НА ЛОЗАТА

Йоан 15:1-11 Йосиф Флавий разказва, че високата източна врата на Святото Място на храма е била украсена с една великолепна, пищна лоза от чисто злато, чиито разклонения се спускали по свода на портата, а гроздовете й били от скъпоценни камъни (Юдейски древности, кн.15, гл.11 §3). Тази лоза е била националната емблема на Израил. Представяте ли си как е блестяла тя на лунна светлина? На път от горницата към Гетсиманската градина, която се е намирала подножието на Елеонския хълм Исус и учениците му преминават през долината Кидрон. Възможно е, започвайки своето изкачване, изведнъж над Ерусалимските стени пред тях да се е разкрил грандиозния блясък на тази лоза, отразяваща луната на фона на звездното небе. Може би точно тази величествена гледка подтиква Исус да каже: 1 Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът. 2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очиства я, за да дава повече плод. 3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих. 4 Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене. 5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо. 6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят. 7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде. 8 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици. 9 Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов. 10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов. 11 Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна. ИСТИНСКАТА ЛОЗА Преди да започнем да разглеждаме взаимоотношенията между лозата и пръчките, бих желал за момент да се спрем на встъпителните думи на Исус: „Аз съм истинската лоза”. В това евангелие Исус използва израза „Аз съм” в редица метафори, които предават Неговия характер, взаимоотношения и мисия: „Аз съм хлябът на живота” (6:35,51); „Аз съм светлината на света” (8:12); „Аз съм вратата на овцете” (10:7); „Аз съм добрият пастир” (10:11); „Аз съм възкресението и живота” (11:25); Аз съм пътят, и истината, и живота (14:6). Изразът „Аз съм” ни връща назад в историята към срещата на Моисей с Бога при горящата капина. Тогава, когато Мойсей поиска Бог да му се разкрие, Бог му се представи с думите: „Аз съм Оня, Който съм.” (Изход 3:14). С други думи, когато Исус се представя с думите „Аз съм”, той ни казва, че е Бог. Това е в синхрон с началното изречение на това евангелие: „В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог” (Йоан 1:1). „Аз съм истинската лоза” е последната от „Аз съм”-метафорите в това евангелие. Както и другите (хляб, светлина, врата, пастир, и т.н., и тази метафора е успокоителна и насърчителна. Лозата е естествен символ на един добре уреден и установен живот. Когато Исус казва, че е „истинската лоза”, той загатва, че има и лъжлива лоза. Коя е лъжливата лоза? Най-често в Стария Завет метафората за лозата се използва за Божия народ Израил. Бог е посадил тази лоза, но тя, вместо сладко грозде, ражда диво, т.е. вместо истинска, тя се оказва лъжлива. Например, в Исая 5:1-7 Бог се съди с народа си, който е представен като негово „лозе”: 1 Сега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му. Любезният ми имаше лозе На много тлъсто бърдо. 2 Окопа го, и очисти го от камъните, И насади го с отбрана лоза, Съгради кула всред него, Изкопа още и лин в него; И очакваше сладко грозде, Но то роди диво. Лозето е Израил, Божият народ. Защо Бог го засажда на плодоносен хълм и полага всички необходими усилия и извършва нужните земеделски работи около него? Защото от него Той очаква "сладко грозде", очаква плод. Какъв е, обаче, проблема с това лозе? Въпреки всички усилия вместо сладко грозде, то ражда "диво", ражда киселици. 3 И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже, Съдете, моля, между Мене и лозето Ми. 4 Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, Което не му направих? Защо, тогава, докато очаквах да роди сладко грозде, То роди диво? 7 Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом И Юдовите мъже са градината, който Го радва; И Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл. На еврейски това е игра на думи: вместо "мишпат" (правосъдие) - "миспах" (кръвопролитие); вместо "цедака" (правда) - "цаака" (вопъл). „Кръвопролитие” и „вопъл” – това е плодът на тази лоза. Въпреки всички Божии усилия вместо да изявява Божия характер, Израел е потънал в грях. Затова присъдата му е следната (ст.5-6). 5 И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; Ще махна плета му, и то ще се похаби; Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче; 6 И ще го запустя; не ще да се подреже нито прекопае, Но ще произведе глогове и шипки; Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него. Това лозе остава разградено, пусто, необработено, неподрязано, непрекопано, изсъхнало и потъпкано. Исус, обаче не е лъжлива или фалшива лоза. Ако искаш да береш сладко грозде, трябва да засееш правилния сорт. Исус е точния сорт. Той е истинската лоза. Няма да изневери на Божиите очаквания към Него. 1 Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът. Това, че Исус е лозата, а Отец е земеделецът от една страна предполага, че в някакво отношение Отец превъзхожда – или е по-висш – от Исус. Но от друга страна връзката лоза-земеделец говори за взаимна зависимост. Лозата зависи от земеделеца за своята обработка, грижа и напояване. Земеделецът пък зависи от лозата по отношение на продукцията, която тя ще произведе. Всеки дава живот на другия и получава живот от другия. Въпреки, че това може да изглежда прекалено, ние не можем да преувеличим взаимната връзка и зависимост между Отец и Сина. В Йоан 10:30 Исус каза: „Аз и Отец едно сме”. ОТКЪДЕ ИДВА СИЛАТА НИ? И така, имаме съвършения сорт лоза – Исус Христос, и съвършения лозар – Бог Отец. Тогава би трябвало да имаме и съвършен плод. Къде, обаче се явява проблема – в нас, несъвършените човеци. Трима са участниците в тази кратка притча. Бог Отец е земеделецът (ст.1), Христос е лозата (ст.1,5), а Христовите ученици са пръчките (ст.5). Те са два вида – пребъдващи и непребъдващи на лозата. Едните дават плод, другите – не. Тези, които пребъдват и дават плод, биват „очиствани”, за да дават повече плод. Тези, които не дават плод, биват отрязвани, изсъхват и ще бъдат изгорени. Ключовата дума в този пасаж е „пребъдване”. Под една или друга форма тя е спомената девет пъти. Да „пребъдваш” означава „да останеш там, където си”. Пребъдването определя характера и бъдещето ни. Ако пребъдваме – ще даваме плод и ще радваме Земеделеца. Ако не пребъдваме – ще бъдем отсечени, изхвърлени и изгорени. Това ни кара да си зададем въпроса: „Какво означава да пребъдваме в Христос?”. Отговорът намираме в метафората за лозата и пръчките. Те са едно. Лозата дава живителни сокове на пръчките. Пръчките раждат плод. Да пребъдваме в Христос означава да бъдем едно със Него, и тази наша връзка да бъде непрекъсната, нерушима и активна. Да пребъдваме в Христос означава „да останем” в Него. В ст.4-5 се казва: 4 Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене. 5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо. Тук Исус дава ясно да се разбере, че нашето взаимоотношение с Него – нашето пребъдване в Него – е ключът както към нашата плодовитост, така и към нашата вечна съдба. Християнинът намира сила и смисъл в живота си чрез взаимоотношението си с Христос. Слабият става силен, когато бъде присаден на Лозата, а силният става уязвим когато бъде отделен от нея. Често се изкушаваме да търсим помощ там, където такава няма. Гледаме към хората – по-богати, по-влиятелни, по-силни от нас. Но Исус ни казва, че плодоносността започва на съвсем различно място – на лозата. СРЕДСТВА ЗА ПРЕБЪДВАНЕ Ние пребъдваме в Христос като постоянстваме в молитва. Докато сме в Христовото присъствие Неговата сила е на наше разположение. Но в момента в който Му обърнем гръб, силата ни се изчерпва. За съжаление често забравяме тази основоположна истина. Молитвеният ни живот бива погълнат от работата ни. Задълженията ни са толкова много и толкова разнообразни. Забавленията – толкова привлекателни. Телевизионните предавания – толкова интересни. Знаем, че трябва да се молим, но времето ни за молитва твърде бързо се изгубва в цялата тази суматоха. Надяваме се, че един бърз вик за помощ е достатъчен, но Исус казва: „Пребъдвайте в мен!” (ст.7). 7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде. Да пребъдваме в Христос означава Неговите думи или учението Му да пребъдва в нас. Ето защо ние трябва да си четем Библиите и да идваме на църква. Тук се проповядва Неговото Слово. Ние трябва да го слушаме, да го пазим и да не се отклоняваме от него. В 1 Йоаново 2:24-28 ап. Йоан ни увещава да се придържаме към апостолското учение, което сме приели в началото на вярата си, и да не се увличаме в лъжеучения. 24 А колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца. 25 И обещанието, което Той ни даде е това - вечен живот. 26 Пиша ви това поради тия, които желаят да ви заблудят; 27 а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите. 28 Дечица, и сега пребъдвайте в Него, та когато се яви,...