ЛОВЦИ НА ЧОВЕЦИ – 2

Деяния 17:16-34 Деяния 17:16-34 В Марко 1:16-18 четем: 16 А когато минаваше край галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари. 17 И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци. 18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него. Ловът на човеци е метафора, която изразява благовестието. Ние не ловим човеците, за да ги направим наши роби. Ние ловим човеците, за да ги спасим от вечна смърт в Ада и огненото езеро. Как да бъдем успешни „ловци на човеци“? Като следваме Исус и апостолите и им подражаваме. В проповедта на ап. Павел на Ареопага можем да видим няколко изключително ефективни принципи, които да следваме, ако искаме да бъдем успешни благовестители. БЪДИ ДОБРЕ МОТИВИРАН (ст.16-21)! За да благовестваме ние трябва да бъдем много добре мотивирани да го правим – да обичаме хората с Христовата любов и да сме наистина ядосани на дявола за това, което той прави с тях. В Деяния 17:16 четем за ап. Павел: 16 А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли. Ап. Павел беше ядосан на Сатана затова, че е заслепил умовете на хората за светлината на благовестието (2 Коринтяни 4:6) . 3 Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, - 4 за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога. Може би другите посетители на Атина се наслаждаваха на скулпторите на различните богове разположение навсякъде из града, но ап. Павел не гледаше на тях като на произведения на изкуството, а като на идоли на които атиняните се покланяха. Той до такава степен беше разстроен от разложението до което беше довело идолопоклонството в Ерусалим, че се казва, че „духът му се възмущаваше дълбоко“. Павел беше възмутен от нарушението на първата и втората от Десетте Божии заповеди. Това възмущение всъщност беше позитивно, защото то мотивира Павел за действие. 17 И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се случеше да се среща. Ап. Павел разискваше с най-различни хора – както с юдеите и набожните в синагогата, така и с гърците и дори и с техните философи на пазара. 18 Също и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исуса и възкресението. Павел беше напълно неразбран. Това, което той говореше не се вместваше по никакъв начин във вече установените рамки от онова време. Не го разбираха нито епикурейците нито стоиците. Епикурейската философска школа е основана от Епикур, живял 340-270 г. пр. Хр. Той създава етична теория базирана върху атомната физика на Демокрит. За епикурейците главната цел, смисълът на живота е в постигането на истинското удоволствие, като за тях удоволствието се е състояло в състояние в което човек е свободен от всякаква болка и страх, включително и от страх от смъртта. Стоиците били последователи на Зенон, живял 340-265 г. пр. Хр. Той обикновено преподавал до една боядисана колонада на Агората в Атина и понеже на гръцки колонада е „стоа“, затова неговите последователи се наричат „стоици“ по името на сградата където са се събирали. За стоиците смисълът на живота е в природо-съобразен начин на живот и постигане на душевно равновесие и баланс. Според тях начинът да се избегне депресията е да се избегне вълнението. За тях най-висшата добродетел е апатията или липсата на всякакви емоции. И двете групи, обаче, бяха объркани от Павловото проповядване. До такава степен, че когато ап. Павел говореше за Исус и възкресението, което на гръцки е анастасис, те мислеха, че ап. Павел говореше за двама бога – Исус и Анастас. 19 Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш? 20 Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то. „Ареопагът“ беше един специален съд, който имаше право да се произнася по въпроси свързани с религията и морала. Той се наричаше така понеже се събираше на хълма на Арес – гръцкият бог на войната. В този случай ап. Павел беше изправен пред Ареопага не за да бъде съден, а просто за да има възможността да изложи учението си пред група експерти по религиозните и философски въпроси. Отношението на слушателите, описано в ст. 21 е повърхностно – те не търсят нещо сериозно, а просто проявяват краен интерес към новостите. 21 (А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново). Хората днес не са по-различни от тогава. Разликата е само, че днешните средства за масова информация са много по-мощни от тогавашните. Днес ние имаме радио, телевизия и интернет – все мощни средства за слушане на „нещо по-ново“. НЕ ЗАПОЧВАЙ СЪС СПОР ИЛИ КОНФРОНТАЦИЯ (ст.22)! И така, поканен да изложи учението си пред атиняните, ап. Павел се възползва от тази възможност, за да им възвести благовестието. Но, забележете, въпреки че беше бесен на атиняните за това, че са допуснали прекрасния им град да се напълни с идоли, ап. Павел започна речта си изключително приятелски дружелюбно. 22 И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. Ап. Павел споделя, че е впечатлен от изключителната религиозност на атиняните. Това, че ги нарича „набожни“ не е непременно комплимент, понеже правилникът на Ареопага е забранявал комплименти с цел печелене на благоразположение. Наричайки ги „набожни“, ап. Павел по-скоро отчита, че с издигането на толкова много идоли Атиняните доказват факта, че човек се нуждае от Бога. Всъщност, това е единия от богословските аргументи за съществуването на Бог – че, създавайки човекът, Бог е вложил в сърцето му стремеж към себе си. Проблемът на човекът не е в това, че не осъзнава нуждата си от Бога, а в това че в своя грях, той изопачава стремежа си към Бога в идолопоклонство. Така че, когато започваме да благовестваме на някого, няма нужда да започваме със спор, защото повечето хора вярват в съществуването на „някаква сила“ или на „висш разум“, който е над нас. Затова, ние можем да започнем като насочим разговора към нуждата от човека от поклонение. Всички народи на земята, независимо от къде са и къде живеят имат някакви богове на които се кланят. С други думи поклонението е нещо присъщо но човека. НАМЕРИ ОБЩИ ТОЧКИ (ст.23)! 23 Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. Надписът на този жертвеник – „на непознатия Бог“ – всъщност е едно признание от страна на атиняните за тяхното невежество по отношение на Бога. Повечето хора в този свят биха признали невежеството си по отношение на Бога. Те нямат Библията и не са я чели и в повечето случаи биха признали недостатъчното си знание по отношение на Бога и духовните неща. НАСОЧИ ПОГЛЕДА КЪМ БОГА (ст.24-25)! И така, започвайки от вложеното в човека желание за поклонение и същевременното невежество по отношение на духовните неща като отправна точка ап. Павел насочва погледа на слушателите си към единият и истинен Бог, нашия създател. За разлика от гръцките вярвания според които Бог е създал света чрез посредник, наречен „демиург“, ап. Павел говори за Бог като директен и непосредствен създател на материалния свят. 24 Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове, 25 нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко; Понеже е направил света, и всичко, което е в него, Бог е над него и е твърде по-велик от него. На богословски език това се нарича „трансцедентност“ – Като творец, Бог е извън и над творението. Той не би могъл да бъде поставен от човека в кутийка, дори и тази кутийка да бъде наречена „храм“. Всъщност тук ап. Павел засяга характера на идолопоклонството. Чрез поклонение на богове, създадени от него, човек желае да може да ги манипулира и да има власт над тях. Ако те му помагат – той ще им принася дарове на олтарите, ако не му помагат – ще престане и този „бог“ ще бъде забравен. Така че в основата на идолопоклонството стои егоизма. Но истинския Бог не зависи от човека. Той е самосъществуващ – няма нужда от нищо, напротив – Той е Този, който е извора на живота и всяко снабдяване, необходимо за неговото поддържане. Ако Бог благоволи в поклонението, това не значи, че той зависи от това, което поклонниците му жертват. По този повод в Псалом 50:9-12 се казва: 9 Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти; 10 Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове. 11 Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми. 12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея. Така че, не че истинският Бог зависи от човеците, а ние човеците зависим от Него – Той е източникът на всяко добро и на всеки съвършен дар, Той е създателят и Той е жизнодавецът. 24 Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове, 25 нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко; НАСОЧИ ПОГЛЕДА КЪМ ЧОВЕКА (ст.26-28)! След като сме насочили погледа на събеседника ни към Бога, трябва да го насочим и към човека. Тук е момента в който да зададем въпроса за смисъла на човешкото съществуване и връзката на човека с Бога. 26 направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; С този стих ап. Павел взривява всякакъв опит за расизъм или чувство на превъзходств