ЛЮБОВ, ВЯРА, ЧИСТОТА

1 Тимотей 4:12 Едно от нещата, което е традиционно за Господната вечеря, е ние да изпитваме сърцата си. Защото на самата Господна вечеря Исус Христос каза на учениците си: „Един от вас ще ме предаде“. И се казва, че те всички започнаха да изпитват себе си. Казаха: „Да не съм аз?“. Разбира се, тези, които изпитваха себе си, не бяха те, защото се знаеше кой беше – той беше Юда. Но ние виждаме, че е здравословно, духовно, ние да изпитваме сърцата си и да изповядваме греховете си. Вярвам, че това, което тази сутрин ние ще прочетем в Божието Слово, ще ни помогне да изпитваме себе си и да подготвим сърцата си за Господната вечеря. Господната вечеря е нещо специално, тя не е нещо обикновено, тя е нещо свято. Всеки, който участва в Господната вечеря, трябва да знае какво е тя и какво прави той, когато взема от този хляб и пие от тази чаша. Едно от нещата е, че за да участваш в Господната вечеря, ти трябва да бъдеш новороден. Имаме деца, които още не вземат Господната вечеря, но които може би ще започнат скоро, защото Бог ги е новородил. Ако те са пред Исус Христос в сърцето си, ако са спасени и осъзнават спасението си и отговорността си, че живеят живот за Бога, то те също могат да вземат Господната вечеря. Разбира се, преди всичко родителите им трябва да говорят с тях, а тези, чиито родители не са в църквата – тези, които се грижат за тях, техните учители, трябва да говорят с тях, защото те най-добре ги познават. 1 Тимотей 4:12 12 Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота. Любовта, вярата и чистотата са три аспекта или три измерения на християнския живот. Те са като маслото, електричеството и антифриза на колата. Може би тук има шофьори, които знаят какво е масло, ток и антифриз. Когато един шофьор кара своя автомобил, той винаги следи уредите, които показват налягането на маслото, амперите на тока и температурата на антифриза на неговата кола. Всеки от тези уреди има определени оптимални граници, в които съответно маслото, токът и антифризът трябва да бъдат. Защото ако налягането на маслото падне, тогава двигателят се износва и може да блокира – не е смазан. Ако стрелката на амперметъра се отклони наляво, това показва, че най-вероятно динамото се е повредило и ако не се вземат спешни мерки, акумулаторът ще се изтощи. Ако пък термометърът покаже над 100 градуса, това означава, че двигателят прегрява, гарнитурите се повреждат и така двигателят може да се повреди. Използвам този пример, за да ви покажа, че има три неща, които са много важни за движението на един автомобил. И точно по същия начин на таблото на нашия християнски живот също има три стрелки, които са невидими, но те светят. Има три скали, които измерват нашата любов, нашата вяра и нашата чистота. Всяко едно от тези три измерения ние трябва да внимаваме по два показателя: думи и дела. Колко силна е нашата любов на думи и на дела? Колко пламенна е нашата вяра на думи и на дела? И колко чисто е сърцето ни на думи и на дела? Това са въпросите, които непрекъснато ние трябва да си задаваме и не само да си задаваме, но да следим за техните отговори и да правим нужните корекции. Това означава да се покаем за отклоненията от правилните неща, за да можем да поддържаме любовта, вярата и чистотата ни в техните оптимални граници, за да бъдем наистина при Него. Добрият шофьор поддържа своя автомобил преди да тръгне на дълъг път: отваря капака, проверява маслото, отвива капачката на радиатора, ако трябва долива антифриз. Ако не е карал автомобила дълго и акумулаторът му се е изтощил, го сваля и го зарежда. Подобно и добрият християнин изпитва себе си. Как е моята любов към хората? Нека си задаваме този въпрос всеки ден. На какъв дух съм? Лука 9:51-56 51 И когато се навършваха дните да бъде взет от света, Той тръгна по пътя към Йерусалим.52 И изпрати пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят стая за Него.53 Но там не Го приеха, защото имаше вид на пътник за Йерусалим.54 Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби както направи и Илия?55 А Той се обърна и ги смъмра и каза: „Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси“.56 И отидоха в друго село. Виждате един момент, когато учениците на Исус бяха обидени от това, че не бяха приети в едно място и те казаха: „Нека огън да падне и да ги убие!“. Те искаха тяхната смърт. Но Христос каза: „Човешкият Син не е дошъл да погуби, но да спаси“. И Той каза: „Вие не знаете на какъв дух сте“. Така че нека да изпитаме себе си на какъв дух сме. Тук не става въпрос какъв дух има вътре в нас, защото вътре в нас е Святият Дух. Но ние, независимо че сме изпълнени със Святия Дух, може да има момент, в който да сме допуснали да не сме изпълнени със Святия Дух и тогава да сме под влияние на друг дух – на дух на омраза, на дух на огорчение, на дух, който не е от Бога. Трябва да изпитаме също как е моята вяра. Всеки да си зададе този въпрос: „Как е моята вяра? Аз в Христос ли съм и Христос в мене ли е?“. 2 Коринтяни 13:5 5 Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани? Значи, ако ние не сме порицани, ако ние не сме съгрешили, ако ние не сме виновни, то Христос е в нас. Но ако сме порицани, ако заслужаваме порицание – това означава някой да ни се скара, някой да ни изобличи – това означава, че сме съгрешили, тогава Христос не е в нас. Така че ние трябва да проверяваме как е моята любов, на какъв дух съм, как е моята вяра и как е моята чистота. Добрият християнин застава в Божието присъствие и позволява на Святия Дух да обискира сърцето. Може би гледате по тези филми, когато се ходи на летище или някъде се влиза в по-специално място, има такива скенери, които преглеждат всичко. И ако нещо звънне, започват да те проверяват, да нямаш някакъв пистолет, да нямаш наркотици, да нямаш нещо, което може да навреди. По същия начин ние трябва да оставим Святия Дух да обискира сърцето ни, тоест да прегледа в нас, да не би да има някакъв грях, да не би да има в нас някакъв порок. И тогава този порок и този грях трябва да бъдат оставени и изхвърлени, защото с такъв грях и порок ние не можем да влезем в Божието присъствие. Псалм 139:23-24 23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми;опитай ме и разбери мислите ми;24 и виж дали има в мене оскърбителен път;и ме води по вечния път. МОЛИТВА Боже, молим Те, изпитай ни тази сутрин. Познай сърцата ни, опитай ни и разбери мислите ни. Виж дали има в нас оскърбителен път и ни води по вечния път. Подготви ни за Господната вечеря, за да можем да участваме достойно, с чисто сърце, с вяра и с любов, която е доказана чрез нашите дела. Амин. Обаче, вижте, това е доброволно. Бог няма насила да дойде и да се намеси. Но ние трябва да отворим сърцето си пред Бога и да кажем: „Господи, изпитай ме!“ И познай сърцето ми! Опитай ме! Познай мислите ми! Не само външно, но и мислите ми! И виж дали има в мене оскърбителен път. Оскърбителният път е грях. Оскърбителният път е порок. И води ме по вечния път. Махни всяко нещо, което не е от Тебе и така, Боже, Ти ме очисти, за да мога да вървя във спасението. Псалм 139:23-24 23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми;опитай ме и разбери мислите ми;24 и виж дали има в мене оскърбителен път;и ме води по вечния път. Така че това са трите параграфа, по които ние да се проверяваме в поведението си: любов, вяра и чистота. И първото нещо е любов. Любовта е голямата заповед на закона. Така казва Господ Исус. Фарисеите, като чуха, че смълча садукеите, събраха се заедно и един от тях, законник, го изпитваше, задавайки му въпрос: „Учителю, коя е голямата заповед на закона?“ А Той му рече: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с целия си ум, с цялата си душа, с цялото си сърце и с всичката си сила.“ Матей 22:37-40 37 А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“38 Това е първа и най-голяма заповед.39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“40 На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците. Всъщност тука точно се казва: със цялото си сърце, със цялата си душа и със целия си ум. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“ На тия две заповеди стоят целият закон и пророците. Виждате ли? Законникът пита: „Коя е голямата заповед?“ Исус казва: „Две са.“ Няма само една, която е голяма. Защото любовта към Бога и любовта към човека са двете страни на един и същ метал и една и съща пара. Ние всички сме готови да кажем, когато чуем за любовта: „Чудесно, аз обичам Бога!“ Но Божието слово е безкомпромисно и то е като двуостър меч, което прониква до най-дълбоките части на сърцето и изпитва мотивите ни. Така че човек може да каже: „Аз не съм съгрешил.“ Обичаш ли Бога с целия си ум и цялото си сърце? Ако не го обичаш, и обичаш ли ближния си – това означава всеки един човек, който е тук, всеки един, който е близо до тебе, всеки един, който е в нужда, всеки един, който е в проблем – ако не го обичаш, то ти си сгрешил. Това е грях. 1 Йоаново 4:20 20 Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брат си, той е лъжец; защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, Когото не е видял. Защото Йоан казва: „Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брата си, той е лъжец.“ Защото който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял. Така че любов към брата и любов към сестрата е онази любов, която трябва да бъде не само в слово, но и в поведение. Защото не само трябва да си показваме с устни любов, да казваме: „Да, обичам те“, но вътрешно не е така. 1 Йоаново 3:16-18 16 По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.17 Но ако някой,...