си. Тоест как ти себе си виждаш в Христос. Каква е твоята идентичност в Христос. И е важно ние да виждаме себе си в Христос, че сме Негови. Това е много важно. Да се виждаме, че сме в пълно предаване на Христос. Пълното предаване на властта на Христос не винаги става в момента, в който повярваме в Него, но е важно действие на волята. Тоест ти трябва да осъзнаеш в един момент и да си кажеш: „От сега нататък вече аз няма да живея за себе си“. Христос казва: „Ако иска някой да дойде да бъде Мой ученик, нека се отрече от себе си“. Тоест ти казваш: „Вече аз се отричам от себе си и не поставям повече себе си на първо място. Поставям Исус в центъра на живота ми“. И тогава Бог създава в нас желанието да вършим това, което Той иска, за да прояви Той Неговата сила в нашия живот. И ние започваме да виждаме как Бог отговаря на молитвите, как Бог върши велики дела. 2 Коринтяни 5:17 17 Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново. Тоест ти виждаш себе си като: „Сега аз съм ново създание“. И съм ново създание не в себе си, не за да живея дълго и да живея вечно, както някой сега се опитва да се задържи в живота, но съм ново създание в Христос и вече не живея за себе си или за някой друг, но за Христос. Галатяни 2:20 20 Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. Така че ти вече виждаш себе си в Христос. Тоест Христос е в центъра на живота ти. Той е главината на колелото на твоя живот. Ако ти си християнин, това не е просто да си сложиш етикет, както повечето наши сънародници казват: „Аз съм християнин, защото не съм мюсюлманин“. Ама това нищо не означава. Просто означава, че не съм мюсюлманин, затова съм християнин. Да си християнин означава Христос да бъде в центъра на живота ти. Тоест това променя всичко. Това е духовна промяна. Радикална промяна. Има един стих, който съм го научил между другото. 1 Коринтяни 6:20 20 защото сте били купени с цена; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии. Той казва: „Вие не сте свои си“. Ти можеш да си казваш: „Аз искам да правя това, аз искам да правя това“. Чакай малко, ти не си свой си, ако си наистина в Христос. И това не е защото аз ти го казвам, но ако ти си действително един, който искаш да живееш по Божията воля, ти ще осъзнаеш това, че в същност Христос е в центъра на твоя живот. Там, където започват спиците, там, където започва всичко. Главината на колелото е в същност как се отнасяш към себе си. Т.е. ти трябва да бъдеш покорен християнин в действие. Главината е покорният християнин в действие. Т.е. тя се върти. Някои дела на покорство към Бога са вътрешни. Например: отношения, навици, мотиви, ценности, мисли. Т.е. затова винаги изпитваме себе си, сърцето, защото там са изворите на живота. Но дори тези вътрешни неща или дела на покорство на сърцето на някакъв етап се проявяват външно в отношението ни към другите. И това, че пазим в покорство заповедите Му, е външният белег на вътрешното здраве и любов за Христос. Защото във Великото поръчение какво казахме? „Отидете, кръщавайте и като ги учите да пазят!“ Т.е. да бъдем християни означава да бъдем покорни християни. Защото Той казва: „Ето що е любов към Бога – да пазите заповедите Му“. Т.е. любовта към Бога се изявява в пазене на заповедите в покорство. Йоан 14:21 21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме обича; а който Ме обича, ще бъде възлюбен от Моя Отец и Аз ще го възлюбя, и ще му се явя лично. Римляни 12:1 1 И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. Т.е. ти се предаваш 100% на Бога и това наричаме посвещение. Освещението е, когато ние се освобождаваме от греха, но посвещението е, когато ние се предаваме на Бога да Му служим. И това предаване се изразява в „Христос да бъде в центъра на живота ти и ти да Му се предадеш напълно“. Така че главината на колелото е покорният християнин в действие. Този покорен християнин има отношение към Словото, т.е. как се отнасяш към Бог. Бог използва Своето Слово, за да ни говори директно. Т.е. ние приемаме Божието Слово като писмо, което Той ни е написал за нас. То е ценно за нас. То ни разкрива не само това кой е Той, но и какъв живот ни призовава да живеем с околните. То ни учи. Личното приемане на Божието Слово е жизнено важно за нашето духовно здраве и растеж. Ние знаем тези стихове като Исус Навиев 1:8, където казва: „Това Слово, тази книга на закона, да не се отдалечава от устата ти, но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да пазиш, да правиш всичко, което четеш в нея“. Когато Бог ни говори чрез Писанията, ние се учим как да Му се покоряваме и да прилагаме Божието Слово във всяка част, всяка сфера на живота ни. Също така опознаваме Исус лично и разбираме, че Той е достоен за нашето покорство. 2 Тимотей 3:16 16 Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, Т.е. Словото ни е екипировка. Затова ние казваме: трябва да четеш Библията всеки ден. Чети Божието Слово, размишлявай върху Божието Слово, откарвай Божието Слово в сърцето си. Обаче има също и още една спица и тя е молитвата. Т.е. чрез Словото Бог говори на нас и чрез молитвата ние говорим на Бога. Молитвата е естественият отговор към Бог, когато Го чуваме чрез Неговото Слово. Молитвата е да открием сърцето си пред Онзи, който копнее за връзка с нас и който се грижи за нашите грижи. Молитвата не само тренира нашите сърца и умове да познават силата и славата на Бог, но също обръща Неговото ухо към действие в нашия живот. Бог, когато ние се молим, започва да работи в нас. Молитвата променя ситуацията, тя променя този, за когото се молим, тя променя и този, който се моли. Молитвата променя нещата. Филипяни 4:6-7 6 Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. Затова ние имаме и молитвени събрания тук. В сряда, в петък се събираме да се молим. Но покорният християнин не разчита само на молитвите в църквата. Той се моли вкъщи. Той има време на саме. Как се казва това, когато ти си тихо време? Тихо време. Тихо време с Бога. В което ти четеш, ти се молиш, имаш връзка с Бога, имаш тихо време с Бога. Това е покорния християнин. Така че през тази година това е видението. Колелото. Али освен великото поръчение. Практично за теб. Защото другата спица в колелото е общението. Бог е насочил християните към това да се назидават чрез взаимоотношение на любов помежду си. Чрез насърчение и взаимоотношение на любов помежду си. В Евреи 10:24-25, това е любимият стих на нашите пастори, казват да не оставяте събирането. Но не трябва само на пасторите да е любим, а на всеки един. Не оставяйте събирането. Колкото повече виждате, че денят наближава. Защото ние виждаме войни, земетресения. Второто пришествие наближава. В Словото ни се казва, че сега сме по-близо, отколкото когато отпърво повярвахме. Т.е. със всеки изминат ден, със всяка измината година ние се приближаваме към второто пришествие. Евреи 10:24-25 24 и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела,25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. И затова трябва още повече да се събираме. Да не оставяме събирането, както някои имат обичай. Но да се събираме. Също когато се събираме като тяло, това ни доближава към Бог, като Го хвалим и се насърчаваме един друг. Т.е. трябва да имаме общение. Аз чух един брат наскоро, той казва колко е важно ние да отидем на църква, всеки един трябва да дойде на църква, защото църквата не е сградата. Но църквата е, когато са събрани хората, нали? И аз ако дойда тук, във сградата, и няма никой, не дойде. Аз на църква не съм или не съм на църква, като няма никой? Аз мога да съм тук, но не съм на църква, ако няма никой. Няма събрани, но събранието е църквата. Събранието е църквата, не сградата. Сградата е молитвен дом. Но църквата си ти. Така че ако не искаш като отидеш там да няма никой, ти отиди заради другите. Защото когато ти отидеш и всеки дойде, ще имаме общение. Това е вътрешното общение към църквата. Това е важно. И другото нещо е, не само вътре, но как се отнасяме към света, и ако с нашите хора тук, с нашите братя и сестри имаме общение, спрямо външните ние имаме свидетелство. ПОКОРНИЯТ ХРИСТИЯНИН – СВИДЕТЕЛСТВО Тоест покорният християнин – свидетелство. Ти си свидетел. Как се отнасяш към другите – ти им свидетелстваш. На работното място, в училище, пред комшиите. Те ни гледат под лупа. Особено като знаят, че сме вярващи и ни търсят под вола теле, нали? Вие знаете. Затова ние трябва да им свидетелстваме. Бог е дал на вярващите радостта и отговорността да разказват на света за благовестието на Исус Христос на земята. Споделянето на Неговата невероятна благодат е естественото преливане на един богат, ярък живот в Христос. Аз съм забелязал, че когато аз се моля, когато аз чета Словото, когато сърцето ми е пълно с Божието Слово, и аз срещна някой човек и почваме да си говорим, просто си вървим и почваме да си говорим. Той каже нещо. Мен ми изскачат стихове от Словото за тази ситуация. Т.е. ако ти си пълен със Словото,...