МОЛИТВА ЗА ВСЕОБЩО ПОКАЯНИЕ – 3

МОЛИТВА ЗА ВСЕОБЩО ПОКАЯНИЕ Това е всъщност третата част на това, което разглеждаме, върху Исаия, 63-та и 64-та глава. Има нещо много интересно в тази 63-та и 64-та глава на Исаия и това е всъщност един псалом. И този псалом всъщност е псалом, който съдържа тази молитва – молитва за всеобщо покаяние. И тази молитва ние започваме да разглеждаме. Започва от седми стих на 63-та глава. И всъщност първата част на молитвата е: „Припомни ли на Божиите милости?“ Може би си спомняте, но ние говорихме преди няколко недели за това, че всъщност, когато ние започваме да се молим на Бог с молитва на покаяние, ние трябва да започнем нашата молитва с благодарност. Молитва, в която ние да си припомним Божиите милости. И припомняйки си Божиите милости, да видим къде е проблемът. И да осъзнаем, че проблемът е нашият бунт срещу Святия Дух. И в тази 63-та глава някъде се споменава „Святият Дух“ и тяхното оскърбление към „Святия“. И тази 63-та и 64-та глава на Исаия са толкова важни, според мен, защото тук не става въпрос за първото ти покаяние. Защото има различни видове покаяния в нашия живот. Едното е първоначалното ни покаяние, когато ние се покайваме за греха си, обръщаме се към Бога и изповядваме Исус за наш Господ. И когато ние изповядаме Исус за наш Господ, тогава всъщност ние сме спасени. И ние влизаме в този Завет, на който Исус Христос е посредник. Той установи Новия Завет, когато Той умря на кръста за нас. И всъщност ние виждаме по-напред, че 53-та глава е главата в Исаия, която говори за Месията. За това как Той взе върху себе си нашите грехове и т.н. Но след като Той веднъж ни изкупи, след като Той веднъж ни спаси, ние влизаме в един Завет. И виждаме, че на няколко места тук в последната част на Исаия – 54-та, 55-та, 59-та, 61-та глава – се говори за Завет. Един Завет, който в Исаия 55-та глава се нарича Вечен Завет и в 61-та глава Вечен Завет. Т.е. това е един Нов Завет. Обаче, след като ние сме влезли в този Нов Завет, за съжаление, ние пак грешим, защото сме човеци. И всъщност Исаия, последните глави, дават отговор на този въпрос: какво става с нас, след като веднъж сме спасени, а след това продължаваме да грешим? И отговорът е, че тогава ние трябва да се покаем. Трябва да се покаем. Следващата глава, ако прочетете 65-та глава на Исаия, тя казва, че всъщност тези, които се отдалечават от Бога, ще бъдат наказани. Т.е. няма такова нещо като „веднъж спасен, завинаги спасен“. Някои хора си мислят: „А, веднъж като съм спасен, вече мога да си греша, мога да не ходя на църква, мога да си живея като светски човек, аз ще съм спасен, защото имам място на небето“. Не! Няма да разгръщам темата, съжалявам. Т.е. така е, защото Исаия казва, че тези, които Го изоставят, ще бъдат жестоко наказани. Т.е. ако ти се отдалечиш от Бога, ти трябва да се върнеш към Бога и да се покаеш. И това е всъщност разликата между овцата и свинята или кучето. Защото се казва, че овцата, тя може да падне в локвата, но тя не стои там, не обича да седи в мръсотията, в калта. Т.е. тя се изправя и продължава. Докато свинята, като легне в тази мръсотия, тя си я харесва там. Или пък кучето, казва се, че овцата повръща и затова отива да си ближе повръщаното. Това е човек, който отива обратно в греха, от който е излязъл. Но ние като вярващи, ако паднем в грях, трябва да станем, да се отръскаме, трябва да се покаем. И всъщност тук, в 63-64 глава, е дадена тази молитва за покаяние. Защото в предните глави се говори за различните грехове, които са социални грехове, дори религиозни грехове. Дори постът, по който те постят – толкова са духовни, че чак постят, но постът им не е угоден на Бога, защото не е с правилните мотиви. Така че има различни видове грехове, за които ние трябва да се покайваме, и тази молитва за всеобщо покаяние е много важна. Тя започва с припомняне на Божиите милости, както ние пеем в една от нашите песни: „Милостите Божи припомни, всяка поотделно повтори“. Аз няма да повторя това, защото отделихме една неделя да говорим за Божиите милости. И второто нещо е осъзнаване на реалността. В 15-ти стих на 63-та глава започва втората част. И там се говори за реалността, и реалността е, че да, Бог е бил велик, в миналото вършейки много милости и чудеса в живота ни, но сега Божиите милости са задържани. Спрямо това, ние не виждаме милостите. И в това осъзнаване на липсата на Божията намеса в настоящето, тя продължава. И причината, разбира се, е отново грехът, който ни отделя от Бога, защото в 59-та глава, 1-15 стих, се говори за този грях, който ни отделя от Бога. И продължава и казва: „Защо, Господи, ни оставяш да се отклоняваме от пътищата Ти, да ожесточаваме сърцата си, да не Ти се боим?“ Т.е. липса на страх от Господа е причина за греха. И понеже Бог не е с тях, казва: „Върни се заради слугите Си, племената на Твоето наследство. Малко време го владяха Твоите святи люде. Противниците ни потъпкаха светилището Ти“. Т.е. те не живеят вече в светилището, не живеят в Ерусалим, те са изгонени и светилището се тъпче от враговете на Бога, от тези, които не вярват в Него. И казва: „Ние сме станали като ония, над които Ти никога не си владял. Като ония, които не са били наричани с Твоето име“. Защото няма никакво благословение, няма никакво присъствие и те са като ония, които въобще не знаят, че Бог е в живота им. Това е реалността и в тази реалност те отправят към Бога един апел за възстановяване на взаимоотношенията и апел за това Бог да действа както в древността, Бог отново да излезе на сцената. И в 64-та глава от 1 до 4 стих те казват, защото: „Да, Бог е бил явен преди, вършейки велики дела, но сега не сме се покаяли, Бог Го няма и нямаме нужда от Него“. И в 64-та глава е призивът Бог отново да излезе на сцената. И това е молитва за всеобщо покаяние, т.е. тя е написана така, като че целият народ се моли на Бога. „О, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти, както когато огън гори храстите и огън прави водата да клокоти, за да стане името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти, когато вършиш ужасни дела, каквито не очаквахме. О, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти, защото от древността не се е чуло, ухо не е достигало, око не е видяло, друг Бог освен Тебе да извършва такива дела за онези, които Го очакват.“ Т.е. както Бог слезе с огън върху планината, когато Той правеше завет с народа Си след излизането от Египет на Синайската планина, така Бог отново да излезе на сцената. Защото Го няма, защото те са съгрешили, ние сме съгрешили. И затова обаче, за да се случи това, едно от нещата, които ние говорихме по-надолу на широко, е, че реалността е – да, Бог не е между нас, Неговата намеса в настоящето липсва, но ние утвърждаваме и изповядваме нашата принадлежност към Него. Т. е. 16 стих е много ключев, аз съм си го почертавал с червено, с жълто, с всички възможни цветове. Защото в него се казва „Защото ти си наш отец“. Макар и ние да сме непокорни, макар и да сме грешни, макар и Твоето присъствие да не е в нас, с нас, Ти си наш отец. Ако и да ни не знае Авраам и да ни не признае Израил, т. е. Авраам и Яков може да ни не познават лично, защото Израил е името на Яков. „Ти, Господи, си наш отец. Ти, Господи, си наш отец. Твоето име е наше“. Вечен Изкупител. Т. е. Той си е вечен завет и заявява Господ като вечен Изкупител. Слава на Бога. Но за да бъде възстановено това присъствие на Бога в живота ни, ние трябва да извършим тази молитва. Т. е. това е, за което днес ще говорим – за самата покайна молитва, която е в 64 глава от 5 до 12 стих. Тази покайна молитва започва с изразяване на надежда за прошка в 64 глава от 5 стих. Там се казва: „Посрещаш с благост онзи, който радостно върши правда. Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти, ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме, но в Твоите пътища има трайност и ние ще се спасим“. Слава на Бога! Т. е. ние винаги трябва да идваме при Бога с тази надежда. Дяволът е този, който иска да ни каже: „Ти си грешен, ти си недостатъчен, ти извърши това. Как не ти е срам, че никога не можеш да се поднимеш оттук към Бога, че никога няма да се върнеш към Него. Живей си в греха, защото ти не можеш повече да се върнеш към Бога“. Обаче ние трябва да знаем, че Бог е наш Баща и ние трябва да знаем, че в Неговите пътища има трайност. Макар и ние да сме неверни, Той е верен. Затова ние имаме надежда, че макар и да сме съгрешили, Той пак ще ни приеме. Така че това е много важно – ние в нашата молитва да изразяваме надежда за прошка и да казваме: „Господи, да, ние съгрешихме, но ние вярваме в Тебе и знаем, че Ти си милостив. Ние вярваме, че Ти ще ни простиш“. И след това вече идваме до самото признаване и изповядване на греховете. Т. е. не може да има прошка без покаяние. Дори когато в семейството се влошат взаимоотношенията, ние трябва да се извиним един на друг, за да може да се прости. И с Бог е по същия начин. Трябва да имаме думи. Бог казва, всъщност мисля, че е в Захария, на едно място, където Той казва: „Отидете и намерете думи“. Намерете думи, с които да дойдете при Мен. Намерете думи, с които да изразите вашето покаяние. И тук, за тези думи на покаяние, това е 6-7 стих, които всъщност са самата изповед на греховете. И много силно ние говорихме за това, преди, отпак ще прочетем това: „Защото всички станахме като човек нечист“. Значи, нечистият човек, ако той се оскверни с различни неща, за които се говори в книгата Левит, той не може да влиза в Божието присъствие. Той няма право да влиза в Божието присъствие. Защото е нечист, той трябва да се очисти. Но те казват: „Защото всички станахме като човек нечист, и всичката ни правда е като омърсена дреха“. Т. е. ние винаги, когато идваме при Бога, трябва да признаваме, че ние не идваме при Бога заради наши заслуги. Не идваме при Бога, защото ние сме по-добри от другите. Не трябва да се сравняваме с другите. Ние трябва да идваме при Бога със съзнанието за нашата греховност. Т. е. те казват, и това е пример за нас,...