КОЛОНИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА – 3

Тази сутрин сме тук в сградата, но също излъчваме на живо. Темата на нашите размишления е колоните на взаимоотношенията. Бог ни държи отговорни за нашите братя и сестри и ние трябва да изграждаме взаимоотношения помежду си. Защото ако дяволът успее да засипе взаимоотношенията ни, тогава той успява да засипе и живота ни. Затова нашите взаимоотношения трябва да бъдат пазени и ние трябва да инвестираме в нашите взаимоотношения, трябва да ги познаваме и да влагаме в тях. Говорим за четири колони на взаимоотношенията, защото това са като четири въжета, нишки, които ни свързват. Те свързват всеки един във взаимоотношенията ни. Тези четири колони са любов, доверие, уважение и разбиране. Миналите две недели ние говорихме за първите две от тези колони. Първата е колоната на любовта и това е заповедта на Господ Исус Христос. Той каза: „По това ще ви познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“. На първо място ние трябва да имаме любов в нашите взаимоотношения и ние разгледахме характеристиките на любовта и нещата, които пречат, нещата, които са несъвместими с любовта. След това говорихме за доверието и се спряхме на някои стихове. Еклисиаст 10:1 1 Умрели мухи правят миротона мировареца да вони и да кипи;така и малко безумие покваря онзи,който е уважаван за мъдрост и чест. Така че доверието е много крехко и чупливо. И то е като една кристална ваза. Тя е прекрасна, но в момента, в който тя падне и се счупи, много трудно може да бъде възстановена. Но без доверие ние не можем да имаме взаимоотношения. Така че доверието е изключително важно в нашите взаимоотношения. И днес ще продължим да говорим за третата колона в нашите взаимоотношения, и това е колоната на уважението. Уважението е чувство на почит, ценение на личността, признаване на достойнствата. И уважението е, може би, най-пренебрегваното помежду ни. Но ако искаме да имаме взаимоотношения, ние трябва да се почитаме един друг и да си показваме уважение. Римляни 12:10 10 Бъдете мили един към друг като към близки роднини, с братска обич; изпреварвайте да си отдавате почит един на друг. Така че тук е колоната на уважението. Т.е. ние трябва да имаме колоната на любовта, ние трябва да имаме колоната на доверието, но ние трябва да имаме също колоната на уважението. Да показваме почит един към друг. Римляни 13:7 7 Отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък – данъка; на когото мито – митото; на когото страх – страха; на когото почит – почитта. Той казва: „Отдавайте на всеки дължимото“. Комуто се дължи данък – данъка, комуто мито – митото, комуто страх – страха, комуто почит – почитта. Така че ние трябва да си отдаваме един на друг почит. Ние трябва да се уважаваме един друг. Ние трябва да се издигаме един друг. Ние трябва да показваме респект един към друг. И това, което е характерно за уважението, е, че уважението трябва да бъде спечелено. Т.е. ако искаме хората да ни уважават, ние не можем да ги накараме насила да ни уважават или да им казваме: „Сега ти трябва да ме уважаваш“. Когато някой така сръбне с чашката и започне леко да бъде пиян, започва да казва на другите: „Ти не ме уважаваш“. Защото той иска хората по някакъв начин да му показват уважение. Но уважението не може да бъде изисквано. То трябва да бъде спечелено. То е свързано с личността на човека, с неговата ценност и достойнство. Верността, доверието и уважението са свързани. Ако искаш хората да те уважават, ти трябва да си спечелиш тяхното уважение с постъпки на вярност и последователност. Ти можеш да изискваш почит заради позицията и властта си. Това правят някои диктатори. Или да получиш почит поради престижа, който си си изградил. За да може действително хората да ни уважават искрено, ние трябва да разчитаме не толкова на властта и авторитета си, колкото на престижа, който сме си изградили. Господ Исус ни насърчава да не изискваме почит от хората. Трябва просто да бъдем смирени. Т.е. ние трябва към другите да показваме почит, но да не се дразним, когато те не ни показват почит на нас. Но спрямо другите ние да бъдем смирени. И да изчакаме. Ако заслужаваме почит, то нека другите да ни я покажат, а не ние да изискваме и да сме недоволни, и по този начин ние да се огорчаваме. Вместо това трябва да бъдем смирени. Нека всички да кажем: смирени. Лука 12:45-47 45 Но ако онзи слуга каже в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие слугите и слугините, да яде, да пие и да се опива,46 то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, който не знае, и като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.47 И онзи слуга, като е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито е постъпил по волята му, ще бъде много бит. И там се казва така: „И когато слушаха всичките люде“ – т.е. Той изяви това публично, всички да го чуят – „рече на учениците си: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени“. Нали така, хубави дрехи, да ги уважават за красивите им дрехи. „И обичат поздрави по пазарите“. Когато те вървят по пазара, някой да им се поклони, да ги поздрави. „И първите столове в синагогите“. Отидат в събранието или в църквата, те отидат на първото място. Първия стол за тях. „И първите места по угощенията“. Ако има маса, на челно място да бъдат. И вижте обаче какво правят тези фарисеи в същото време, книжниците: изпояждат домовете на вдовиците. Не знам точно как те са го правили това, но явно са ходили на гости при бедните и те по природа са много гостоприемни и изкарват всичко. И книжниците са на ядене, пък след това като си тръгнат, вдовиците те гладуват. „И за показ принасят дълги молитви“. Тоест те са много красноречиви и когато започнат да се молят, принасят дълги молитви, за да може хората да ги уважават. И се казва, те ще получат по-голямо осъждане. Така че тези книжници, те всъщност търсеха тази почит, търсеха това уважение, търсеха първите места, основите, угощенията, търсеха поздравите по пазарите, търсеха одобрението от другите. Исус казва също, че ако ти правиш нещо, за да те видят другите, ти си си получил твоята награда. Но ако ти вършиш добрите си дела в тайно, тогава Отец, който вижда в тайно, Той ще ти въздаде наяве. Лука 14:7 7 А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча: И като забелязваше как поканените избираха първите столове, значи Той вече беше на ново почтение, и Той видя, че това, което Той ги беше предупредил да не правят, те го правеха. Тогава каза им притча. Така че Исус дори каза притча в тази насока, думайки: Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол. Значи ако ти отидеш на сватбата и седнеш на първия стол, значи ти изискваш уважение, и това почетно място ти отиваш и го вземаш. Обаче Исус каза да не правиш така. Т.е. ние не трябва да изискваме почит от другите, но ние трябва да бъдем смирени. И Той обясни: да не би да е поканен някой от него, от този, който организира сватбата, някой по-почетен от теб. И дойде този, който е поканил и тебе, и него, и ти рече: „Отстъпи това място на този човек“, и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място. Т.е. ти си опитал да си спечелиш така по собствена инициатива почит, без да ти я дадат, обаче след това ще се засрамиш. Но когато ти поканят, иди и седни на последното място. Т.е. когато ти отидеш, ти можеш да знаеш човека, можеш да знаеш, че за тебе е пазено първото място, но въпреки това, ти бъди смирен. За последното място. И когато дойде този, който ти е поканил да ти рече „Приятелю, мини по-горе“, тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата. Т.е. ти ще имаш почит и уважение, когато другите ти го покажат. Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири. А който смирява себе си, ще се възвиши. Така че нека Бог да ни помогне и ние да се научим как да смиряваме себе си. Да не се опитваме ние да си спечелим почит от страна на другите, да не си казваме „Този не ме уважава, онзи не ме уважава, аз трябва да бъда почетен“. Лука 14:7 7 А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча: Но вместо това ние да имаме отношение на смирение. Когато ние имаме отношение на смирение и ако имаме вярност, ако вършим добри дела, ако показваме любов, тогава другите ще ни покажат уважение. Но от друга страна, когато ние смиряваме себе си, начинът да смиряваме себе си е, когато показваме уважение на другите. И това е важно също в семейството, защото се казва мъжете да обичат жените си, а жените да почитат мъжете си. Т.е. ако даже в семейството тези колони на взаимоотношенията работят и ако ние се обичаме и се почитаме и си имаме доверие един към друг, тогава нашите взаимоотношения ще бъдат добри. Един добър принцип за изграждане на престиж, т.е. да си спечелиш уважението на хората с постъпките си, с последователността си, с качеството, което имаш, е цар Давид. Той си беше спечелил любовта, доверието и уважението на народа с неговата вярност и отношение към другите. 2 Царе 5:1-3 1 Тогава всички Израилеви племена дойдоха при Давид в Хеврон и казаха: Ние сме твоя кост и твоя плът.2 И по-рано, още докато Саул царуваше над нас, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израил. На тебе Господ каза: Ти ще пасеш народа Ми Израил и ти ще бъдеш вожд над Израил.3 И така, всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон и цар Давид сключи завет с тях пред Господа в Хеврон. Те помазаха Давид за цар над Израил. В 2-а книга на царите, 5-а глава, от 1 до 3 стих, се разказва как целият Израел дойде и поиска от него той да царува над тях. И там се казва тогава „всичките израелеви племена“, целият Израел, защото тогава той беше цар само в Хеврон, над Юда. Но тогава „всичките израелеви племена“ дойдоха при Давид в Хеврон и говориха, казвайки „ето твоя кост сме, твоя кост и твоя плът сме ние“. И по-напред още, докато се уцаруваш над нас, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израел. И над тебе рече Господ „ти ще пасеш людите Ми Израел и ти ще бъдеш вожд над Израел“. Вижте, те го уважаваха,...