Литературен гид 34 "България за напреднали"

Моята България не е оградена от стени и свински опашки. Моята България цени помощта от другите, но не се прекланя, не благоговее и не жертва независимостта и свободата си. Моята България се защитава само когато я нападнат, признава чуждата територия и култура, уважава религията, расата и бита на другите. Моята България помни славно минало, предателства, победи и загуби, подтисничество, злини, възходи и спадове, но знае, че те са само в миналото, а в днешния ден полагаме основите на бъдещето. Моята България прощава, разбира, приютява, споделя, помага, обича децата си, и всички нуждаещи се, са нейни деца. В моята България всички хора са равни, пред Бог и закон, пред хората и държавата. Моята България са хората, които истински милеят за нея, не пред камерите с байрак в ръка, на стената си или на балкона, не татуиралите си Ботев и Левски, не тези, за които да си българин означава да мразиш някого. Моята България са чистите езера и реки, обвитите с гори и облаци планини, полетата натежали от плод. Моята България са хората, които обичам, родителите и дедите ми, децата и всеки носещ я в сърцето си, роден тук, но живеещ другаде, или роден другаде, но живеещ тук, или просто всеки, който я тачи и милее. Моята България е силата да живея и този ден. Това е моята България. Тази, която е в сърцето, ума и мислите ми, в делата, и в постъпките, моята родина.