МАРТИН ЛУТЕР ДО 1517 ГОДИНА – 2

Бих желал да започна с едно уточнение, и то е, че това, което ще ви кажа днес не е проповед. Проповедта е нещо изключително отговорно. Проповедта е нещо много сериозно. Защото, когато проповядвам, аз трябва да бъда сигурен, че това, което казвам е „Божието Слово". Когато вземам даден пасаж от Библията и го тълкувам и споделям с вас, аз вярвам, че това, което ви казвам е всъщност Бог, който говори на вас чрез мен. И аз ще бъда съден от Бог за това дали аз правилно и коректно предавам Неговото Слово. Това е една огромна отговорност. Но, тя не е само за мен, но и за вас. Защото, когато вие слушате моите проповеди, Бог ще ви съди дали изпълнявате това, което Бог ви говори чрез мен. Словото не трябва да влиза през едното ни ухо и да излиза през другото, но влизайки през ушите ни, да влезе в сърцето ни, и от там да намери своето приложение в живота ни. Не е въпроса Словото да влезе само в главата ни, въпросът е да влезе в сърцето ни, за да може да произведе живот в нас! Въпреки, обаче, че това, което ще ви кажа не е проповед, аз считам, че то е важно - важно е за нас, важно е за църквата. Защото църква която не си познава историята е като човек, който е получил амнезия (загуба на паметта). Нали знаете какво е амнезия? Когато някой не знае кой е - не знае даже как се казва, не знае името си - защо, защото е изгубил паметта си. Затова и църковните  празници, които имаме са особено важни, защото те ни карат да си припомняме някои изключително важни и основополагащи истини. Например, Рождество Христово ни напомня истината за въплъщението на Божия Син. Великден ни говори за възкресението - обръщането на посоката на развитие от смърт към живот. Петдесятница ни напомня за раждането на църквата и ролята на Святия Дух в нашия духовен живот. Имаме и Ден на Библията, който ни напомня истината за боговдъхновението на свещените писания. Всеки един от тези празници има своята своето място, своята роля в нашето изграждане като християни, в нашето изграждане като църква. Имаме и Ден на Реформацията - празник, който ни напомня историята на протестантските църкви - клон на християнството, към който принадлежим и ние. Важно е също така да знаем, че има различни видове богословие - различни подходи към Божието Слово. И когато говорим за „богословие", искам да ви кажа, че всеки един от вас е „богослов". Защото, вие имате вашето собствено разбиране за Бога. И, независимо какво е то, то всъщност е вашето богословие. И така, има систематично богословие - богословие при което се търси построяването на една стройна система от истини, разкрити ни в Библията. Има екзегетично богословие - богословие, което се стреми да определи точното значение на библейския текст. Има практическо богословие - това, което се занимава с различните богослужения и това какво Библията казва по този въпрос. Има и историческо богословие - това богословие, което си поставя за цел разглеждането на развитието на различните доктрини, изповядвани от църквата днес и проследява как са се формирали те във времето. И всъщност, Мартин Лутер е изразител на една от основните доктрини на църквата днес - оправдание чрез вяра, спасение по благодат чрез вяра. Всъщност, това учение не е негово. То е на ап. Павел, и ние сме го разглеждали най-подробно в Посланието към Римляните. Но, Мартин Лутер е този, когото Бог употребява за да издигне и възстанови това спасително учение в църквата. И то е изключително важно, защото то е основата на нашата вяра - това, че ние се спасяваме не по заслуги, а само по благодат и само чрез вяра. Така че, мисля, че е важно да си знаем историята и Мартин Лутер има съществена роля в нея. Той е действителна личност - не е просто някакъв измислен герой. Казвам това, понеже пасторите понякога си измислят примери, понякога говорят за действителни случки и е имало моменти в собственото ми духовно развитие, когато ми е било трудно да разделя едното от другото. Затова, искам да подчертая, че това, което ще ви кажа днес не е измислено - това е истинска история с действителни лица и събития. РАЖДАНЕ И ПРОИЗХОД Мартин Лутер е роден на 10 ноември 1483 в Айслебен, Тюрингия, Саксония. Тъй като на следващия ден - 11 ноември е бил деня на св. Мартин, родителите му го кръщават Мартин. През май следващата 1484 година, когато Мартин е бил само на около 6 месеца семейството на Лутер се премества в Мансфелд. Мартин израства в семейство със седем деца. По-късно той  казва за себе си: „Аз съм селски син. Моят баща, дядо и прародителите ми са истински селяни." Мартин Лутер не се е срамувал от това че е бил „селянин", не се е срамувал от това, че родителите и дедите му са били селяни - не се е срамувал от произхода си. Но, както ще видим след малко, той е бил доста начетен и образован. ОБРАЗОВАНИЕ Бащата на Мартин Лутер - Ханс Лутер е бил миньор. Наскоро гледах един документален филм за Мина „Черно море" - за миньорите в нашите мини. Даваха как те слизат долу под земята, как взривяват, копаят и строят шахтите си. Толкова е тежко. Може би това една от най-тежките професии. И, ако днес е тежко, то представяйте си колко по-тежко е било през XVI век - когато не е имало тази механизация на производството, която имаме днес. Трудът в мините бил ужасно тежък, а заплатите - ниски. Затова Ханс Лутер бил категорично решен да направи всичко, което зависи от него, но синът му да не става миньор и никога да не му се налага да слиза мините. Затова той старателно спестявал пари за образованието на сина си. Мисля че по това той прилича на традицията в България. Защото, нашата традиция също е ние да се стараем „да изучим" децата си. Някой може да работи на къра, но той иска да изучи децата си, не иска да стават „бачкатори" или общи работници като него, нали? Ханс искал Мартин да стане адвокат - да има кантора, да печели дела в съда и съответно много пари. Сигурно тогава адвокатите също са печелили много - както и сега. Лутер посещавал основно училище в Мансфелд. Започнал училище, когато бил едва на четири години и половина - много малък. И даже, ходел на училище на гърба на един по-голям батко - Никулаус Оемлер - който го вземал на раменете си и така го водел на училище. Така още съвсем малък Мартин започнал да учи латински. По онова време латинският е бил езикът на всички образовани хора. Когато става шести клас, Мартин говорел и пишел на латински доста добре. Когато става 12 годишен баща му го записва в гимназия в Магдебург. Тази гимназия всъщност била монашеско училище и се ръководела от общество, наричано „Братя на общия живот" („Brethren of the Common Life" - „едно миролюбиво мистично братство, известно със своята проста набожност и с високия стандарт на образование, даван от техните училища". Твърде възможно е именно тук Лутер за пръв път да е видял цялата Библия. По онова време печатната машина вече е била изобретена (Гутенберг я изобретява през 1455 година), но все още не е имало масово разпространение на Библии. Докато разглеждал книгите в Библиотеката , Лутер се натъква на латинска Библия, закрепена за масата с верига. Мартин бил удивен, от това, че Библията съдържала много повече от това, което се четяло в училището или се цитирало в църква по време на литургия. След една година в Магдебург, Лутер продължава обучението си в гимназията „Свети Георги" в Айзенах, където учи още четири години. Мартин се представял като изключително добър ученик - особено в писането и говоренето на латински. В Айзенах Лутер намира добри учители и верни приятели и по-късно той често споделя, че годините му в Айзенах са били най-щастливите в живота му. Той нарича Айзенах „моят любим град". През май 1501 на седемнадесет годишна възраст Мартин се записва в университета Ерфурт. Тук той попада под влиянието на номиналистите и научава гръцки. Учителите му го хвалят за работата му, а колегите му се отнасят с уважение към него. Наричат го „Философа", поради особената му способност да се аргументира в дискусиите, които води. През 1502 година той получава първата си степен на висше образование - „бакалавър по хуманитарните науки" (В.А), а през 1505 година става магистър по хуманитарни науки (М.А.). НЕОЧАКВАНИ СЪБИТИЯ Мартин се подготвя да става адвокат, но поредица от неочаквани събития променят курса на живота му. Веднъж, при нелеп инцидент той дълбоко порязва горната част на крака си с туристическия нож, завързан на кръста му. Опитва се да спре кървенето, като притиска силно раната, но това причинява силно подуване на крака му, придружено с жестока болка. Завеждат го до медицинската служба, но през нощта раната отново започва да кърви. Лекарят му се изплашва за живота му. В този случай Мартин се моли на Дева Мария. Бог го изцелява, но той е силно подтиснат от този инцидент в продължение на дълги дни.  В последствие казва: Ако тогава бях умрял, аз трябваше да положа надеждата си за спасение на Дева Мария." Малко по-късно Мартин е дълбоко покрусен от внезапна, насилствена смърт на негов приятел. Той поставя себе си на мястото на приятеля си и си задава един много сериозен въпрос: „Къде щеше да бъде душата ми сега, ако аз бях на мястото на онзи, който е убит?" След получаването на магистърската степен Лутер престоява няколко седмици при родителите си в Мансфелд. По време на пътуването му обратно към Ефурт на 2 юли 1505 изведнъж се разразява светкавична буря. Търсейки подслон, Лутер се скрива под едно дърво. Тогава внезапна светкавица пада до него и го приковава на земята. Лутер е ужасен. В паниката си той извиква: "Спаси ме Света Анна и аз ще стана монах!". Имал обичай да се моли на нея, а в този случай направил обет (обрек). По онова време „богословието на светкавиците" било че Бог праща мълнията си на хора, които иска да спре да извършат нещо. В това състояние на умствено объркване Лутер се отказва от желанието да учи право. Той се обезпокоява поради клетвата - поради обрека и обещанието, които е направил. Многобройни въпроси навлизат в главата му. Светкавицата не е ли знак на Божия гняв към него? Как да каже на баща си, че се е заклел да стане монах? Мартин не може да прецени дали постъпва правилно или н