МИСИЯТА – ИЗПЪЛНЕНА! – 2 – ФОКУС

КАК ЗАЩИТАВАМЕ НАШАТА МИСИЯ? Разглеждаме серия от поучения, която се нарича: „Мисията – изпълнена!“ Бог желае ние да изпълняваме мисията, която имаме. Три са елементите, които биха ни помогнали да я изпълним. Първо, много добро познаване на мисията ни и осъзнаване в какво се състои тя. Да имаме „мисия“, означава, че ние имаме цел, която ни е поставена и която трябва да изпълним. За да можем да изпълним мисията си, ние трябва да знаем целта ѝ. Какво е заданието ни? Какво трябва да направим? Второто нещо, което би ни помогнало за осъществяване на нашата мисия е ясно фокусиране върху мисията ни – да не се отклоняваме от нея. Много християни не осъществяват мисията си, защото изместват фокуса си от нея. В началото на повярването си хората разбират, че Бог има план да работи чрез тях, защото в Ефесяни 2:10 се казва, че Бог не ни е спасил просто така. Той ни е спасил, не чрез дела, но за „добри дела, в които Той отнапред е наредил да ходим“. 10 Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим. „Добрите дела“, в които Бог отнапред е наредил да ходим, са мисията, която Бог има за нас. В началото на вярата си хората разбират, че имат мисия. Те тръгват да я изпълняват, но проблемът е, че по пътя, в курса на живота, те биват разсеяни, биват отклонени. Изгубват фокуса си, забравят каква е тяхната мисия и спират да я изпълняват. Така мисията им остава неосъществена. Третото нещо, за да може нашата мисия да бъде изпълнена, е, че ние трябва да платим цена за нейното изпълнение. Да „платим цена“, означава да бъдем готови да понесем страдание за осъществяването на една по-висша цел в нашия живот, на нашата мисия. Въпреки че Исус Христос беше с ученици толкова време, на моменти те бяха объркани и не разбираха каква е Неговата мисия. В Лука 9:51 се казва, че Исус „насочи лицето Си“ към Ерусалим. 51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим. Исус знаеше времето си, защото се казва, че „когато се навършваха дните да се възнесе“, Той насочи лицето си да пътува към Ерусалим. Насочването на лицето говори за решителност. Въпреки че знаеше каква е цената за изпълнението на мисията Му, че ще трябва да мине през кръста, Исус реши да тръгне към Ерусалим. В ст.53 се казва, че „лицето му беше към Ерусалим“ (ст.53). В същото време виждаме, че апостолите не осъзнаваха какво е естеството на Неговата мисия. Въпреки че Той им казваше многократно, че Човешкият Син трябва да отиде, да пострада и да възкръсне на третия ден, те не разбираха. 51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим. 52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него. 53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим. 54 Като видяха това учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]? 55 А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси]. 56 И отидоха в друго село. Това е един случай, който показва очакванията на учениците Исус да се наложи по всякакъв начин и да стане цар, но това не беше мисията на Христос. Той знаеше мисията си, но те не я знаеха. Господ Исус е нашият пример. Думата „месия“ означава „спасител“. Той не дойде, да бъде поробител, дойде да бъде Цар и Изкупител. Това беше Неговата мисия. Той знаеше, че трябва да отиде на кръста и да умре за нашите грехове и да възкръсне за нашето оправдание. Но Неговите ученици на моменти не разбираха какво и защо правеше Исус. Неразбирането на учениците на мисията на Исус трябва да ни мотивира ние много добре да научим каква е нашата мисия и да не изгубваме фокуса си от нея. ЗАЩИТА ОТ ПРЕЖДЕВРЕМЕННО УБИЙСТВО След като знаем целта и мисията си, второто нещо, което трябва да правим, е да я защитаваме. Исус е пример за нас в това, защото Той защитаваше Неговата мисия от две неща. Първото нещо, от което Той защитаваше мисията си, беше да не бъде убит преди предопределеното от Бога време. Имаше време, което Бог беше определил за това Исус да отиде на кръста. Това време беше Пасхата. Точно в деня на Пасхата, Исус трябваше да бъде издигнат на кръст. Това трябваше да се случи в Ерусалим. Исус не трябваше да бъде убит преди това. А такива опити имаше. Имаше заговори Той да бъде убит. В един момент хората се опитаха да го хвърлят от скала, но Той се обърна и мина сред тях (Лука 4:28-30). В друг случай фарисеите искаха да Го хванат и да го убият, но се убояха, защото хората Го считаха за пророк (Лука 20:19). Така че Исус трябваше да пази мисията си от това да бъде убит преди предопределеното от Бога време. Исус имаше съвсем ясна представа по отношение на Божието време за живота му. Той знаеше много добре кога е Неговото време. Например, в Матей 26:18 четем: 18 Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си. Така че Исус знаеше времето си. Също в Йоан 12:23 четем: 23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син. Исус знаеше много добре Неговото време и Той не трябваше да допуска да бъде изкаран извън него. ЗАЩИТА ОТ РАЗЛИЧЕН ВИД СМЪРТ Второто нещо, от което се пазеше Исус, беше да не бъде убит по някакъв различен от предопределения Му от Бога начин. В Йоан 3:14 се казва: 14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, Това, че Човешкият Син „трябва да бъде издигнат“, означава че трябваше да бъде издигнат на кръст. Змията беше поставена от Моисей на висока върлина. Поради това Исус не трябваше да умира чрез обезглавяване или чрез убийство с камъни или по някакъв друг начин. Той трябваше да бъде издигнат на кръста. Това беше Божията воля. Също, в Йоан 12:32-33 се казва: 32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. 33 А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре. Това „издигане“ означаваше, че Исус трябваше да умре по един определен начин – чрез разпъване на кръст. Какво правеше Исус, за да защити изпълнението на Неговата мисия? За да защити изпълнението на мисията си, Исус използваше четири защитни стратегии. ИЗБЯГВАНЕ НА ИЗЛИШНА КОНФРОНТАЦИЯ Първата от тези стратегии беше, че Той защитаваше мисията си, като се оттегляше и избягваше излишната конфронтация с противниците. Когато Той изцеляваше хората, Той им казваше: „Не казвай на другите за това изцеление!“ Но те не Го слушаха и отиваха, и казваха. Защо Исус им казваше да не казват? Защото знаеше, че когато те кажат, това ще породи още повече противници, още повече конфронтация преди определеното за това време. Пример за тази стратегия намираме в Матей 12:14-16: 14 А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят. 15 Но Исус, като позна това, оттегли се оттам; и мнозина тръгнаха подире Му, и Той ги изцели всички. 16 И заръча им да Го не разгласяват; Това е още в началото на Неговото служение. Фарисеите бяха ядосани на Исус за това, че Той изцеляваше в съботата. Считаха, че Исус нарушава съботата и затова Той не е от Бога. Освен това, Исус казваше за себе си, че Той е Човешкият Син. Те се ядосваха, че Той прави себе си равен на Бога и искаха да го убият. В текста се казва, че те се наговориха против Него как да го погубят. Но, „Исус, като позна това, оттегли се от там“. Ето, вижте, това беше стратегията на Исус. Когато Той знаеше, че искат да Го убият, Той се оттегляше. Заръчваше на хората, на които служеше „да не го разгласяват“. Защо? Защото часът Му не беше още дошъл. Така че това е първото нещо, което Исус правеше. Той се оттегляше и избягваше излишната конфронтация с Неговите противници. Също в Матей 12:1 се казва: 1 По онова време, в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците Му, като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат. Защо Исус минаваше през посевите? Защото, ако вървеше по пътя, там можеше да го срещнат много повече хора. Но Той „минаваше през посевите“. „Цепеше направо“, както казваме. Защо? Защото не искаше да среща хора, които да Го притискат, които да го издават, които по някакъв начин да Го заплашат в осъществяването и изпълнението на Неговата мисия. За да изпълни служението си, Исус трябваше да живее поне 3 години. Евангелист Лука ни казва, че Исус на около 30 годишна възраст, когато започна да поучава (Лука 3:23). Не се казва точно колко. Но виждаме, че Неговото служение продължи около 3 години, понеже в евангелията се говори за три различни пасхи. Чрез служението си Исус трябваше да изяви Бога. Да върши чудеса. Да изяви себе си като Месия и не трябваше да умре преди това. Исус защитаваше тази своя мисия, като се оттегляше и избягваше излишната конфронтация. В Йоан 11:53-54 стих се казва: 53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят. Отново имаше заговор как Исус да бъде убит. 54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците. Виждаме, че на определени моменти Исус се оттегляше и отиваше в малко известни градове, където никой не Го знаеше къде е. После, обаче, Той се връщаше, и отново и отново продължаваше своята мисия. Исус беше наясно каква е Неговата Мисия и Той я защитаваше. В това Той е пример за нас – ние трябва да знаем каква е мисията ни и да я защитаваме. Ако видим, че нещо заплашва мисията ни, да се борим с него, да не се предаваме, но да бъдем мъдри и да защитаваме нашата мисия. Ако трябва да се оттеглим, да се оттеглим. Ако трябва да нападнем, да нападнем, но да имаме нашата стратегия и да следваме мисията си. ОБГРАЖДАНЕ С ПРИЯТЕЛИ На второ място, Исус защитаваше мисията Си, като се обграждаше с хора, които Го подкрепяха. Исус имаше около Себе Си дванадесет ученици. И от тях Той имаше трима,...