Молитвата като съд

СЕРИЯ “МОЛИТВАТА В ЕВРЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ” - базирана на книгата на Рав Арйе Каплан “A Call To The Infinite” Написано е: „Пинхас се изправи и се помоли“ (Псалми 106:30). [Раби Елеазар казал: Не е писано вайитпалел (той се е молил), ами вайфалел], че е влязъл в съд. Той влязъл в съд със своя Създател. (ТАЛМУД, САНЕДРИН 44а) [Думата за молитва (итпалел), идва от корена “палел”, който означава „да съдим“.] Това е така, защото този, който се моли, моли Бог да го съди с милост, без да обръща внимание на многобройните му грехове. Чистата справедливост би поискала този човек да бъде игнориран поради греховете му, [но в Своята милост,] Бог изобщо не ги припомня. Както е казал пророка: „Поправи ме, Господи, но със съд, а не с гнева Си, за да не ме смалиш“ (Ирмияу 10:24). (РАДАК - СЕФЕР АШОРАШИМ, ПАЛАЛ 582). Еврейската дума “итпалел” (молитва) всъщност е възвратната форма на глагола, означаващ „да съдя“. Следователно, това означава да съдиш себе си или да стигнеш до правилно мнение за себе си или поне е вътрешен опит това да се постигне това. С други думи, [молитвата] е опит да се получи истинска преценка за себе си. Следователно молитвата означава отстъпване от активния живот, така че да се постигне истинска преценка за себе си. Това е опит да се получат истински знания за егото на човека, за връзката му с Бог и света, и за отношенията, които Бог и светът имат към него. Тя се стреми да влее в ума и сърцето силата за такава преценка, по такъв начин, че да насочи ума и сърцето към активен живот, който е чист, укрепен и по-възвишен. Процесът на възбуждане на такава самооценка се нарича тефила (молитва). На езика, на който говорим, ние го наричаме “молитва”, но тази дума е непълно изразяване на идеята. "Молитва" означава искане на нещо, но това е само незначителен аспект на тефилата. (РАВ ШИМШОН РАФАЕЛ ХИРШ - ХОРЕВ 618) Думата итпалел идва от корена “палал” (פלל), който от своя страна е свързан с корена “балал” (בלל). ... Коренът “балал” ... означава внасяне на нов елемент в някаква маса, включване на този елемент във всички части на масата и по този начин образуване на нов материал от тази маса. Това е еврейската възприятие на задачата на съдията, [и поради тази причина глаголът “палал” означава „да съдя“). Съдията трябва да внесе в делото справедливост и честност, които са елементи на Божествената истина. Това трябва проникне във всички елементи на спора. Следователно, внасяйки истинска справедливост в онова, което е било гневен раздор, съдията го превръща в хармонично единство. Когато някой го прави на себе си, то това се казва “итпалел”, тоест „да съди себе си“. “Итпалел” означава да вземем елемента на Божията истина и да го накараме да проникне във всички фази и условия на нашето същество и нашия живот. Това позволява на цялото ни същество да постигне степен на хармония в Бог. Следователно, еврейската тефила е много различна от това, което обикновено се схваща като молитва. Това не е израз на вътрешното или израз на това, с което сърцето вече е изпълнено. По-скоро това е обновяване и проникване на истината, която идва отвън. Ако нашите молитви не бяха тефила ... т.е. работа върху нашето вътрешно Аз, за ​​да го изведем до височините на признаване на истината и до решения за служене на Бог, тогава нямаше да има смисъл да имаме фиксирани часове и предписан текст за тях. Но предписаните ни молитви не са факти и истини, с които вече сме наясно, те са понятия, които искаме да събудим и обновим в себе си. Колкото по-малко човек може да се чувства склонен да прочете някоя молитва, толкова по-необходимо му е да я произнесе. (РАВ ШИМШОН РАФАЕЛ ХИРШ, КОМЕНТАР КЪМ БЕРЕШИТ 20:7)