МОЛИТВА ЗА ДУХОВНА СИЛА

Ефесяни 3:14-21 Слава Бога! Преди молитвата ние прочетахме от посланието към ефесяните 3 глава от 14 до 21 стих. В този текст апостол Павел се моли за духовната сила на неговите читатели. И аз вярвам, че тази молитва е много актуална и за нас. И аз се моля с тази молитва за вас. Моля се Господ да ви даде духовна сила. Но ви насърчавам и вие също да се молите с тази молитва. Да се застъпвате един за друг. И тези молитви са вписани в Божието Слово, за да бъдат пример за нас как да се молим. Ефесяни 3:14-21 14 Затова прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос,15 от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята,16 да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек,17 чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта,18 да бъдете силни да разберете заедно с всички светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината19 и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.20 А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим,21 на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове отвека довека. Амин. Има няколко молитви на апостол Павел. Има една по-рано в посланието към ефесяните, в първа глава. Има също една молитва в посланието към колосяните. Също в посланието към филипяните. Това са молитвите на апостол Павел. И те са вписани в Словото, за да можем да се учим от тях как да се молим. Но мисля, че тази молитва за мен е най-силната, най-дълбоката. В тази молитва апостол Павел застава на колене. И ние също можем, когато се молим, да коленичим. Защото колениченето също е символ на почит и на смирение пред Този, от Когото просим. Ние виждаме, че във времето на Исус, когато са се молили, хората са се изправяли. Те са се молили прави. И във определени моменти хората също са коленичили. Ние виждаме в Стария Завет, че Даниил коленичеше, Соломон коленичи, Илия коленичи, когато се молеше за дъжд. И когато апостол Павел застава на колене, това показва една интензивност на молитвата. Колениченето е символ на почит и смирение пред Този, от Когото просим. Така че апостол Павел казва в 14 стих: „Затова прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос“. Вижте, има нещо интимно в молитвата, нещо много близко с Бога в молитвата. Защото ние коленичим пред Него и това е не само външно действие, но преминаване в отношения на смирение. Коленичейки, ние заставаме пред Бог в благоговейно страхопочитание. Той е всемогъщият Бог, но ние сме Неговите слуги, ние сме Неговите деца. И след прекланянето на коленете си, ние ще започнем да говорим. И това ще бъдат думи, отправени към най-висшето същество във Вселената. Думи, отправени към Бога. Този, на Когото се моли апостол Павел, е Баща на всички създания на небето и на земята. Той е техният Творец и Създател. Той е техният Автор, източникът, от Когото те произхождат. Това означава, че Той е над всички тях. С други думи, молитвата на апостол Павел е отправена към най-висшата инстанция, към най-висшата личност в цялата Вселена. В 15 стих се казва: „от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята“. Това, че от Бога носи името си всеки род на небесата и на земята, означава, че всичко, което съществува на небесата и на земята, произхожда от Него. Той е източникът на всичко това. И понеже Той е източникът на всичко това, Той е и Владетел. Той е в контрол на всичко, което е създал. И в същото време, когато ние се молим на Този, от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята, ние се обръщаме към Един, Който е наш Отец. Той е наш Баща. Слава на Бога! Той е и наш Татко. Ние виждаме, че в Новия Завет и в посланието към римляните, и в галатяните се казва, че ние викаме чрез Духа, който Бог ни е дал. Духа на осиновение – „Авва, Татко“. Бог ни е осиновил и Той ни е направил да бъдем Негови деца. Слава на Бога! Ние уважаваме Бога, ние Го почитаме, но в същото време ние сме напълно уверени в любовта Му и загрижеността Му към нас. Защото Той не е деспот, но Той е един любящ наш Татко. Той ни обича. Яков 1:18 18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания. Бог ни е родил, Той ни е осиновил, Той ни е направил да бъдем Негови. И понеже е наш Баща, Той желае ние да бъдем върха на Неговото творение. Той желае ние да бъдем венеца на всичко, което Той е създал. Той желае ние да бъдем като нашия Господ Исус Христос. Първото нещо, което апостол Павел иска от Отец в тази молитва, след като е коленичил пред Него и след като се обръща към Него, е, че той се моли за укрепване на вътрешния ни човек. И аз мисля, че това е нещо много важно. Нашият вътрешен човек да бъде укрепен. Това укрепване става чрез силата на Святия Дух. Вижте, в 16 стих се казва: „да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек“. Фразата „да се утвърдите здраво“ в този стих би могла да се преведе като „сила да станете силни“. Бог желае да ви даде сила да станете силни. Като идеята тук е не за физическа, а за духовна сила. Да бъдем достатъчно силни, за да можем да надделяваме над всяко зло влияние, с което сатана или този свят се опитва да ни влияе. Ако ние нямаме сила, когато дойдат изкушенията, когато дойдат съблазните, ние ще се поддадем. Когато нямаме сила, ние няма да можем да разбираме. Тази дума, която се казва „да се утвърдите“, всъщност на гръцки е „кратайо“ и тя е използвана още само на три места в Новия Завет. Две от тях се отнасят за Йоан Кръстител и Исус, които израстваха. Когато бяха деца, те порастваха и всъщност това е идеята, която виждаме в цялата тази молитва. Апостол Павел желае ние, които сме били духовни деца, неговите духовни деца, да пораснат духовно и да станат зрели. Ние виждаме, че в Лука 1:80 за Йоан Кръстител се казва: „а детенцето растеше и крепнеше по дух“. Крепнеше по дух. Това е думата. Бог желае ние да бъдем окрепнали в духа. Бог желае да се окрепнем в нашия вътрешен човек. Бог желае нашият вътрешен човек, който когато сме били новородени, той е бил духовно бебе, той да порасне. И да стане силен. Защото едно детенце, когато се роди, то е слабо. Но когато живее по-дълго, когато се упражнява, то става силно. Аз виждам моите момчета как стават все по-силни и по-силни и по-силни. Почват да носят раницата ми. Почват да ми помагат, защото са станали големи и са станали силни. А отначало как ги носихме в една кошница, нали? Но сега станаха големи. Бог желае по същия начин ние в духовно отношение да пораснем и да станем силни. За да можем да схващаме и да разбираме. Ето, те започнаха да схващат, да разбират. Не знаеха какво е компютър. Сега работят на компютъра, чак песните правят на компютъра. Значи, те са пораснали. И това се казва също за Йоан Кръстител и за Исус, че те крепнеха. За Исус се казва в Лука 2:40: „А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост и Божията благодат беше на Него“. А също тази дума за утвърждаване или укрепяване, или сила, порастване в сила е използвана също и в 1 Коринтяни 16:13, където апостол Павел насърчава нас, неговите читатели, където казва: „Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се“. Укрепявайте се. Това „укрепявайте се“ означава „бъдете силни“. Както на друго място по-нататък в посланието апостол Павел казва: „Заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество“. Бог желае ние да заякваме в Господа, Бог желае ние да се укрепяваме в Господа. Така че от всичко казано тук може да заключим, че молитвата на апостол Павел преди всичко е молитва за духовен растеж, който да се изрази в духовна сила. Когато ние пораснем духовно, ние ще станем силни и тази сила ще бъде видима в живота ни. Никъде другаде апостол Павел не достига до такава дълбочина на емоциите, до такива висини на страстта, както тук. Той се моли със цялото си сърце и иска едно нещо: сила да станем силни в духа. Хора, които са пораснали и укрепнали във вътрешния човек, които могат да се изпълнят с цялата Божия пълнота. И той отсветява всичко това, като се моли Бог да извърши всичко според богатството на славата Си. Амин. Нека Бог да ни даде според богатството на славата Си. Ефесяни 3:14-21 14 Затова прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос,15 от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята,16 да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек,17 чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта,18 да бъдете силни да разберете заедно с всички светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината19 и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.20 А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим,21 на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове отвека довека. Амин. ДА СЕ УТВЪРДИМ ЗДРАВО ЧРЕЗ НЕГОВИЯ ДУХ ВЪВ ВЪТРЕШНИЯ ЧОВЕК Вижте, мисля, че това е много важно, защото днес много хора отпадат. Много хора нямат сили да продължат. Защо? Защото техните вътрешни човеци не са пораснали. Те имат нужда от духовен растеж. И, вижте, освен всичко друго в този стих се говори и за още нещо. Той ни напомня истината, че ние се състоим не само от външен човек, но също и от вътрешен човек. Защото се казва, че Бог желае да се утвърдим чрез Неговия Дух къде? Във вътрешния ни човек. Нашият вътрешен човек е невидим, но реален. И за да може да расте вътрешният ни човек, той ще се нуждае да се храни с Божието Слово. Той ще се нуждае от това да общува в молитва с небесния ни Отец. Вътрешният ни човек е по-важен от външния ни, защото вътрешният ни човек е вечен. Външният ни човек ще умре. Той е временен, но вътрешният ни човек е вечен. 2 Коринтяни 4:16 ...