МОЛИТВА ЗА ДУХОВНО ЗРЕНИЕ

Ефесяни 1:15-23 Ефесяни 1:15-22 15 Затова и аз, като чух за вярата ви в Господ Исус и за любовта, която сте показали към всички светии,16 непрестанно благодаря на Бога за вас и ви споменавам в молитвите си,17 дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и откровение, за да Го познаете,18 и да просветли очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното Негово наследство19 и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите – сила, която е според действието на Неговата могъща сила,20 с която подейства в Христос, когато Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната Си страна на небесата,21 далече над всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се наричат, не само в този свят, но и в бъдещия.22 И всичко покори под нозете Му и Го постави да бъде глава над всичко за църквата, Това е всъщност молитвата на апостол Павел, в която той се моли за духовно виждане. В стих 15 апостол Павел описва репутацията, която ефеската църква имала. Научно казано, те са били известни с две неща: вярата им в Господ Исус и любовта, която показвали към всичките братя и сестри в Господа. Вижте, тук под вяра в Господа би могло да се разбира не само повярването им в Исус Христос, но също и тяхната вярност към Господа, независимо от обстоятелствата. Така че ние трябва да си зададем въпроса: с какво сме известни? Каква е нашата репутация? Какво знаят хората за нас? Защото, вижте, когато говорим за Ефеската църква, апостол Павел казва: „като чух за вярата ви в Господа и за любовта, която сте показали към всичките светии“. Това беше тяхната репутация. Те бяха известни с тяхната вяра и с тяхната любов. Ние имаме ли вяра? Имаме ли любов? Или сме известни с това, че отпадаме от вярата? Или сме известни с това, че намаляваме? Или сме известни с това, че непрекъснато се караме и нямаме любов помежду си? С какво сме известни? Какво ще кажете? Моля? Верно е! Ако е вярно, тогава трябва да се покаем, защото трябва да бъдем в съответствие с Божието Слово и да бъдем като Ефеската църква, която имаше вяра и любов. И любов не само на думи, но в действие. Любов, която се изразяваше най-вероятно в единство и правилно отношение към всички християнски църкви. Така че това е първото нещо, което началото на молитвата ни кара да се замислим за това с какво сме известни и каква е нашата репутация. И ако тази сутрин ние не се чувстваме одобрени пред Господа, ако преглеждаме сърцата си, нека Бог да ни даде дух на покаяние. И не само ритуално, но от цялото сърце да се покаяме и да предадем живота си на Господа. МОЛИТВЕНАТА СИСТЕМА НА ЦЪРКВАТА В стих 16 виждаме, че апостол Павел се моли за ефесяните непрестанно. Той казва: „непрестанно благодаря на Бога за вас и ви споменавам в молитвите си“. И бих казал, че тук ние виждаме молитвената система на църквата. Това, че тези, които Бог е поставил като ръководители на църквата, те се молят за църквата. Но от друга страна, църквата също трябва да се моли за тях. Защото виждаме, че в края на посланията си обикновено апостол Павел, въпреки че той се моли за църквата и казва „непрестанно благодаря на Бога за вас, непрестанно ви споменавам в молитвите си“, в края на посланията той отправя апел към църквата да се моли за него. Ефесяни 6:18-20 18 като се молите в Духа по всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянство и молба за всички светии19 и за мене, да ми се даде слово да отворя устата си, за да оповестя дръзновено тайната на благовестието,20 за което съм посланик в окови, да говоря за него с дръзновение, както прилича да говоря. Така че нека Бог да ни помогне в нашата църква, нашата молитвена система да бъде добра. Вие да се молите за мене и аз от моя страна за вас. И така ние да се молим един за друг. Аз се моля вие да бъдете здраво утвърдени чрез Божия Дух във вътрешното си човече, моля се да бъдете здрави в Господа, да растете в Божията благодат, а пък вие се молите за мене да мога да проповядвам Божието Слово с дръзновение. Господ ми дава Слово, Господ ми дава откровение, Господ ми дава това, което е нужно като духовна храна за вас, за да можем взаимно да се съграждаме и да растеме. ПОЗНАНИЕТО НА БОГА В това, както и в други послания, апостол Павел ни дава възможност да надникнем в молитвената му стаичка и да видим за какво се моли той. И от това, което виждаме в следващите стихове на първа глава, можем да кажем, че апостол Павел се моли главно за познание. И то познание в две направления: първо – познание на Бога и второ – познание на привилегиите, които имаме като вярващи. Защото виждате, в 17 стих той казва: „Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете“. Познаването на Бога е най-важното нещо в нашия християнски живот. Ние да Го познаваме и Той да ни познава. Той ни познава, както казва апостол Павел, че един ден, когато отидем в небето, ние ще Го познаем напълно, както и ние сме били напълно познати. Защото Той ни е възлюбил, Той ни е познал, Той ни е създал, но Той желае и ние да Го познаем. И всъщност, познаването в библейския смисъл не е просто да се запознаеш с някой, защото ние сме се запознали с Бога при нашето новорождение, при нашето покаяние. Но познаването на Бога означава изграждане на взаимоотношение и приятелство с Него. Както имаме една поговорка, че за да станеш приятел с някой, трябва да изядеш един килограм сол. Тогава можеш да кажеш, че сте приятели, защото солта не можеш да изядеш набързо. Това изисква време. Това означава, че за да познаваме Бога, ние трябва да прекарваме време с Него и да изграждаме нашите взаимоотношения с Него. Така че да достигнем до това ниво, в което хората наричат Бог – нашия Бог. Както царят казва на Даниил: „Данииле, Твоят Бог, Комуто служиш, успя ли да те избави от лъвовете?“, защото той знаеше, че Даниил има Бог и той знаеше, че това е Данииловият Бог. Нека Бог да ни помогне така ние да познаваме Бога, така ние да имаме тези взаимоотношения с Него, че наистина Той да бъде нашият Бог. Ние да Го познаваме и да Го следваме. Освен това, виждаме в този стих, че Бог е наречен „славния Отец“ или „Отец на славата“. Това е забележително, защото в Новия Завет към значението на еврейската дума за слава, която е „кабод“ и на еврейски означава тежест, влияние, сила, в Новия Завет е добавен един нов нюанс, който идва със значението на гръцката дума „докса“, която означава светлина, излъчване и блясък. „Отец на славата“ означава, че Той е Отец на светлината, на излъчването, на блясъка. Както виждаме, че когато Павел отиваше към Дамаск, той видя светлина. Това е светлината, това е славата на Бога. И това качество на Бог, че Той е Отец на славата, Отец на светлината, е изключително важно, понеже като Отец на светлината, на излъчването, на блясъка, Той може да ни даде дух на мъдрост и на откровение, може да ни даде светлина и просветление, за да може от тъмнината ни да преминем в светлината. Както се казва в посланието към Колосяните за нас, че ние сме били избавени от тъмнината и преселени в царството на светлината. Мисля, това означава не само, че ние сме преселени от царството на злото в царството на доброто, но това означава, че ние сме били преселени от царството на тъмнината в царството на светлината. В смисъл, от царството на слепотата в царството на зрението. Защото, когато човек е в тъмнина, може ли да види нещо? Тези, които са механици, искат да работят, да си правят колица, например, или пък да строят. Ако е тъмно, могат ли да строят, или да поправят някаква кола, или да правят нещо да работят? Не могат, защото не виждат и казват: „Нека да стане ден, на другия ден, когато е светло, тогава можем да видим и тогава можем да направим нещо“. По същия начин и Отец на славата ни дава светлина, за да можем да виждаме. Когато преминаваме от „царството на тъмнината“ в „царството на светлината“, ние преминаваме от слепота към зрение. Именно за това апостол Павел се моли в тази молитва за духовно зрение. И това духовно зрение е, за да можем да познаем три неща: надеждата, наследството и силата, която имаме в Бога. Казва в 18 стих: „И да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите – сила, която е според действането на могъщата Негова мощност“. Ефесяни 1:18-19 18 и да просветли очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното Негово наследство19 и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите – сила, която е според действието на Неговата могъща сила, НАДЕЖДАТА, КЪМ КОЯТО БОГ НИ ПРИЗОВАВА Слава на Бога! На първо място, каква е надеждата, към която Бог ни призовава? Надеждата, за която става дума тук, е най-вече надеждата за възкресението от мъртвите. Надеждата за живот с възкресени тела. Това е блаженната надежда, която имаме. А именно явлението на нашия велик Господ, което ще дойде отново. И при Неговото завръщане, при Неговото второ пришествие, ние ще бъдем възкресени и ние ще живеем завинаги в Неговата слава и в Неговото присъствие с едни възкресени тела. Слава на Бога! Това е нашата надежда, това е, което Библията ни говори, това е, което имаме като обещание, за което Йоан казва: „Обещанието, което имаме, е това – вечен живот“. И ние имаме увереност в тази надежда поради факта на Исусовото собствено възкресение от мъртвите. Понеже Той възкръсна, Той и ние ще възкръснем. Както казва апостол Павел: „Понеже Той живее, и ние ще живеем“. Така че нека да виждаме надеждата, към която Бог ни призовава, и не само надежда за възкресението, но също и призива, който Бог има за нас – ние да работим, за да можем да достигнем до тази надежда и не само ние да достигнем до тази надежда, но да служим на Бога за довеждането и на други въ