МОРАЛНИ ФИЛТРИ – 1

1 Коринтяни 8:1-10:31; Римляни 14:1-15:13 Всички християни са съгласни, че Библията е наше върховно ръководство при определянето на нашата етика и поведение. И това е така - по основните, кардинални въпроси Божието Слово е категорично. То ни забранява да убиваме, да крадем, да лъжем, и ни заповядва да обичаме Бога с всичко в нас и човека до нас както себе си. Новият Завет, обаче, не ни дава някаква завършена система на етика. По много въпроси по които бихме искали да чуем неговото становище, той не казва нищо. Невъзможно е Писанието да обхване всички възможни морални ситуации в целия период на съществуване на човечеството. С напредъка на цивилизациите и културите пред нас непрекъснато изникват нови и нови предизвикателства. Ние трябва да решаваме дали дадено поведение е правилно или грешно без да имаме директното становище на Писанието. Това положение е един голям проблем и начинът по който се подхожда към него е определящ за личната позиция на всеки християнин. Ето някои от неправилните подходи за определяне на правилно и неправилно, на добро и зло. Първо, „да питаме някой стар вярващ". В много църкви „старите вярващи" имат по-голям авторитет дори и от пастира. Хората си казват: „По този и този въпрос в Библията не се казва нищо конкретно, но брат Т. смята, че отговорът на въпросът е този и този. А брат Т. е „стар вярващ". Значи, трябва да е прав." Понякога може и да е така, но не винаги. В този случай се разчита повече на индивидуалната гледна точка на даден човек, отколкото на пълнотата на целия Божий съвет. Ако неговото гледище не е библейско, той е духовен слепец. И тогава има опасност за нас да се изпълнят думите на Исус от Лука 6:39: 39 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма? Тогава, какво да правим? Не може ли с две думи да се каже кое е правилно и кое е грешно? На този въпрос не може да се даде еднозначен отговор. Това не може да се каже „накратко". Не може  ли да свикаме един специален църковен събор и да издадем един каталог за християнско поведение? Имаш проблем? Намираш проблема в съдържанието и на съответната страница намираш отговора. Не може. А и не е това начина по който Бог иска ние да определяме поведението си. Правилният подход е, не да приемаме Новия Завет като изчерпателен наръчник по християнска етика, а да гледаме на него като ръководство за обучение в етично мислене. Новият Завет е единствената книга, която ни разкрива „ума на Христос" (1 Коринтяни 2:16). Ако ние успеем да възприемем Христовия начин на мислене, тогава ще придобием Неговия възглед за нещата и ще можем да имаме Неговото становище дори и по въпроси по които авторите на Новия Завет не изказват конкретно мнение. При определянето на отговорите на въпроса как да се държим в определена конкретна ситуация, ние ще бъдем много улеснени, ако знаем две неща. Първо, съществуват две категории действия - едни, които нямат голямо значение за взаимоотношенията ни с Бога - действия, които можем да наречем „въпроси на безразличие за Бог", и други, които са определящи за взаимоотношенията ни с Него - „морални абсолюти". Второто нещо, което ще ни улесни при определянето на правилното християнско поведение е във всеки отделен случай да вземаме в предвид обстановката и ситуацията в която се извършва действието - етичния контекст. ВЪПРОСИ НА БЕЗРАЗЛИЧИЕ ЗА БОГ Въпросите на безразличие за Бог са незначителни неща, които обикновено са свързани с произхода, възпитанието и културата на човека. Те не влияят нито положително, нито отрицателно на взаимоотношенията ни с Бога. Те не ни „препоръчват" пред Бога. Ако ги вършим, нито „губим нещо", нито „печелим нещо". Пример за това е яденето на идоложертвено, ако се прави у дома, а не в идолски храм (1 Коринтяни 8:8). 8 А това що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо. Примери за „въпроси на безразличие за Бог" в Новия Завет са Храненето (Римляни 14:3) 3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. Виждате, за даден човек яденето на определена храна е оскверняване и грях. За друг, яденето на същата храна е просто задоволяване на глада и удоволствие. Но, за Бог това, което ядем няма значение. В Христос Той приема всички, незавасимо от хранителните им навици. Обрязването (Галатяни 6:15; 1 Коринтяни 7:19) 15 Защото в Христос Исус нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание. 19 Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но важното е пазенето на Божиите заповеди. Виждате, в тези стихове ап. Павел прави съвсем ясно и контрастно разграничение между морални абсолюти и въпроси на безразличие за Бог. Моралните абсолюти са „новото създание" и „Божиите заповеди", а въпросите на безразличие за Бог са „обрязването" и „необрязването". За Бог няма значение как изглеждаме, а какво имаме в сърцето си и как постъпваме в нашето ежедневие. Социалното положение на човека (1 Коринтяни 7:21-22) 21 В положение на роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай случая); 22 защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа. Това дали си беден или богат и това дали имаш пари или не, не те препоръчва пред Бога. Това е въпрос на безразличие за Бог. Моралният абсолют е какво е отношението ти с Христос. Той твой Господ ли е? Свободен ли си от греха, сатана и света в Исус - това е важното. Произходът и полът (Галатяни 3:28) 28 Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса. Семейното положение (1 Коринтяни 7:7) 7 Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак. Това, дали си несемеен или семеен няма значение за взаимоотношенията ти с Бог. Той приема еднакво и семейните и несемейните. Постенето в определен ден за Господа (Римляни 14:5) 5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. Трябва да разберем, че понеже въпросите на безразличие за Бог са точно това - незначителни неща, те се променят в различните култури и епохи. Днес ние нямаме проблеми с обрязването и робството, но имаме други проблеми. МОРАЛНИ АБСОЛЮТИ И така, от една страна имаме въпросите на безразличие за Бог, а от друга моралните абсолюти. За разлика от въпросите на безразличие за Бог, моралните абсолюти са значителни неща, които влияят съдбоносно на връзката ни с Бог. Те са свързани с библейските стандарти и със сърцето на човек, затова не се променят с времето и културата, а са винаги постоянни. Такива са: „Голямата заповед на Закона" (Матей 22:35-40) 35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: 36 Учителю, коя е голямата заповед в закона? 37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". 38 Това е голямата и първа заповед. 39 А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". 40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците. Нещата свързани с човешкото сърце (Марко 7:14-23) 14 И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте. 15 Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека. 16 [Ако има някой уши да слуша, нека слуша]. 17 И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата. 18 И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни? 19 Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. (Като каза това той направи всички ястия чисти). 20 Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека. 21 Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, 22 прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. 23 Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека. Подобни са списъците с грехове в посланията на ап. Павел (Римляни 1:24-32; 1 Коринтяни 6:9-10; 2 Коринтяни 12:20-21; Галатяни 5:19-21; Ефесяни 5:3-7; Колосяни 3:5-9; 2 Тимотей 3:2-5), делата на плътта (Римляни 8:12-13) и др. Всички тези заповеди и забрани са духовни константи и никога няма да се променят независимо от смяната на културите и напредъка на човешката цивилизация. И така, християнската свобода, казано най-общо се състои в две неща. Първо, нарушението на моралните абсолюти се нарича грях. Така че, да имаме свобода по отношение на моралните абсолюти означава да бъдем свободни от грях и беззаконие - да бъдем безкомпромисни и да постъпваме винаги по един и същи начин, когато става дума за неща, които са от значение за Бог. Второто нещо в което се изразява християнската свобода е да бъдем готови да правим компромиси по отношение на неща, които са въпрос на безразличие за Бог заради другите - да бъдем свободни да постъпваме различно в различни ситуации заради благовестието, когато се касае за неща, които не са от голямо значение за Бог. ЗНАЧЕНИЕ НА СИТУАЦИЯТА Трудността, обаче, пак си остава, понеже понякога е възможно едно и също нещо в един случай да бъде морален абсолют, а в друг случай - въпрос на безразличие за Бог. Пример за това е поведението на ап. Павел по отношение на обрязването, когато то беше свързано с учението за оправдание чрез вяра и поведението по отношение на обрязването, когато то беше свързано само с юдейската култура. В Галатяни 2 четем за неговата безкомпромисност по отношение на „истината на благовестието", че  обрязването по никакъв начин не допринася за спасението на човека. В тази глава той е смел, настъпателен и неотстъпчив, дори войнствен - защитавайки на всяка цена правото на езичниците да не се обрязват (Галатяни 2:3-5). 3 Но даже Тит,...