МЕЖДИННОТО СЪСТОЯНИЕ – 3

Бог ни разкрива всичко още във първата книга на Библията, но има постепенно разкриване на истините, духовните истини и за да можем да разберем една духовна истина напълно, ние трябва да я проследим във цялата Библия и тогава вече ще можем да имаме една по-пълна картина за това, какво Бог казва по този въпрос. И ние започнахме да разглеждаме Шеол. Казахме, че в Стария Завет тази дума е преведена като Хадес във гръцкия Стар Завет, и също, че това, което разбираме от първите пет книги на Библията, от Петокнижието, е това, че старовремените са смятали, че в Шеол отиват и праведните, и неправедните. И че Шеол е метафора за гроба, за смъртта. Говорихме и за стихове по този въпрос. И след това виждаме, че Шеол е място, противоположно на небето. Виждаме, че Бог също е и в Шеол. Т. е. никой не може да избяга от Бога. След това разбираме, че Шеол има отделни отделения, защото разбираме, че ангелите, които съгрешиха, Бог ги хвърли в най-дълбоките ровове. Значи има дълбоки ровове, но има и най-дълбоки ровове. Има място, където са ангелите, които съгрешиха. И така постепенно Бог разкрива, че има различни отделения. Има място за ангелите, има място за грешните. И ако има място за грешните, явно има място и за праведните. Говорихме за това, защото е важно да имаме ясно разбиране от това, което се случва с човека, след като умре. И трябва да имаме здраво учение, което да стъпва върху Божието Слово, за да може нашето убеждение да бъде силно и здраво, и да не се поклащаме, ако някой лъжеучител ни казва нещо друго. И също наблягаме върху това, че след смъртта си човек не изгубва своята идентичност, защото имаме в България и във света различни учения, като например йеховистите, адвентистите и така нататък, които имат различна позиция по този въпрос. Те казват, че когато човек умре, той престава да съществува. Обаче ние виждаме в Божието Слово, че той запазва своята идентичност, като едно от доказателствата е това, което разгледахме за ендорската гледачка, която извика Самуил. Самуил възлезе, се казва, от Преизподнята, и той разговаря със Саул. Така че той не е умрял и изчезнал, но той е някъде, където чака възкресението на мъртвите. И след това започнахме да говорим за геената, или долината на Еномовия син, и виждаме в Новия Завет, че Исус говори за геената, за вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели. Така че вечният огън той не е приготвен за вярващите, той е приготвен за дявола и неговите ангели. Но ако някой не е положил упованието си в Исус, защото това е единственият начин, по който може да бъде спасен, той ще отиде заедно с дявола и неговите ангели във втората смърт, в езерото, което гори с огън и жупел. Така стигнахме до едно място, където един отговаря и двамата трябва да се срещнат. Срещат ли се? Къде е това място? Говорихме също за това, че има разлика между ада и огненото езеро. Защото това, което ще се случи, е, че адът обяснява това, че когато грешник умре, той отива в ада. Т. е. той веднага отива в място, където той се мъчи вече. Но това не са окончателните мъки. Това е междинното състояние. Но след това междинно състояние дори неправедните мъртви ще възкръснат и ще бъдат съдени. След като бъдат съдени, тогава вече ще бъдат хвърлени в огненото езеро, което вече не се отстранява. БОГАТАШЪТ И ЛАЗАР Лука 16:19-31 19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества.20 Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,21 като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му.22 Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.23 И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.24 И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък.25 Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар – злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.26 И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.27 А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом,28 защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място.29 Но Авраам каза: Имат Моисей и пророците; нека слушат тях.30 А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.31 И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят. Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон. Той беше модерен, обличаше се богато, красиво за времето си, живееше в разкош. И всеки ден се веселеше бляскаво, парти след парти. Имаше един сиромах, този пък беше беден, на име Лазар. Богаташът не знаем как се казва, но на сиромаха знаем. Покрит със струпеи, явно той е бил толкова беден, че не е могъл да се къпе редовно и е имал кожни заболявания. Когато го слагаха да лежи пред портата на богаташа, като желаеше да се нахрани от отпадъците от трапезата на богаташа, т. е. като да му дадат от храната, която е останала, той ядеше от казани, както се казва. Толкова беден беше този Лазар. И кучетата идваха и ближеха раните му. Т. е. той дори не можеше да си позволи да ходи на лекар или мехлем, или каквото и да е, нямаше възможности. Така че кучетата ближеха раните му. Много беден беше. Крайно беден. Обаче явно този сиромах имаше вяра в Бога. Защото се казва: „И умря сиромахът, и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно“. Това като цяло, този текст, не може да е просто притча. Дали е било действителен случай, който Исус разказва, или е било притча, това, което се използва като език, е верен и истинен. Т. е. когато човек умре, когато той е праведен, както този сиромах, ангелите идват и го занасят в Авраамовото лоно. Значи, какво занасят те в Авраамовото лоно? Тялото ли му? Не, защото тялото го слагат в гробницата. Тогава са имали такива гробници, в които са слагали мъртвите. Така че тялото му остава на земята, но духът и душата му отиват в Авраамовото лоно. Къде е Авраамовото лоно? Авраамовото лоно е мястото на праведните мъртви в Шеол. Умря и богаташът. Значи, той умря и се казва, че бе погребан. И това, че бе погребан, не се казва, че ангелите дойдоха и така нататък. Но склонен съм да кажа, че ние говорихме, че Шеол е метафора за гроба и това, че бе погребан, означава всъщност, че той отиде в Шеол. Така че той отиде в пъкъла. Двадесет и трети стих казва: „И в ада, подложен на мъки“. Значи, когато неправедният умре, неговата душа отива в място на мъчение, което се нарича пъкъла или ад. И повдигна очите си. Той беше на мъки и повдигна очите си, т. е. той е погледнал нагоре и погледнал надалеч. Защото явно, че праведните и неправедните бяха на едно ниво, така да се каже, в ада. Обаче имаше отделение. Едното отделение за неправедните мъртви, където е богаташът. Едно отделение за праведните мъртви, където е Авраамовото лоно. И между двете има бездна. Така че те не могат да преминават от едното място на другото. И казва: „В пъкъла, подложен на мъки, и повдигна очи, видя отдалеч Авраам“. Ето къде е Авраамовото лоно. Авраам беше там. Защото Исус каза на планината на Преображението, там също имаше мъртви, които се срещнаха с Исус. Защото се казва, че дойдоха Моисей и Илия и се разговаряха с Исус за неговата предстояща смърт. И тогава, в друг случай, се казва, когато питаха Исус: „Една жена имаше седем мъжа и с кого ще бъде тя във възкресението?“. Исус им казва, че там не се женят, не се омъжват. Той им казва: „Вие се заблуждавате, защото Господ не е Бог на мъртвите, но на живите. Защото Той си казва: Бог Авраамов, Исааков и Яковов“. Ако Той си казва Авраамов, Исааков и Яковов, тези трима патриарси не са мъртви, но те са живи в Божието присъствие. Защото казва: „За Него всички са живи“. Слава на Бога! Така че тук виждаме Авраам. Единият е в пъкъла и среща един от рая, който в този момент е долу. В този момент Авраам е в лоното си. И той повдигна очи и видя Авраам. Авраам е там и Лазар е в неговото лоно. Значи Авраам беше при гърдите на Лазар. И той извика. Той извика и казва, както този богаташ вика на Авраам: „Отче Аврааме, смили се за мене. Изпрати Лазар, защото ти си голяма личност, така да се каже, патриарх. Изпрати Лазар.“ Той пак мисли в ада така. Мисли, че е богаташ и трябва някой слуга да му прислужва. И той му казва: „Изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода.“ „И да разхлади езика ми.“ Значи, гледайте, това е жажда в този пъкал. Жажда. Защото съм на мъки в този пламък. Но Авраам рече. Ето сега Авраам говори на богаташа и му казва: „Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе.“ Докато беше жив, всичко беше добре. Така и Лазар – злините. Той преживяваше бедност, мъки и т.н. Но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен всичко това, между нас и вас, т.е. между праведните мъртви и грешните мъртви, е утвърдена голяма бездна. Бездна означава пропаст, бездънно. Дълбока пропаст. Бариера. Така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат. Така че дори да искаш, ако ти си в Авраамовото лоно, ти не можеш да отидеш при онези твои близки или които познаваш, които се мъчат. Не можеш. И казва: „Нито пак оттам да преминат към нас.“ Т.е. всички тези неща, които православната църква казва, че има чистилище, някой отива в това чистилище, постепенно там се пречиства душата, която преминава, за да стигне до Рая – няма го такова нещо. Ако ти отидеш в пъкъла, не можеш от пъкъла да отидеш в Авраамовото лоно. Не можеш да отидеш в това. Така че това трябва да ни мотивира, докато сме тук на Земята, да благовестваме на хората. Защото, когато си отиде някой и си казваме сега: „Къде ли е той?“, ако не вярваме в Исус, е в ада. И не искаме да обиждаме неговите близки, той да ни казва: „Откъде знаеш,...