МЕЖДИННОТО СЪСТОЯНИЕ – 2

Тази сутрин ще продължим да говорим за междинното състояние или това какво се случва с човека след като той си отиде от този свят. И всъщност последният път ние започнахме да говорим за Шеол. Не знам дали се спомняте, но ние казахме какво се случва и че в Стария завет думата Шеол е преведена като поднебесна, като ад, като бездна, като гроб. И всъщност в Стария завет това, което разбираме е, че там са отивали не само грешните, но също и праведните според разбирането, което тогава Старият завет ни дава. Защото говорихме за нещо, което се нарича прогресивно откровение или Бог постепенно ни дава повече и повече да съзнаваме. Но старовремените хора явно не са имали това разбиране, че човек, когато почине, отива на небето при Господ. Те са мислили, че отиват в Шеол. Но постепенно се изяснява, че в Шеол има две отделения. Има едно за праведните и едно за неправедните. И това разбираме най-вече от притчата за богаташа и Лазар. Исус използва термина „Авраамово лоно“. Говорихме също, че Шеол е дълбок и тъмен. Говорихме също за Тартар, за най-дълбоките ровове, което е споменато в 2 Петрово 2:4. Така че, ако има място за ангелите, значи има различни отделения. Значи има място и за праведните. И говорихме за това, че в Шеол има някакъв вид живот. Но една от причините да започна да говоря по тази тема, е това, че в някои среди, особено и във България, има една деноминация евангелска, която се нарича „съботяните“, адвентистите. 2 Петрово 2:4 4 Защото ако Бог не пощади и ангели, когато съгрешиха, а ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове и ги предаде да бъдат пазени за съд; И те говорят, че когато Бог създаде човека, Той го направи от пръст. И тогава Той вдъхна в ноздрите му жизнено дишане. Или това е духът на Бога. И тогава той стана жива душа. И тогава човек има живот. Когато човек умре, тялото отива в земята, откъдето е взето, духът отива при Бога, който го е дал, и човекът изчезва. Човекът изчезва. Тоест те казват, че когато човек умре, вече нищо няма. И аз затова говоря по тази тема, да изкарам от Божието Слово стихове, които говорят за това, че след смъртта човек не изгубва индивидуалността си. Тоест след смъртта душата на човека, духът на човека, продължава да живее. Тоест тялото отива в пръстта и то чака да бъде възкресено, но душата и духът отиват при Господа и в това отиване при Господа ти не изчезваш, ти не изгубваш индивидуалността си. Ти си ли това кой си ти? Но ти си ти. Без тяло. И тук има няколко такива случая, при които мъртви се срещат с живи. Единият от тях е с ендорската гледачка, когато Самуил се срещна със Саул. Другият случай е на Планината на преображението, когато Моисей и Илия дойдоха да говорят с Исус. Така че има такива моменти, в които мъртвият се среща с живи. Но днес бих желал да ви обърна внимание върху случая със Самуил и със Саул. Тоест имаме един, който е мъртъв, и това е Самуил, и той се среща с един, който е жив. Сега, изрично казвам, че това не е нещо, което Бог одобрява. И в самия текст се казва това. Това, което Бог не одобрява, не е самата тази среща. Тя също не е одобрена от Бога, но Бог я записва в Словото. Но Той го допуска, за да се научим на нещо. И това, което трябва да се научим, е това, че ако Бог не ни отговаря чрез Духа Си, чрез стандартния начин, по който ни говори, чрез Словото Си, защото в старо време Бог говореше чрез пророци, но днес Той ни говори чрез Исус Христос. Имаме пълното откровение за Бога. И освен това, имаме Святия Дух днес. Но тогава, също в Сауловото време, царете са имали Святия Дух. Те са били помазани със Святия Дух. Обаче Духът се оттегли от Саул. Нали се спомняте, когато Духът се оттегли от Саул, Бог не му говореше. Но ако Духът се е оттеглил от теб, ти не трябва да търсиш други начини за общуване с Бога или да се допитваш за бъдещето. Но трябва да се покаеш. Но, за съжаление, Саул не се покая. Той закорави сърцето си. Но ето тази среща, и затова се говори в 1 Царе 28 глава, 2-25 стих. А Самуил беше умрял. Ето, казва се вече, че той е бил мъртъв. И целият Израил го беше оплакал. И беше го погребал в града Рама. Така че той си имаше гроб в Рама. 1 Царе 28:2-25 2 Давид му отвърна: Сега наистина ще разбереш на какво е способен слугата ти. А Анхус каза на Давид: Затова ще те направя личен телохранител завинаги.3 А Самуил беше умрял и целият Израил го беше оплакал и го беше погребал в града му Рама. Саул беше отстранил от земята магьосниците и врачовете.4 И така, филистимците се събраха, дойдоха и разположиха стана си в Сунам. Също и Саул събра целия Израил и разположиха стана си в Гелвуе.5 А Саул, когато видя стана на филистимците, се уплаши и сърцето му се разтрепери твърде много.6 И Саул се допита до Господа; но Господ не му отговори – нито чрез сънищата, нито чрез Урим, нито чрез пророци.7 Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя магьосница, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. А слугите му му отговориха: Ето, в Ендор има една магьосница.8 И така, Саул се преоблече с други дрехи и отиде заедно с двама мъже при жената през нощта. И Саул ѝ каза: Предскажи ми чрез запитване на зли духове и ми извикай, когото ти кажа.9 А жената му отвърна: Ти знаеш какво направи Саул, как изтреби от земята магьосниците и врачовете. Защо впримчваш живота ми, за да ме умъртвиш ли?10 Но Саул ѝ се закле в Господа: Заклевам се в живота на Господа, няма да ти се случи никакво зло за това.11 Тогава жената каза: Кого да ти повикам? А той отговори: Самуил ми извикай.12 И когато жената видя Самуил, извика силно и каза: Защо ме измами? Ти си Саул.13 А царят ѝ каза: Не бой се. Кажи ми какво видя? И жената отвърна на Саул: Видях един бог, който излиза от земята.14 А той я попита: Как изглежда? Тя каза: Един старец излиза и е обвит с мантия. И Саул разбра, че това беше Самуил, и се наведе с лицето си до земята и се поклони.15 Тогава Самуил каза на Саул: Защо ме обезпокои, като ме накара да изляза? А Саул отговори: Намирам се в голямо утеснение, защото филистимците воюват против мен, а Бог се е отдалечил от мен и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища. Затова повиках тебе да ме посъветваш какво да правя.16 Тогава Самуил му каза: А защо се допитваш до мене, като Господ се е отдалечил от теб и ти е станал неприятел?17 Ето, Господ извърши това, което беше говорил чрез мене. Господ откъсна царството от твоята ръка и го даде на ближния ти Давид.18 Понеже ти не се покори на гласа на Господа и не извърши с Амалик това, което подобаваше на големия Му гняв, затова Господ стори с тебе това днес.19 При това Господ ще предаде Израил с тебе в ръката на филистимците. Утре ти и синовете ти ще бъдете при мен и Господ ще предаде множеството на израилтяните в ръката на филистимците.20 Тогава Саул падна изведнъж проснат на земята, защото се уплаши много от Самуиловите думи. Нямаше сила в него, понеже не беше вкусил храна през целия ден и през цялата нощ.21 А жената се приближи към Саул и като видя, че беше много разтревожен, му каза: Ето, слугинята ти послуша гласа ти; поставих живота си в опасност и се покорих на думите, които ми говори.22 Сега послушай и ти, моля те, гласа на слугинята си и нека сложа малко хляб пред теб, и яж, за да имаш сила, когато отидеш на път.23 Но той отказа, като казваше: Не искам да ям. Слугите му обаче и жената го принудиха и той послуша думите им; стана от земята и седна на леглото.24 А жената имаше в къщата угоено теле и побърза и го закла. Взе брашно и го замеси, и изпече от него безквасни пити.25 Тя го донесе пред Саул и пред слугите му и те ядоха. Тогава те станаха и си отидоха през същата нощ. А Саул... Тук вече това е другото действащо лице, фразата за Саул, който всъщност е цар. А Саул беше отстранил от земята запитвачите на зли духове и врачовете. Така че той всъщност беше направил нещо, което беше угодно на Бога. Защото Бог беше заповядал във Второзаконие да не се допитваш до такива медиуми. И Саул беше направил това преди, когато той управляваше под ръководството и с насърчението на Самуил, извинявайте. Но тук се казва, че филистимците се събраха и дойдоха и разположиха стана си. Също и Саул събра целия Израил и разположиха стана си в Гелвуе. Така че филистимците са в Сунам, а Израил е в Гелвуе и те са готови за битка. Те се подготвят да се бият един с друг. А Саул, когато видя стана на филистимците... Така че те имаха шпиони, отиваха на по-високи места да виждат бойното поле, да видят кои са техните врагове и т.н. А Саул, когато видя стана на филистимците, уплаши се. Ето, той се уплаши. А за да спечелиш битката, ти трябва да имаш увереност, ти трябва да имаш вяра. Страхът е противоположното на вярата. Така че той се уплаши и сърцето му се разтрепери твърде много. Както казваме, разтрепераха му се мартинките. Просто уплаши се. И Саул се допита до Господа. Но Господ не му отговори. Така че той, може би, се молеше. И тук дават различни начини, чрез които са били правилни начини за тогава да се допиташ до Господа. И се казва, че Господ не му отговори нито чрез сънища, нито чрез Урим, нито чрез пророци. Значи, начинът чрез сънища е когато ти сънуваш отгоре от Бога. Чрез Урим. Тук се споменава Урим. Това, което аз зная, според това, което съм изследвал, ние не знаем точно как е действал Урим и Тумим, но се говори в Божието Слово за два камъка Урим и Тумим, които свещеникът носеше в нагръдника си. В нагръдника на първосвещеника имаше 12 камъка, които съответстваха на 12-те племена. И той ги носеше винаги пред Господа. Но също вътре в този нагръдник имаше нещо като джоб. И в този джоб имаше два камъка Урим и Тумим. И тези два камъка по някакъв начин са се използвали, ние не знаем точно как те са действали, но чрез тях свещеникът е можел да дава отговор от Господа. Да, някой казва, че са светили, или пък единият е светил като „да“, или ако не светят „не“, или по някакъв начин. Но Бог е отговарял чрез Урим и Тумим, като давал отговор „да“ или „не“. Има други случаи по-напред, ако четете в Първо Царе, когато Давид се допитваше и той пак отиваше,...