КОЛОНИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА – 4

Тази сутрин продължаваме да говорим върху една тема, която се нарича „Колони на взаимоотношенията“. Ние желаем да разбираме взаимоотношенията си, за да можем да ги изграждаме и да ги пазим, да инвестираме в тях по-добре. И ние споменахме, че взаимоотношенията имат четири колони, върху които се градят. Нашата църковна сграда също има четири колони, и може би това е символично, но четирите колони на взаимоотношенията са: любов, доверие, уважение и разбиране. Любовта — няма по-силно нещо от любовта. Доверието — това е най-крехкото и чупливо нещо, но без него не можем да имаме взаимоотношения. Уважението — това е респектът към другия човек, и то е най-пренебрегваното. РАЗБИРАНЕТО — ЧЕТВЪРТАТА КОЛОНА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА. И също — разбирането. Тази сутрин ние ще говорим за разбирането като една от колоните на взаимоотношенията. Ние трябва да се разбираме с някого, за да можем да имаме взаимоотношения с него. Без разбиране нищо няма да се получи. И ние виждаме в Божието слово, в Първо Коринтяни, четиринадесета глава, единадесети стих. Там се казва: „И тъй, ако не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори, и този, който говори, ще бъде другоезичен за мене.“ Тук се говори за говоренето на езици, на непознати езици в църквата. 1 Коринтяни 14:11 11 И така, ако не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори. И този, който говори, ще бъде другоезичен за мене. Но това е един принцип, който би могъл да бъде приложен и по отношение на разбирането. Често неразбирателството между хората се случва затова, че те не говорят на един и същ език. Понякога това е буквално. Аз си спомням как имахме един проблем с една наша приятелка от Америка. Тя беше подредила една тиква на количка, украсена есенно, и беше снимала много красиво, и беше написала отдолу „Happy Fall“, което означава „Честита есен“. Но моята жена прочете тази снимка и каза: „Абе, каква е тази жена, как може да празнува грехопадението?“ Защото тя знае, че „есен“ е „autumn“, а каза: „Какво е това падение? Това означава грехопадение!“ И нещо не хареса снимката, а другата жена пък се обиди и каза: „Коя е тази патка, че да не харесва снимката?“ И така се изгубихме в превода, както се казва. Но после се изяснихме. Това е защото не говорим на един и същ език. Има много такива примери за неща, които се казват от хора, говорещи различни езици: единият казва нещо на другия, но обърква думата с някоя друга, и тогава започват проблемите. За съжаление, неразбирателствата се случват не само между хора, които говорят различни езици, но и между хора, които говорят на един и същ език. Може би понякога това е разликата между поколенията, може би е разликата в културата, макар и да говорим на един и същ език. И затова ние трябва да си изясняваме позициите. Трябва да си говорим. Дори в семейството. Трябва да си изясним какво чувстваме, какво ни кара да се чувстваме зле, какво ни кара да се чувстваме обичани, какво очакваме. Така че ние трябва да изясняваме нашите позиции и очаквания. Трябва да изясняваме мотивите си: защо правим това, което правим? Ние можем да правим нещо с добър мотив, но на другия то може да му изглежда странно и дори досадно. Затова трябва да си изясняваме позициите, мотивите и значенията — какво разбираме в думите и действията на другия. За това трябва разбиране. Трябва време. Притчи 25:2 2 Слава за Бога е да скрива всяко нещо,а слава е на царете да издирват работите. В Притчи, двадесет и пета глава, втори стих, се казва: „Слава е на Бога да облича с тайна всяко нещо, а слава е на царете да издирват работите.“ Тоест ние трябва да правим всичко възможно, за да разберем защо човек прави това, което прави. Да се опитаме да се поставим на неговото място. И ако правим това в църквата, ще имаме много повече разбиране. А ако имаме разбиране, ще имаме и любов. Разбирането е изключително важно. То е важно дори за благовестието. Защото в притчата за сеяча Исус казва, че който чува словото и го разбира, той дава плод; а който чува словото и не го разбира, той не дава плод и не е плодородна почва. Така че разбирането е важно дори за връзката ни с Бога. Но ние трябва да желаем да разбираме смисъла на поведението на другия човек. Разбирането е важно, защото то води до приемане. Това е валидно дори за математиката: ако разбираш математиката, ще я харесваш и тя ще ти бъде любима. Матей 13:18-23 18 А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча.19 При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя.20 А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема;21 корен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада.22 А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.23 А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. Ако не я разбираш, няма да ти бъде любима и ще я мразиш. Тоест разбирането води до приемане, до ценене. И от тези четири колони на взаимоотношенията — любов, доверие, уважение, разбиране — разбирането е това, което изисква най-много време, търпение и искреност. Ние трябва да отделяме време, трябва да бъдем търпеливи, да се изслушваме. Понякога, когато сме ядосани, ние не даваме на другия да се изкаже. Но трябва да имаме търпение един към друг и искреност. Ако имаме тези качества — време, търпение, искреност, готовност да се разберем — аз вярвам, че ще се разбираме. И един библейски пример за изясняване на взаимоотношенията между приятели са Давид и Йонатан. В Първа книга на царете, осемнадесета глава, от първи до четвърти стих, четем за началото на тяхното невероятно приятелство. Казва се: „И като престана Давид да говори със Саул, душата на Йонатан се свърза с душата на Давид.“ Вижте, това е такова приятелство. 1 Царе 18:1-4 1 И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа.2 В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.3 Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.4 Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си. Казва се на гръцки, че има четири вида любов: агапе, филия, сторге и ерос. Сторге е родствената любов, ерос е сексуалната любов, агапе е божествената любов, а филия е приятелската любов. Казва се, че душата на Давид се свърза с душата на Йонатан, и Йонатан го обикна като собствената си душа. Йонатан беше принц, беше наследникът на Саул. Ако нищо друго не се беше случило, той се очакваше да бъде следващият цар. Но той обикна Давид, и те станаха приятели. И в същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. Дотогава Давид идваше за известно време, служеше в двореца, след това се връщаше в дома си; но от този момент нататък те останаха заедно. Давид и Йонатан не само се обичаха и не можеха един без друг, но направиха завет помежду си — тоест включиха Бог в своите взаимоотношения. Завет на вярност, завет, че ще бъдат кръвни братя, и че враговете на единия ще бъдат врагове на другия. И всеки от тях трябваше да бъде готов да защити другия, ако се наложи, дори с цената на живота си. Вижте, това се казва в трети и четвърти стих: „Тогава Йонатан направи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа. И Йонатан съблече мантията, която беше на него, и я даде на Давид.“ Мантията е белег на власт. „И дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.“ Това бяха оръжията. Когато той му даде своите оръжия, с това му казваше: твоите врагове ще бъдат мои врагове. Така че Давид и Йонатан бяха приятели, и инициативата за това беше на Йонатан. Йонатан беше този, който направи завет с Давид — разбира се, и Давид също, но инициативата беше на Йонатан. Така че те имаха помежду си взаимоотношения, и тези взаимоотношения имаха любов, уважение, доверие и разбиране. Много по-късно обаче възникна проблем. Ние знаем, че Саул започна да мрази Давид, когато Давид победи Голиат. Когато Давид победи Голиат, жените запяха онази песен, че Саул порази хилядите си, а Давид десетките си хиляди, и отдадоха по-голямо уважение на Давид. Саул поревнува за това и оттогава започна да гледа с лошо око на Давид. Но тази ненавист, понеже той не се справи с огорчението в себе си, започна да расте дотам, че той започна да мисли как да убие Давид. И тук дойде проблемът. В началото и Давид, и Йонатан не разбираха какво става. Давид не разбираше защо Саул иска да го убие, а Йонатан не беше съгласен с Давид, че баща му иска да го убие. Не разбираше защо Давид иска да бяга и да се крие. 1 Царе 20:1-2 1 Тогава Давид избяга от Нават в Рама и дойде и каза на Йонатан: Какво съм сторил? Каква е неправдата ми и какъв е грехът ми към баща ти, че иска живота ми?2 А Йонатан му отговори: Да не дава Господ! Ти няма да умреш. Баща ми не прави нищо, нито голямо, нито малко, без да ми каже. Защо би скрил такова нещо от мене? Не е вярно, че иска да те убие. Разбирайки какви са намеренията на Саул, Давид започна да бяга от него. В Първа книга на царете, двадесета глава, ние ще прочетем цялата глава, но в първи и втори стих се казва така: „Тогава Давид побягна от Навот у Рама.“ Тоест избяга от Навот и отиде у Рама — това всъщност е едно място. „Дойде и рече пред Йонатан: Какво съм сторил? Каква е неправдата ми? Какъв е грехът ми пред баща ти, та иска живота ми?“ Вижте, това бяха много тежки думи между приятели. Давид е приятел с Йонатан, а баща му иска да го убие. И сега Йонатан на практика е поставен в много трудна позиция, защото на чия страна ще застане — на страната на баща си или на страната на Давид? Всъщност Давид му каза: „Кажи ми къде съм виновен?...