НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ

Тази сутрин искам да започна с нещо забавно. Един пастир обикалял хората от квартала си, за да ги покани на църква. Спрял на една врата и почукал, но никой не му отворил. Като че ли имало някой в къщата, но нямало отговор. Тогава той оставил визитката си на вратата, като на гърба ѝ написал „Откровение 3:20“. В неделя един от разпоредителите в църквата му подава същата визитка, но отдолу под стиха, който той бил написал, бил написан друг стих — „Битие 3:10“. Откровение 3:20 20 Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. Битие 3:10 10 А той отговори: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих. Какво искал да каже пастирът с „Откровение 3:20“? В Откровение 3:20 се казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“ А какъв бил отговорът на домакина? Какво се казва в Битие 3:10? „Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.“ Днес бих желал да се спрем върху нещата, които имаме на разположение. Защото много често ние се фокусираме върху това, което нямаме. Колко големи са пречките и проблемите, с които се сблъскваме. Колко тежка е икономическата криза, в която живеем. И ние казваме: „Нямам връзки, нямам човек, който да ми помогне да бъда назначен на работа. Имам тази великолепна мечта, но нямам ресурсите, които са ми нужни, за да я осъществя.“ Но нека тази сутрин да погледнем в Божието слово, защото там виждаме нещо различно. Това, което виждаме в Божието слово, е, че всичко, от което се нуждаем, за да изпълним Божията воля, е в нашия обсег. ВСИЧКО, ОТ КОЕТО СЕ НУЖДАЕМ, ЗА ДА ИЗПЪЛНИМ БОЖИЯТА ВОЛЯ, Е НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ. То е на една ръка разстояние. С други думи, ние го имаме на разположение. Бог винаги използва нещата, които са близко до нас. Те може да ни изглеждат необикновени, могат да ни изглеждат обикновени, но Бог ги използва и върши чудесата Си именно чрез тях. В Първа книга на царете, седемнадесета глава, от двадесет и първи до петдесети стих, четем историята за Давид и Голиат. Израил и филистимците бяха строили войска срещу войска. А Давид беше изпратен от баща си да донесе храна и провизии на братята си. 1 Царе 17:21-50 21 И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.22 А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им.23 Докато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу.24 А всички Израилеви мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха.25 Израилевите мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израил; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил.26 И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог?27 И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил.28 А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката.29 Давид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина?30 И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това.31 А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си.32 Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него.33 Но Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото,35 аз го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах.36 Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.37 Давид каза още: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и Господ да бъде с тебе.38 Тогава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня.39 Давид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.40 Той взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка.41 И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него.42 И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив.43 Филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си.44 Филистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове.45 А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.46 Днес Господ ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израил.47 Да познаят всички хора, събрани тук, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа и Той ще ви предаде в нашите ръце.48 И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца.49 Давид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята.50 Така Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч; И когато той дойде, разпита братята си как са. И докато говореше, филистимецът от Гет, който се казваше Голиат, излизаше пред редиците на войската и говореше едни и същи думи, като предизвикваше Израил и предизвикваше техния Бог. И тогава израилтяните се бяха уплашили от този Голиат, защото той беше огромен човек. Беше висок около три метра и шейсет. Казва се, че дръжката на копието му беше като кросно на тъкачи. И израилтяните си казаха: видяхте ли този мъж, който възлиза? „Днес той възлезе, за да хвърли презрение срещу Израил. Обаче онзи, който го убие, царят ще го обогати с голямо богатство, ще му даде дъщеря си и ще направи бащиния му дом свободен в Израил.“ Това звучи малко като приказката за царската дъщеря — когато юнакът спечели битката, тогава царят ще му даде дъщеря си. И тогава Давид каза: кой е този необрязан филистимец, та да хвърля презрение срещу войските на живия Бог? Така че виждаме — не само Давид, но целият Израил бяха изправени пред огромен проблем. Защото никой не дръзваше да се опълчи срещу Голиат. И даже собствените братя на Давид го смъмриха и му казаха: „О, ти нещо се правиш на много голям. Ние знаем гордостта ти и лукавщината на сърцето ти; ти си слязъл, за да видиш битката.“ Но Давид беше с чисто сърце и каза: „Какво съм направил? Няма ли причина?“ И се казва, че тези думи на Давид стигнаха до ушите на Саул. И Давид каза на цар Саул: „Да не отпада сърцето на никого поради този филистимец;“ „слугата ти ще иде и ще се бие с него.“ Но Саул каза на Давид: „Ти не можеш да отидеш срещу този филистимец, за да се биеш с него.“ И царят го разубеждаваше и му казваше: „Ти не можеш да го направиш, защото ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.“ А Давид рече на Саул: „Слугата ти пасеше овцете на баща си, и когато дойдеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото, аз го подгонвах, поразявах го и отървавах грабнатото от устата му.“ „И когато се вдигнеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах. Слугата ти е убивал и лъв, и мечка; и този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.“ Рече още Давид: „Господ, който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на този филистимец.“ И Саул каза на Давид: „Иди, и Господ да бъде с тебе.“ Така че Давид получи позволение да се бие срещу великана, срещу исполина. И тогава — как Бог ще даде това избавление от Голиат? Казва се: тогава Саул облече Давид с облеклото си, тури меден шлем на главата му и го облече с броня. Представете си — това е като сега, когато едно дете облече дрехите на голям човек, и как му висят палтото, дрехите, обувките: той не може да ходи в тези големи обувки. Както малките деца обичат да обуват обувките на големите, за да се правят на големи, така и Давид се чувстваше в това облекло на Саул. А Саул беше висок човек — спомнете си, той беше най-високият, по-висок от останалите хора. Така че сигурно и дрехите му са били доста големи. И се казва, че Давид се облече с тези дрехи, препаса се с меча над облеклото и се постара да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: „Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал.“ И така Давид ги съблече, взе тоягата си в ръка, избра си пет гладки камъка от потока, тури ги в овчарската си торба, и с прашката си в ръка се приближаваше към филистимеца. Вижте какво използваше Бог. Тоягата му — това, с което той беше свикнал да ходи с добитъка; пет гл