МИСИЯТА – ИЗПЪЛНЕНА! – 3 – ЦЕНА

КОЛКО СМЕ ГОТОВИ ДА ПОЖЕРТВАМЕ, ЗА ДА ИЗПЪЛНИМ МИСИЯТА СИ? Исус Христос е пример за нас. Той изпълни мисията си. Мислейки за това как Христос изпълни Неговата мисия, ние мислим и за нашата мисия – до каква степен ние изпълняваме мисията си пред Бога? Говорим за мисия, защото Бог ни е изкупил с цел. Той не ни е изкупил чрез дела, а чрез вяра. Но ни е изкупил за добри дела, в които Той „отнапред е наредил да ходим“ (Ефесяни 2:10). Това означава, че Той има план, в който ние трябва да се включим. Разделяме това поучение на три части. Първата част беше свързана с целта на мисията на Исус Христос, това че Той знаеше какво трябва да направи. Втората част беше свързана с фокуса на мисията на Исус. Той беше фокусиран върху това, което трябваше да направи, и защитаваше мисията Си, така че тя да не бъде осуетена. Третата част е свързана с цената, която Исус заплати за изпълнението на Неговата мисия. Винаги трябва да си задаваме въпроса за цената, защото наистина благовестието е безплатно, но решението да бъдеш последовател на Христос не е безплатно. Има духовна цена, която трябва да се плати. Това е цена, която се изразява в покорство на Христос; цена, която може да се изрази в себеотричане, страдание, понасяне на гонение заради благовестието и лишение от различни неща. Исус Христос каза: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.“ (Лука 9:23). Да носиш кръста си, означава да вървиш към смърт. Смърт не означава вечно прекратяване на живота, а означава отделяне. Защото, когато ти умираш за нещата от този свят, ти се отделяш от тях, за да можеш да бъдеш жив за Бога. Но рано или късно всеки християнин се изправя пред този избор. Ти трябва да решиш дали ще избереш този свят или ще избереш кръста? На друго място Исус Христос казва: „Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?“ (Марк 8:36) Така че в един момент от живота ти, ти трябва да направиш избор – дали ще спечелиш целия свят, или ще се откажеш от всичко, ще вземеш кръста си и ще последваш напълно своя Господ. Всеки християнин рано или късно достига до точка в живота си, когато трябва да вземе това решение. Това поучение за Нашия Господ ни помага, защото в Него ние виждаме съвършения пример на Божия Син, на Помазаника, на Месията, който знаеше целта си, защитаваше я и който плати невероятна цена за осъществяването й. Исус знаеше целта си. Исус защитаваше целта си. Каква беше Неговата цел? Да потърси и да спаси погиналите. И как щеше да го направи? Като умре на кръста за нас. Затова Той „насочи лицето“ си към Ерусалим и не допусна нищо да застане на пътя му – между Него и кръста. Защитаваше мисията си през цялото време. Кои бяха четирите начина, по които Исус защитаваше мисията си? Оттегляне – избягваше враговете сиВерни приятели – заобикаляше се с приятели, с хора, които го ценяха и го обичахаВнимателно обмислени отговори – говореше така, че да не могат да го уловят в думите муЕкспертно управление на времето – управляваше времето си стъпка по стъпка Исус знаеше мисията си. Той защитаваше мисията си. И сега, Той щеше да се жертва, за да изпълни мисията си. Това поучение е дълбоко богословско и то ще разшири границите на нашето мислене в разбиране и оценяване на Исус. Когато свършим, ние ще бъдем наистина впечатлени и развълнувани от това, което нашият Господ Исус Христос направи за нас. То е като едно страдателно кресчендо или кресчендо на страданието. Музикалното кресчендо е постепенно усилване на силата на звука. Когато една песен започва тихо, но постепенно силата на тона се увеличава, това на музикален език се нарича „кресчендо“. Но тук имаме не едно музикално, а едно страдално кресчендо – постепенно усилване на силата на страданията, които Исус понесе и повишаване на цената, която Той заплати за нас. Тя растеше от физическа цена, към емоционална цена, и най-накрая към духовната цена, която Той плати за изпълнението на мисията си. Ние спряхме до момента, в който Исус беше арестуван. Така че сега той отива към серията от съдебни процеси, които го очакват. В техния край Той е намерен за виновен и осъден на смърт чрез разпъване. Обвиненията срещу него бяха лъжливи. Той беше обвинен в подклаждане на политически бунт, вдигане на масите на оръжие срещу императора. Пилат го намира за виновен и той беше екзекутиран. Юдеите го обвиниха в богохулство, но за римляните това не беше углавно престъпление или престъпление, заслужаващо смърт. Всичко, от което те се интересуваха, беше запазването на мира в империята. Така че тяхната присъда беше за това, че Исус се е провъзгласил за юдейски цар и по този начин е оспорил властта на император Тиберий. Неговата присъда беше написана на кръста „Юдейския Цар“. Въпреки това, Пилат се колебаеше да го осъди на смърт, беше нерешителен в отсъждането си. Но накрая се поддаде на натиска на тълпата. В опита си да спаси Исус, Пилат ги попита: „Кого ще изберете – Варава или Исус?“ Но тъпата изкрещя: „Избираме Варава! Исус да бъде разпнат!“ Така че, Пилат си изми ръцете и изпрати Исус на кръста (Матей 27:11-26). ФИЗИЧЕСКА ЦЕНА Когато мислим за Исус и мислим за разпятието, обикновено ние спираме до физическото страдание, което Той претърпя: това, че Той беше бичуван;че на главата Му беше наложен трънен венец;мислим за гвоздеите, които пробиха тялото му;мислим за задушаването от което Той страдаше на кръста. Всичко това е свързано с болка, с физическо страдание. Филмът на Мел Гибсън „Страстите Христови“ ни кара да мислим за физическата болка, която Исус трябваше да претърпи. Това беше един филм, пълен с насилие и кръв. Кръвта на Исус се стичаше по цялото му тяло – от главата Му, от лицето Му, от гърба му. Така че на кръста Исус плати физическа цена, за да изпълни мисията си. ЕМОЦИОНАЛНА ЦЕНА Но това беше само началото. Исус страда дори повече. Той изпита не само физическа, но и емоционална болка. Каква беше емоционалната цена, която Исус заплати – цена свързана с Неговите чувства? На кръста Исус беше поставен в позиция, в която да изпита най-дълбок срам. СРАМ ОТ ГОЛОТАТА Евреите имаха три големи страхове. Първо, те се страхуваха от това да бъдат разпнати, защото Старият Завет казваше: „Проклет всеки, който виси на дърво”. Те си мислеха, че това да бъдеш разпнат, е Божие проклятие. Вторият страх на юдеите беше да не бъдеш погребан. Ако бъдеш разпнат, има голяма вероятност тялото ти да бъде изядено от птици и животни и да не бъде погребано. Във Второзаконие 21:22-23 се казва: 22 Ако някой извърши престъпление, което заслужава смърт, и бъде умъртвен като го обесиш на дърво, 23 да не остане тялото му през цялата нощ на дървото, но непременно да го погребеш в същия ден; защото обесеният е проклет от Бога; така да не оскверниш земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство. Изучавайки древното разпятие, археолозите са намерили кости на екзекутирани по този начин хора. Много често римляните са ги оставяли да висят на кръстовете за назидание на другите, че ако не се покоряват, ще ги сполети същото. Гледката е била ужасна, тъй като труповете са висели на кръстовете и птиците са идвали и са се хранили от мъртвата, разлагаща се плът. Ето защо това е бил един от трите големи страхове на юдеите, че няма да бъдат погребани, а вместо това животните или птиците ще изядат плътта им. Третият страх на юдеите беше да бъдеш съблечен гол пред другите. Това дойде от времето на Ной. Спомнете си за Ной, който, след като излезе от ковчега, насади лозе и след една пиянска нощ, синовете му видяха голотата на баща си. От този патриарх дойде срама да не бъдеш гол пред другите. А Исус беше разпнат гол на кръста. Най-вероятно Той не беше чисто гол, понеже имаше препаска на кръста си, но знаем със сигурност, че Той беше съблечен. Откъде знаем това? Казва се в евангелията, че войниците хвърлиха жребий – играха на комар – за „облеклото“ Му. Най-скъпата дреха по Него беше Неговата туника. На гръцки тя се нарича „хитон“ – това беше първата дреха, която се обличаше върху тялото. Днешният еквивалент на такава дреха би бил това, което наричаме „бельо” или това, което носиш под връхните си дрехи. Горните му дрехи са наречени „химатия“ – множествено число на „химатион“, а „дрехата“ му е наречена „хитон“ – единствено число. (Йоан 19:23-24). 23 А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу; 24 затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: - "Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това. Забележете, жребият не беше хвърлен за дрехите – дрехите му включваха горната му дреха, пояса му, сандалите му и тюрбана му и те си ги разделиха, без да спорят. Но жребият беше хвърлен само за една от дрехите му – за неговата туника или хитон. В Марко 15:20 се казва, че след като му се подиграха, обличайки го в морава мантия, те го съблякоха и го облякоха в Неговите дрехи (Марко 15:16-20). 16 И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина. 17 И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха на главата Му. 18 И почнаха да Го поздравяват със: Здравей, Царю Юдейски! 19 И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки кланяха Му се. 20 И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата мантия и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат. Факт е, че Исус беше гол на кръста, и беше засрамен от голотата, която беше видяна от всеки, минал покрай Голгота. Жените, стоящи под кръста: майка Му, Мария-Магдалена, и стотици, ако не и хиляди хора, които преминаваха, всички Го видяха разсъблечен. Може би, неслучайно евангелистите подчертават, че те гледаха Исус „отдалеч“ – може би, защото се срамуваха да се приближат при него, поради това, че на кръста Исус беше гол (Марко 15:40-41). ...