МОЛИТВА ЗА ВСЕОБЩО ПОКАЯНИЕ – 2

Това е като един салон, макар че той е част от тази последна част от Исая, която казахме, че е от 55-а до 66-а глава. Също в предните глави от 56-а до 59-а глава до половината се говори за греховете. Тук става въпрос за това как, след като сме спасени — защото това е след Исая 53-та глава, където се говори за Исус като наш Изкупител, за Божия Слуга, Който става жертва за нас — ние пак грешим. И тук става въпрос как, когато съгрешаваме, да се върнем при Бога с молитва на покаяние. Покаянието означава да направим кръгом. ПРИПОМНЯНЕ НА БОЖИИТЕ МИЛОСТИ Миналия път ние започнахме да говорим за тази молитва за всеобщо покаяние и казахме, че първо всичко започва с припомняне на Божиите милости от 63-та глава от 7-и до 14-и стих. Ако си спомняте, пяхме и тази песен „Милостите Божии припомни всяка“. Но тук се казва от 7-и стих: Исая 63:7 7 Ще спомена милосърдията Господни,причините за хвалене на Господаза всичко, което ни е подарил Господ,и за голямата благост към Израилевия дом,която им показа според щедростите Сии според премногото Си милости. Тоест, когато ние започваме молитва за покаяние, ние трябва винаги да благодарим на Бога за Неговите милости, да си припомним Божиите милости в живота ни и да Му благодарим за това. Върховната Божия милост е в Неговия избор — Той ни е избрал да бъдем Негови. И това се казва от 9-и стих, главният стих: „Защото рече“ — това е върховната Божия милост — „Наистина те са мои люде, деца, които не ще постъпят невярно; така Той им стана Спасител“. Тоест в Стария Завет Бог избра еврейския народ, избра Авраам и ги избра да бъдат за благословение на другите. В Новия Завет Той е избрал нас с цел ние да бъдем за похвала на Неговата слава, с цел да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов и т.н. Може да прочетете в началото във всички послания се говори каква е Божията цел за нас като Негов народ. Така че ние можем да благодарим на Бога за избора Му, за милостите Му, също и за Неговата емпатия, за която споменахме днес — това означава състрадание. Стих 9 казва: „Във всичките им скърби Той скърбеше“. Исая 63:9 9 Във всичките им скърби Той скърбешеи ангелът на присъствието Му ги избави;поради любовта Си и милосърдието Си Той сам ги изкупи,вдигна ги и ги носи през всички древни дни. Тоест, когато те бяха в Египет, Той скърбеше в техните скърби и ангелът на присъствието Му ги избави. Той е ангелът на присъствието Му, но също е наречен ангелът на погублението, защото Той погуби всички египетски първородни. И се казва: „ангелът на присъствието Му ги избави; поради любовта Си и поради милосърдието Си Той сам ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всичките древни дни“. Проблемът с нашия бунт И след това, ако Бог е благ, тогава къде е проблемът? Проблемът е нашият бунт срещу Святия Дух. В 10-ия стих се казва: „Но те се разбунтуваха и оскърбиха Святия Негов Дух; затова Той се обърна и им стана неприятел, и сам воюва против тях“. Тук първо се говори за Святия Дух — това означава, че Святият Дух беше върху тях, и ние трябва да благодарим на Бога за Святия Дух, Който е в нас. Обаче грехът е бунт срещу Бога и в този бунт се казва, че Бог е станал срещу тях. Това беше, разбира се, най-вече когато Бог изпрати съгледвачи — те отидоха да видят обещаната земя, върнаха се и казаха: „Земята е прекрасна, но ние не можем да я завладеем“, и започнаха да плачат и да казват: „Искаме да се върнем в Египет“. Тоест Бог им казва да отидат в обещаната земя, а те даже си поставиха началници, за да се върнат обратно. След като Бог ги преведе през Червеното море, те искаха да се върнат обратно в Египет. За съжаление, ние понякога сме така — Бог ни изкара от света, а ние пак искаме да се връщаме назад. И тогава Господ каза: „Това поколение ще измре в пустинята“. И цялото поколение измря в пустинята, докато не дойде новото поколение. Тогава людете Му си спомниха за старите Моисееви времена и казаха: „Къде е Онзи, Който ги изведе из морето чрез пастирите на стадото Си? Къде е Оня, Който положи Святия Си Дух сред тях?“ Ние говорихме, че в Стария Завет може би един от преобразите на Святия Дух е огненият стълб и облачният стълб, който беше над лагера, над стана на израилтяните. Така че, когато ние се молим, ние трябва да си припомним началото, изхода, разделянето на Червеното море, което е най-великото дело в Стария Завет, както се казва в 12-и стих: „Който направи славната Си мишца да върви до Моисеевата десница, Който раздели водата пред тях, за да Си придобие вечно име, Който ги води през бездната като кон през пасбище, без да се препънат“. Те преминаха през Червеното море като по сухо, казва Словото. И 14-ият стих говори също и за преминаването на пустинята, и отново се споменава за Святия Дух. В този кратък пасаж три пъти се споменава Святият Дух: „Духът Господен ги успокои като добитъка, който слиза в долината; така си водил народа Си, за да Си придобиеш славно име“. Така че това е първата част на молитвата за всеобщо покаяние — припомняне на Божиите милости. Трябва бързо да отидем при Бога, да имаме хваление, да имаме благодарност. ОСЪЗНАВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА След това в 15-и стих започва втората част. Втората част на молитвата е осъзнаване на реалността. Тоест ние трябва да осъзнаваме къде сме в момента, какво се случва, какви сме, колко сме се отдалечили от Бога и какво е нашето състояние. Както блудният син, за когото се казва, че когато ядеше от тия рожкови там, храната на прасетата, „дойде на себе си“. Тоест дотогава той не знаеше къде се намира и си мислеше: „Аз ще взема парите от баща си за наследство, имам пари, ще харча и ще черпя“. Но тия пари са готови, тия пари много бързо свършват. И тогава той видя, че вече няма какво да яде, отиде да стане слуга, но не му даваха, и започна да яде от храната на животните, с която хранеха прасетата. И тогава дойде на себе си. Според мен той си каза: „Къде съм аз?“ И тук е това в 15-и стих: „Погледни от небесата и виж от святото Си и славно обиталище; къде са ревността Ти и могъщите Ти дела? Твоите милосърдие и щедрости не достигат до мене“. Тоест, да, Бог е проявявал тези неща преди, но сега няма чудеса, няма милости, аз съм изпаднал в немилост. Това е нещо, което ние трябва да осъзнаем — къде сме. И това е един въпрос, подобен на въпроса на Гедеон. Не знам дали се сещате за Гедеон, но в Съдии 6-а глава се говори за Гедеон, който беше от новото поколение, но Господ искаше да го направи лидер. Някои от нашите хора си мислят, че другите са лидери, и Гедеон си мислеше, че някой друг трябва да стане лидер. Обаче се казва в 6-а глава на Съдии, че ангелът Господен дойде да седне при дъба, който е в Офра и принадлежеше на авиезереца Йоас — това беше баща му. А синът му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците. Значи имаше криза, преследване, и той не можеше да държи житото си вкъщи, защото, като дойдат мадиамците, ще го вземат. Затова в един лин — това означава една дупка, в която тъпчат гроздето — той се беше скрил вътре в тази дупка, за да не го видят, и чукаше жито, за да го скрие, за да не му го откраднат. Такова беше състоянието, беше много лошо. Ангелът Господен му се яви и му каза: „Господ е с тебе, мъжо силни и храбри“. Това малко звучи като лека ирония, а Гедеон Му рече: „О, Господине, ако Господ е с нас, защо ни е намерило всичко това и къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, като думаха: „Не изведе ли Господ нас от Египет?“. Но сега Господ ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците.“ Да, ние знаем какво са ни разказвали, знаем за чудесата, знаем за съживлението, но къде е сега всичко това? Трябва да имаме едно такова осъзнаване на ситуацията: ако Бог е толкова велик и ние сме Неговият народ, защо в момента сме в положението, в което сме, и Неговите могъщи дела не се виждат в живота ни? Къде са Неговите милости, когато човек ги е отдалечил? И тук е въпросът: защо? Съдии 6:13 13 А Гедеон му отговори: О, господарю, ако Господ е с нас, то защо ни връхлетя всичко това? И къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни са ни разказвали: Не ни ли изведе Господ от Египет? Но сега Господ ни е изоставил и ни е предал в ръката на мадиамците. Защо Бог не е с нас? Гедеон казва: „Ако всичко това е така, защо? Къде е Той?“. И отговорът на този въпрос е в Исая 59 глава, от първи до петнадесети стих. Вижте какъв е отговорът в първата част на стиха: „Ето, ръката на Господа не се е скъсила, за да не може да спаси“. Не Му се е скъсила ръката на Бога, нито ухото Му е затъпяло, за да не може да чуе. Той може да чуе, но Той сякаш оглушава за нашите молитви, не иска да чуе молитвите ни, не може да отговаря, не може да върши чудеса. Вторият стих дава обяснението: „Но вашите беззакония са ви разлъчили от вашия Бог“. Исая 59:1-2 1 Ето, ръката на Господа не се е скъсила,за да не може да спаси,нито ухото Му е затъпяло, за да не може да чува;2 но вашите беззакония са ви отлъчили от вашия Боги вашите грехове са скрили лицето Му от вас,и Той не иска да чува. Когато ние вършим грехове, Господ не може да бъде с нас. Той е свят, Той се отделя. „И вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чуе.“ Вината е в нас и ние трябва да осъзнаем това. Пророкът продължава да говори нататък за всички грехове и казва: „Защото ръцете ви са осквернени с кръв и пръстите ви — с беззаконие; устните ви говорят лъжи, езикът ви мърмори нечестие“. Исая 59:3 3 Защото ръцете ви са осквернени с кръви пръстите ви – с беззаконие;устните ви говорят лъжи; езикът ви мърмори нечестие. Може би до убийства не сме стигнали, но насилието, което има в живота ни, беззаконията, греховете, лъжата, мърморенето, недоволството, нечестието ни разлъчват от Бога. „Никой не изкарва праведна призовка и никой не съди по истината; уповават на суетата и говорят лъжи.“ Пак се говори за лъжите и суетата — това са идолите в живота ни, ако сме допуснали нещо да заеме мястото на Бога в сърцето ни. „Зачеват злоба и раждат беззаконие. Мътят яйца ехиднини“ — ехидна означава змия, тоест змийски яйца — „и изтъкават паяжина“. ...