МИСИЯТА – ИЗПЪЛНЕНА! – 1 – ЦЕЛ

Различните хора имат различни мисии. Има дипломатически мисии. Когато дипломати или представители на дадена страна отидат в друга страна, това е тяхната дипломатическа мисия – да установят мир или да проведат някакви преговори, които да постигнат определени договорености в полза на страната им. Има също космически мисии. Това са онези експедиции в космоса, при които, с помощта на ракети или космически кораби, хората отиват на луната или на космически станции в орбита около земята. Когато космонавтите или дипломатите се завърнат, респективно, на земята или в родната им страна, те казват, че мисията им е изпълнена. Те са имали някаква поставена задача и са я осъществили. Така че, има военни мисии, дипломатически мисии, космически мисии, но има също и духовни мисии. Ние, всеки един от нас, имаме своята мисия. Затова ние трябва да знаем каква е мисията ни, за да можем да я изпълним. Това, че използваме думата „мисия“ не означава, че казваме нещо ново, защото, всъщност думата „мисия“ означава „задача“. В Божието Слово Исус Христос говореше за много задачи, които той поставяше на учениците си. Например, притчата за талантите. В нея се разказва за един господар, който отиде в далечна страна. Но, преди да замине, той даде на слугите си таланти и им възложи задача. Тяхната задача или мисия беше да увеличат тези таланти. С други думи, те трябваше да бъдат верни на настойничеството, в което господарят им ги беше поставил. И спомнете си какво каза господарят на тези от тях, които изпълниха мисията си. Господарят им каза: „Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си“ (Матей 25:21,23). Слава на Бога! Ето, затова говорим за изпълнението на мисията ни. Въпросът, върху който бих желал ние всички да поразсъждаваме, е: „Как изпълняваме мисията си?“ Ще разгледаме няколко серии от поучения по този въпрос, понеже това не е нещо, което може да се завърши само в едно богослужение. Тези серии се наричат: „Мисията – изпълнена!“ Въпросът, на който ще се опитаме да отговорим чрез тях, е „Как изпълняваме мисията си?“ В това поучение ние ще разгледаме три елемента, които биха ни помогнали да изпълним нашата дадена от Бога мисия. Какво би ни помогнало да изпълним нашата мисия, така че един ден, когато застанем пред Бога, ние да не се засрамим, но да кажем: „Да, Господи, аз изпълних волята ти.“. Или, казано по друг начин: „Как да живеем така, че когато се приближим към смъртта и погледнем назад в живота си, да можем да кажем: „Аз не съжалявам за начина, по който аз живях.“ ЖИВОТЪТ Е КРАТЪК Защото нашият живот е кратък. Ако прочетете историята, в нея има различни личности, и те всички имат дата на раждане и дата на смърт. Ако отидете на гробищата или погледнете един некролог, там пише датата на раждането и датата на смъртта на дадения човек. И там, по средата между двете дати, има едно тиренце. И всъщност животът на човека е именно това тире. Ние също имаме дата на раждане, и в момента живеем в това тиренце, но идва и нашата дата на смъртта. Ние не знаем колко години ни остават на тази земя. В интернет има един интересен сайт. Той се нарича „часовникът на смъртта“. На английски името му е deathclock.com. Като отидеш на този уебсайт, въвеждаш датата си на раждане, колко килограма си, колко си висок – което е показателно за индекса на телесната ти маса или колко е наднорменото ти тегло, дали си песимист или оптимист, и той автоматично ти изчислява кога приблизително ще умреш – той ти казва примерно, че ще умреш след 7 години. Този часовник на смъртта, разбира се, не е реалистичен, но аз предполагам, че авторите на този сайт използват статистически изследвания. Защото има статистики, които показват каква е средната дължина на човешкия живот, колко живеят мъжете или колко живеят жените и така нататък. Това не означава, че ти ще умреш точно на тази дата. Но този уебсайт е направен с цел да ти напомня, че животът ти е кратък и ти трябва да помислиш как да живееш така, че той да бъде пълноценен. ЖИВОТ ПО БОЖИЯТА ВОЛЯ Ние всички, които сме тука, в рамките на петдесет, шестдесет години, всички ще бъдем мъртви. Няма да има нито един останал. Но въпросът ще бъде: „Как сме изживели живота си?“. И дали, когато го изживеем и се обърнем назад да погледнем живота си, ще можем да кажем: „Аз не съжалявам за начина, по който живях, защото аз живях по Божията воля.“ Ние виждаме пример за това в Исус Христос. Когато Той беше към края на неговия житейски път, Той се обърна в молитва към Бог Отец и Му каза: „Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша“ (Йоан 17:4). Исус беше доволен от живота, който беше живял, защото Той беше изживял живота си по Божията Воля. Виждаме също апостол Павел, който беше гонител и хулител на църквата, но Бог го призова да бъде негов инструмент. И когато той завършва житейския си път и пише последното си писмо към Тимотей, когато знае, че вече е на път да бъде осъден на смърт и обезглавен, той казва думите: „Аз се подвизах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление“ (2 Тимотей 4:7-8). Така че апостол Павел, също като Господ Исус, когато погледна назад, каза: „Аз изживях живота си по Божията воля“. И виждаме не само Павел, но и много други Божии мъже, за които се казва, че те изживяха живота си по Божията воля. Например за Давид се казва, че „в своето си поколение“ той „послужи на Божието намерение“ (Деяния 13:36). Така че Давид, ако и да съгреши, (както и ние всички грешим), но като цяло, той изживя живота си по Божията воля. Също Мойсей или Исус Навиев, или другите герои на вярата като Данаил – те живяха живота си така, че когато погледнеха назад, те можеха да кажат: „Животът, който аз изживях, го живях така, че аз съм доволен от него, няма какво да променям“. И всъщност именно за това искам да ви говоря – да живеем по такъв начин, че да не съжаляваме за начина, по който сме изживели живота си. За да бъде нашият живот пълноценен, ние трябва да изпълним мисията, която Бог има за нас. Бог има за нас мисия, Бог има за нас нещо, което ние трябва да извършим в нашия живот. Ние трябва да осъзнаваме това, за да може един ден, когато ни остава един месец, преди да умрем, когато разберем, че сме болни от нелечима болест и вече лекарите ни казват: „Отивай си вкъщи, няма какво повече да направим за теб“, ние да можем да си отидем, осъзнавайки, че сме изживели живота си пълноценно. Защото рано или късно това ще се случи, нали? Не казвам, че Бог не върши чудеса, но казвам, че един ден ние всички ще умрем. Въпросът е тогава, преди да умрем, или когато ни остават един месец или една седмица – когато ние повече не можем да променим нещата от живота си, но можем само да погледнем назад – какво бихме казали за себе си? Бихме ли били доволни от живота, който сме живели? ЦЕЛ, ФОКУС И ЦЕНА В Божието слово виждаме три компонента, които биха ни помогнали да изпълним нашата мисия. Те са: Много добро осъзнаване на това каква е нашата мисия. Ние трябва много добре да знаем каква е нашата мисия.  Всеки един от нас трябва много добре да знае каква е неговата мисия и да я изпълнява. Ако не я знаем, това ще ни пречи да я следваме. Така че това е първото нещо, което ще ни помогне да изпълним мисията си: много добро осъзнаване на това каква е нашата мисия, каква е нашата цел, каква е нашата дадена ни от Бога задача в този живот.Ясно фокусиране върху мисията ни – да не се отклоняваме от нея, но да се придържаме стриктно към нея. Защото има хора, които знаят каква е мисията им, обаче те са разсеяни – едно нещо ги привлича там, друго нещо ги привлича на друго място и те не могат да следват тяхната мисия – защото не са фокусирани.Плащане на цена за изпълнението на мисията ни – готовност за понасяне на страдание за осъществяването на една по-висша цел. Защото, ако и спасението да е безплатно за нас, понеже Исус Христос плати цената, изпълнението на нашата мисия е нещо, за което ние трябва да платим цена – ние трябва да се жертваме, за да изпълним мисията си. И тук стои въпросът: „Доколко сме готови да понесем страдание за осъществяването на една по-висша цел?“. Защото изпълнението на нашата мисия е една висша цел, която Бог ни е поставил. Цел, фокус и цена – това са изискванията за успешно изпълнение на мисията ни. БОЖИЯТА МИСИЯ Първото от тези три неща е осъзнаването на това каква е нашата мисия. Така че нека всеки един от нас да си зададе въпроса: „Какво е важно за мен? Каква е моята мисия?“. Като християни и като Божии деца, бих казал, че това, което трябва да бъде важно за нас, е това, което е важно за Бог. Нашата мисия, която Божието Слово ни разкрива, е свързана с Божията мисия. Защото Бог също има Неговата мисия. Бог е Бог на цел, на намерение, на предузнание. Той предизбира, предузнава, има намерение и цел и Той осъществява Неговата цел и Неговата мисия. Какво е важно за Бог? Кое е най-важното нещо за Бога? От какво се интересува Бог най-много? Какво ще кажете? От спасението на творението. Бог се интересува от всеки един от нас – от това доколко го обичаме и доколко му се покоряваме. Но погледнато по-глобално, като цяло това, от което най-много се интересува Бог, е спасението на Неговото творение. Защото Бог създаде всичко в този свят и като връх на Неговото творение Той създаде човека. Но човекът съгреши и чрез този първоначален грях, грехът влезе в света и в резултат, както казва апостол Павел, „цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега“ (Римляни 8:22). Поради това, че грехът е влязъл в човека и чрез човека грехът е навлязъл в цялата природа – затова има земетресения, има страдание и дори животните страдат и нямат мир. Така че, всъщност, именно това е Божието намерение и то се вижда съвсем ясно в Йоан 3:16 – златният стих на Библията. 16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син,...