КРАЖБА НА САМОЛИЧНОСТ – 3 – ФАРМИНГ

Ефесяни 2:11 - 3:21 Слава на Бога. Това, което правим в последните недели, е, че изучаваме Посланието към ефесяните и от него извличаме за себе си принципи, които да ни помогнат да открием и да запазим нашата истинска самоличност в Христос. През първата седмица се спряхме върху истината, че нашата самоличност е дадена, а не заслужена. Тя е определена от Друг, а не постигната от нас. Нашата самоличност в Христос ни е била дадена от Бога. Разбирането за нашата самоличност е важно, защото веднъж осъзнали каква е тя, тя определя поведението ни. Според това, което мислим за себе си, по този начин ние действаме. През втората седмица говорихме за това, че достойнството, което имаме, не е поради делата ни, а поради Божията благодат в Исус Христос. Нашето оправдание от греха не е резултат от нашите добри дела, а делата на вяра в живота ни са следствие от нашето оправдание в Исус Христос. Това, което ще разгледаме тази седмица, е, че нашата самоличност се определя не от нашата индивидуалност, а от нашето участие в Христовото тяло – в църквата. „НИЕ“ ВМЕСТО „АЗ“: СЪЗДАДЕНИ ЗА ОБЩНОСТ Казано с други думи, нашата истинска самоличност не е в „мен“ в единствено число, а в „нас“ в множествено число. За нас това не е нещо лесно за възприемане, защото в нашето време, в обществото, в което живеем, се набляга на независимостта на отделния човек, на независимостта на личността. Но Бог не ни е създал, за да живеем на отделен остров. Той ни е създал да бъдем социални същества, да живеем в група, да бъдем част от определено общество. И това се отнася за всички, но особено за мъжете. Ние, мъжете, имаме това желание, този вътрешен подтик да бъдем част от нещо по-голямо од нас – било то отбор, армия, предприятие, фирма или някаква друга организация. Ние желаем нашият личен принос към нещата да има значение, но също така желаем да бъдем част от нещо, което е много по-голямо от нас. Често мъжете са като вълците. Помислете си, че вълците са много интересни, защото те са невъзможни за опитомяване. Опитомяват мечки, опитомяват лъвове, но виждали ли сте някой да опитоми вълк? Виждали ли сте вълк, който през нощта вие към луната във филмите? Всъщност той не вие към луната, а чрез своето виене търси други вълци. Той желае да бъде част от глутница, да бъде част от група. Въпросът е: коя е твоята глутница? С кого желаеш да бъдеш обвързан? Духовният „фарминг“ и защитата в Христос В тези поучения разглеждаме различни атаки срещу самоличността в интернет, като правим паралел между тях и духовните атаки на Сатана срещу нас в духовния свят. Споменахме няколко вида интернет атаки, една от които беше фишингът, другата е фрауд (измама), а тази, за която днес говорим, се нарича „фарминг“. Тази атака представлява уебсайт, който прилича на оригиналния уебсайт, но това не е групата, с която желаеш да бъдеш свързан. Крадците на самоличност създават фалшиви уебсайтове, които изглеждат като легитимни правителствени или бизнес сайтове. И ако успеят да те измамят да посетиш техния уебсайт, те те закачат на кукичката си и те хакват, защото те карат да си мислиш, че си част от едно нещо, а всъщност ставаш част от тяхната група. Често имитаторският сайт се различава от истинския само по окончанието. Ако сайтът е защитен, той ще има едно „S“ накрая в началото на всеки уебсайт. Ако го отворите в интернет, в който и да е браузър, там пише „http“ – това е съкращение за „hypertext transfer protocol“, което на прост български означава „протокол за трансфер на хипертекст“. Но ако има само „http“, това не е сигурен уебсайт. Ако има „http“ и накрая има едно „s“ (https), то този сайт вече е защитен. Не би ли било чудесно, ако можехме толкова лесно да разбираме дали сме в правилната група и в духовно отношение? Добрата новина е, че има такъв знак. Вместо „S“ в духовния свят, вие можете да видите думите „в Христос“. Повече от 20 пъти в посланията към християните апостол Павел използва тези думи – „в Христос“. В Христос ние имаме защита и сигурност. Значи ли това, че един християнин не трябва да играе в даден светски отбор? Не! Ти просто не трябва да вземаш твоята самоличност оттам. Проблемът не е в това дали имаме приятели, които са невярващи, или дали имаме определени ангажименти към общества, организации или дори към армията. Проблемът възниква, когато ние започнем да се отъждествяваме до такава степен с дадена институция, че допускаме тя да започне да определя нашата духовна самоличност. Независимо дали това е някаква държавна институция, някакъв клуб по интереси или даден отбор, когато започнеш да вземаш своята самоличност от организация, която няма в себе си знака „в Христос“, тогава биваш духовно хакнат. С други думи, ние можем да участваме във всякакви групи, но никога не трябва да забравяме, че сме част от църквата, защото да бъдем в Христос означава да бъдем част от Неговото тяло. Да бъдем в Христос означава да бъдем членове на Божието семейство. КАКВИ БЯХМЕ ПРЕДИ И КАКВИ СМЕ СЕГА Ефесяни 2:11-12 11 Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тези, които се наричат обрязани – с обрязване на плътта, което се извършва с ръце,12 в онова време бяхте отделени от Христос, отстранени от Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света. Така че тук апостол Павел започва да ни говори и да ни казва какво сме били преди да бъдем в Христос. Това е, което ние някога сме били, затова казва: „помнете, че вие някога...“. Но сега вече ние не сме това. По времето, когато апостол Павел пише това послание, обществото е било изключително фрагментирано, разделено на групи. Например тук той напомня, че те са били езичници по плът. Какво означава езичник? Казано просто, ако не си юдеин, значи си езичник. Но обществото е било разделено не само на юдеи и езичници. Било е разделено също на римляни (които са били римски граждани) и на такива, които не са били римски граждани. Имаме разделение на гърци и варвари, защото гърците от своя страна са наричали всички, които не са били гърци, варвари. Така че в древния свят е имало два вида хора: „ние“ и „всички останали“. Това звучи малко расистко, но по онова време всички са мислили така. Всъщност единствената група от хора в цялата древност, в която бихте могли да видите смесица от мъже и жени, богати и бедни, роби и свободни, юдеи и езичници, гърци и варвари, е била църквата на Исус Христос. Това е нямало прецедент. Нямало е друга организация преди това, която да включва толкова много различни групи хора. Било е толкова безпрецедентно, че хората е трябвало да създадат съвсем нова дума за това. Тези хора не са юдеи, не са езичници, не са римляни, не са гърци, не са варвари. Какви са тогава? И знаете ли коя дума се е измислила? „Християни“. И думата означава някой, който е отдаден, посветен последовател на Христос. Така всички, които са били в Христос, са имали своята уникална самоличност, която не е идвала от техните други принадлежности. И аз ви казах, че един от ключовете за разбирането на първите три глави на Посланието към ефесяните е да разберем, че в този текст става въпрос за няколко групи хора. Едните са юдеи, другите са езичници, а третата група е наречена „светии“. Така че светиите в Посланието към ефесяните от първа до трета глава всъщност са християните. Ефесяни 2:13-14 13 А сега в Христос Исус вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христос.14 Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно и събори средната стена, която ги разделяше, Ефесяни 2:19 19 Затова вие не сте вече странници и пришълци, а сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство; Сега, днес, ние сме това, което не сме били преди. И тези думи, които апостол Павел използва – „далеч“, „близо“, „граждани“, „членове“ – показват какво сме били и какво сме сега. Ние сме били отделени, изключени чужденци, а сега сме близо, съграждани и членове. Не ви ли напомнят тези думи на проблема с емиграцията, със сирийските и други бежанци? Ние понякога казваме: „Не ги искаме тук, имаме си достатъчно проблеми и без тях“, но помислете си какво би било, ако само за момент се поставите на тяхното място. Ако се бяхме родили в Сирия, ако имаше война и знаехме, че животът ни и животът на семейството ни е застрашен, не бихме ли се опитали да пресечем тази граница, било то законно или незаконно, за да спасим живота си и да намерим сигурност? Помислете колко е тежък животът на емигранта, особено ако той е нелегален емигрант. Той няма здравна застраховка, не може да каже кой е, страхува се да не бъде екстрадиран, внимава да не го хване полицията, непрекъснато гледа през рамо и се страхува, че някой ще открие какъв е бил. Ние трябва да се отървем от това духовно положение на страх. Трябва да размишляваме върху Божието Слово, докато бъдем уверени кои сме в действителност и докато се успокоим, защото знаем каква е нашата самоличност и каква е нашата духовна принадлежност. Йоан 1:11-12 11 При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха.12 А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име; Аз не съм отделен от Бога, аз не съм това, което съм бил. Аз съм включен в Неговата общност, аз съм част от Неговото тяло, от Неговото семейство. И за да разберете колко трудно е било за църквата по Павлово време да схване това, трябва да разбираме въпроса за тази „средна стена“, която се споменава. Тя не е била просто метафора – тя действително е разделяла двора на езичниците от храма. В книгата „Юдейски древности“ Йосиф Флавий пише, че храмът е бил заграден от каменна стена, която го е отделяла, и на нея имало надпис, забраняващ на чужденците да влизат под страх от смъртно наказание. Той описва тази барикада като вътрешна стена от камък, обграждаща целия храм и висока три лакътя (около метър и половина). Пред нейните порти имало надписи на гръцки и на латински. Два от тези надписи са открити – единият през 1871 година, а другият през 1935 година....