КРЪВТА НА БОЖИЯ АГНЕЦ

Откровение 5:8-10 8 И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с темян, които са молитвите на светиите. 9 И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ 10 и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници; и те царуват на земята. Разказва се една история за малко момче на което сестра му се нуждаела от преливане на кръв. Докторът обяснил, че тя има същото заболяване, от което момчето се било възстановило преди две години. Нейният единствен шанс за оздравяване бил кръвопреливане от някой, който вече е победил тази болест. Тъй като двете деца имали една и съща рядко срещана кръвна група, момчето било идеалния донор. "Би ли дал твоята кръв на Мери?" попитал докторът. Джони се поколебал. Брадичката му започнала да трепери. След това се усмихнал и казал: "Да ще я дам, щом е за сестра ми." След малко двете деца били вкарани в специалната болнична стая където се извършвало кръвопреливане - Мери бледа и слабичка; Джони силен и здрав. Не говорили, но когато се срещнали, Джони се ухилил. Но докато сестрата вкарвала иглата на системата в ръката му, усмивката му посърнала. Той гледал как кръвта му изтича през тръбичката. Когато мъчението почти приключвало неговият глас, малко разтреперан нарушил мълчанието. "Докторе, кога ще умра?" Едва тогава докторът разбрал защо Джони се поколебал и защо брадичката му се разтреперила когато той се съгласил на кръвопреливането. Той си мислил, че да даде кръвта си на сестра си означава да и даде живота си. В онзи кратък момент той взел това толкова важно за него решение. За щастие нямало нужда Джони да умира за да спаси сестра си. Всеки един от нас, обаче е в положение, което е много по сериозно от това на Мери - положение, което изисква Исус не само да ни прелее част от кръвта си, но да даде живота си за нас. СКЪПОЦЕННОСТТА НА КРЪВТА Кръвта е символ на живота. Ние не бихме могли да живеем без кръв. Ако кръвта ни изтече, ние умираме (Левит 17:14). 14 Защото, колкото за живота на всяка твар, кръвта й - тя е животът й; Точно поради тази ценност на кръвта, поради това, че тя символизира животът, Бог я е избрал да служи за умилостивение за греховете (Левит 17:11). 11 Защото живота на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение. Кръвта е духовен еквивалент. Както златото е икономически еквивалент на някакво количество вложен труд или себестойността на някаква стока, така кръвта е духовен еквивалент, който може да изкупи греха. В 1 Петрово 1:18-19 ап. Петър казва: 18 като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, 19 но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист, Това, което може да ни изкупи от греха е единствено скъпоценната кръв на Исус Христос. Той е Божият неопетнен агнец, който проля кръвта си за умилостивение на греховете ни. ВИКЪТ НА КРЪВТА Това, което виждаме в Библията е, че пролятата на земята човешка кръв "вика" към Бога. Пролятата невинна човешка кръв призовава Бога за възмездие. В Битие 4:1-15 се разказва за първото братоубийство. Адам и Ева имаха двама сина, единият от които се казваше Каин, а другия Авел. Авел стана животновъд, отглеждаше животни. Каин стана земеделец, обработваше земята. Когато дойде време да се принесе жертва на Господ, Каин реши да донесе плодове и зеленчуци. Авел също донесе принос - най-доброто агне от стадото си. Господ прие Авеловата жертва с благоволение, но не беше доволен от Каин. Ние не знаем защо, освен че в Евреи 11:4 ни се казва, че Авел принесе жертвата си с вяра: 4 С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори. Когато Каин видя, че жертвата му не беше приета от Бога, той се ядоса и се начумери. Тогава Бог му каза: "Каин, защо се сърдиш? Ако просто вършиш това, което е правилно, ти ще бъдеш приет и щастлив. Но, ако не, ти грешиш. Грехът те причаква. Скрил се е до вратата като хищник и всеки момент е готов да скочи върху теб и да ти стане господар. Вместо това ти трябва да бъдеш този, който да има контрол над него." След няколко дни Каин и Авел бяха навън на полето и говореха за възникналата ситуация. Каин беше раздразнен, обърна се, нападна брат си и в гнева си го уби. Малко по-късно през същия ден Бог попита Каин, "Къде е брат ти?" Каин Му се сопна: "От къде да знам, да не съм длъжен да бдя над него през цялото време?" Бог отговори: "Каин, какво си направил? Слушай! Кръвта на брат ти вика към мене от земята! О, ти си обикнал тази земя, но от сега нататък тя ще бъде проклета, защото е пропита с кръвта на брат ти. Ти ще продължиш да я обработваш, но тя няма да бъде така благодарна към теб и да ти дава най-доброто от себе си. Така ти ще се превърнеш в един безцелно скитащ се странник." Чувайки присъдата си, Каин падна на земята пред Господа и каза: "О Боже, наказанието ми е твърде сурово. Ще бъда отделен от и от земята и от Твоето присъствие! Ще бъда скитник и изпратен в изгнание. Най-накрая някой ще ме убие!" Така че, Бог постави белег върху Каин и каза: "Всеки който убие Каин ще пострада седем пъти повече!" Между Авел и Исус Христос има някой поразителни прилики и разлики. И двамата бяха невинни; И двамата бяха жертви на действията на зли човеци; И двамата бяха дали на Бога най-доброто от себе си - служение и покорство; При смъртта и на двамата беше проляна праведна кръв; Кръвта и на двамата имаше своето свидетелство; Авел беше първата подчертано трагична жертва на навлизането на греха в съвършеното Божие творение. Неговата кръв викаше към Бога от земята (Битие 4:10). За какво викаше тя? Викаше за възмездие, викаше за справедливост, викаше за съд. Има и една друга кръв, която беше пролята - кръвта на Исус. Тази кръв, обаче, не вика за разплата, а призовава Бог за милост. Авторът на Посланието към евреите казва, че ние не сме пристъпили към планината Синай, която е символ на Стария Завет, а към хълма Сион, символ на църквата и "при Исус, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата". (Евреи12:24) Какво говори кръвта на Исус? Говори за мир, говори за прошка, говори за освобождение. Казва ни, че пътят към Божието присъствие е отворен за нас. ПРОЛИВАНЕТО НА ХРИСТОВАТА КРЪВ Принасяйки себе си в жертва за нас Исус проля кръвта си толкова много пъти. Най-напред, докато беше в Гетсимания и се молеше, в него се водеше толкова силна вътрешна борба, че потта му се превърна на кръв. В Лука 22:41-44 се казва: 41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки: 42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде. 43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше. 44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. Тези "големи капки кръв" ни разкривят болката, която Исус изпитваше. Той беше наясно с огромната отговорност, която беше поел. Защо потта му се превърна в кръв? Поради страх от смъртта ли? Не! Поради предателството ли? Не! Поради страданията, които щеше да понесе ли? Не! Потта му се превърна в кръв, понеже Исус знаеше, че трябва да понесе греха на света. Няма нищо по-отвратително от това. Нищо по-унизително, нищо по-мръсно от греха, който щеше да бъде възложен върху плещите му. След като Исус беше хванат и съден на смърт от синедриона, презрението към него беше изразено със заплюване, унижение и му беше нанесен побой от храмовата стража. В Марко 14:65 четем: 65 И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници. На другата сутрин Исус беше бичуван от Римските войници по заповед на Пилат (Йоан 19:1-3): 1 Тогава Пилат взе Исуса и го би. 2 И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха, 3 приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! и удряха Му плесници. Юдеите са имали закон никой да не бъде бит с повече от 40 удара. Но Римляните не са имали такъв закон. Така че, те често бичували осъдените до смърт. Като се има в предвид омразата им към юдеите и това, че сигурно са искали да съкратят времето през което е трябвало да пазят при кръста, те вероятно са били възможно най-жестоки с Исус. Бичът, който са използвали римските войници е имал къса дървена дръжка, към която са били превързани няколко кожени каиша. Всеки от тях завършвал с остри парченца олово или кости. Бичуваният е бил връзван за стълб. Често наказанието е било изпълнявано от двама войници - по един от всяка страна. Те са нанасяли ударите един след друг. Мускулите били разкъсвани, вените и артериите раздирани. Понякога до такава степен че можели да се видят дори и някои вътрешни органи. В много случаи не само кожата на гърба е била раздирана, но и зъбите са били изкъртвани и лицето и гърдите са били жестоко разкървавявани. Както би могло да се очаква много хора умирали още по време на бичуването преди да бъдат отведени на екзекуцията. При този побой гърбът на Исус се е превърнал в една огромна рана (Псалом 129:3). По-късно ап. Петър пише за Исус следното (1 Петрово 2:24): 24 Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте. Чрез това бичуване Исус плати нашето окончателно изцеление. Всяка наша травма, болка, рана и заболяване ще бъдат изцелени завинаги когато получим възкресените си тела. Но дори и сега Бог изцелява болните. Ако си болен, слаб или немощен, тази кръв е за теб! След целия този побой Исус беше накаран сам да носи кръста си,...