НАДЕЖДАТА ЗА БОЖИЯТА СЛАВА

Римляни 5:1-11 Римляни 5:1-11 1 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; 2 посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава. 3 И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, 4 а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда. 5 А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух. 6 Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите. 7 Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия); 8 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас. 9 Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него. 10 Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот! 11 И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение. КОЛКО ОПРЕДЕЛЯЩА Е НАДЕЖДАТА? Представете си двама човека. Първият е весел, радостен, работоспособен, издръжлив, мобилизиран и устремен. Вторият е разочарован, отчаян, депресиран, отпуснат, не му се живее и няма желание за нищо. Кой от тези двама души изглежда като човек, който има надежда? Кой от тях се намира в по-добро положение? Първият - онзи, който има надежда. Както е казал някой, "Надеждата крепи човека". Някои приемат това с ирония, но истината е, че надеждата наистина има решаващо значение за нашето състояние и поведение. Определяща е. Дава ни сила и в живота и в смъртта. Това може да се види особено ясно на погребение на истински вярващи. Когато някой човек почине, вярващите и невярващите реагират по различен начин. Погребенията на вярващи са различни от тези на невярващите. Защо? Защото ние имаме надежда. В 1Солунци 4:13 се казва: А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Виждате ли, вярващите и невярващите скърбят по различен начин. Какво ги различава едни от други? Това, че едните имат надежда, а другите - не. И забележете още в самото начало. Тук не става въпрос за някакви напразни надежди, за някакви илюзии, но тук става въпрос за сериозни неща - Божията слава и възкресението от мъртвите. ЗНАЧЕНИЯ НА ДУМАТА "НАДЕЖДА" Могат да се откроят основно две значения на думата "надежда" - светско и библейско. i. Светско значение В света думата "надежда" може да се определи повече като "желание". Когато някой извънредно много иска нещо да му се случи, той казва, "Надявам се, че ще стане". Светската надежда съдържа елемент на несигурност в себе си, обвита е с пръстен на съмнение и обикновено води до разочарование и отчаяние. Нека вземем за пример една кандидатстудентска кампания. 50 човека кандидатстват за 1 място. Всички те се "надяват" да влязат в даденото учебно заведение. След първото класиране обаче, по-голямата част от тях си казва "Нищо не ми остава, освен да се надявам на второ класиране". А след второто класиране някои от тях може би си казват: "От мен нищо не става. Никога повече няма да кандидатствам". Какво е станало с надеждата да бъдат приети, която тези кандидат-студенти са имали в началото? Изпарила се е заедно с тяхното желание да бъдат приети. Основателна и логична ли е била тяхната надежда? Не, те просто са имали огромно желание да станат студенти и до голяма степен са разчитали на случайността. Надявали са се на "късмет". На някои "щастието им се е усмихнало", но на повечето "надеждата им се е изпарила". ii. Библейско значение В Библията обаче, нещата не стоят по този начин. Тук "надеждата" е нещо, което ще се случи с абсолютна сигурност. Тя носи утеха и радост, събужда вяра и упование. Прилича повече на пощенски запис отколкото на кандидатстудентска кампания. Когато някой ти изпрати запис, получаваш известие за него. Все още нямаш парите, но си абсолютно сигурен, че ще ги получиш. Затова вземаш паспорта си и с вяра отиваш в пощата за да ги вземеш. Надеждата, която Бог ни дава не е светска, човешка или нещо изфабрикувано от самите нас. Не е както се казва, "Гладна кокошка - просо сънува". Тя е библейска надежда - надежда в която няма и следа от съмнение. Надежда, която е здрава и непоколебима като котва, която е стабилно застопорена на морското дъно. Както се споменава в Евреи 6:18-19. 18 така щото чрез две неизменими неща (Тези две неизменими неща са Божието обещание и Неговата клетва.), в които не е възможно за Бога да лъже (Има едно нещо, което е невъзможно за Бога, и то е да лъже!), да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда; 19 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; Ние имаме надежда. Дори християнското учение е наречено "надежда". В 1 Петрово 3:15 се казва: 15 Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда. Каква е нашата надежда? В Посланието към Римляните 5:1-11 можем да намерим отговорите на четири въпроса относно надеждата ни: В какво е нашата надежда? Какво е основанието за нашата надежда? Каква е гаранцията за нашата надежда? Как да достигнем до осъществяването на нашата надежда? Нека да видим техните отговори. I. СЪЩНОСТТА НА НАШАТА НАДЕЖДА - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ТЕЛАТА НИ /ст.2/ 1 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; 2 посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава. В какво се състои нашата надежда? Ст.2 ясно ни казва - радваме се поради "надеждата за Божията слава". Каква е тази надежда "за Божията слава"? Божията слава се разкри пред Мойсей. Той беше първият, който в Изх.33:18 се помоли с думите "Покажи ми моля славата Си". И Бог му позволи да види част от нея. Същата Божия слава се видя и на планината на преображението, в изкупителното дело на Христос и в Неговото възкресение. Същата тази Божия Слава слезе в лицето на Светия Дух на Петдесятница. Но всички тези изяви на Божията слава не са повече надежда, а факт. Те вече са се случили. Нашите души вече са изкупени, Светият Дух е в нас, но какво още остава да се случи за да видим пълнотата на Божията слава? Това, което остава да се случи е нашите тела да бъдат възкресени при пришествието на Христос. (О, как копнея за онзи момент, когато в миг на око тялото ми ще се измени и ще стане като Исусовото възкресенско тяло - наистина ще бъде славно!) Християнската надежда се състои в две неразривно свързани събития - второто пришествие и възкресението на мъртвите. 1. Второто пришествие. В Посланието към Тит 2:13 четем за Второто пришествие: "ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос,". Нашата надежда е блажена първо заради това, в което тя е и второ, поради това, че тя е сигурна. Нашата надежда е в славното явление на нашия Господ! Преди да отиде на кръста, той ни каза (Йоан 14:1-3): 1 Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. 2 В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. 3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие. Исус обеща да се върне за нас! Спомнете си и думите на ангелите в Деяния 1:11, които след възнесението Му казаха на учениците: 11 Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето. Божията слава наистина ще се яви в пълнота при завръщането на Господ Исус Христос. Но какво ще ни ползва нас това? Точно тогава и ние ще преживеем Божията слава! Как? Като бъдем възкресени. 2. Възкресението на мъртвите. Блажената християнска надежда е не само във Второто пришествие, но и във възкресението на мъртвите. Тя е много ясно изявена в Павловия възглас пред синедриона, който Лука ни предава в Деяния 23:6. 6 А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите. Учението за възкресението на мъртвите беше едно от нещата, които отличаваха фарисеите от садукеите. Но същото това учение беше напълно възприето и от християните. В Посланието към Римляните 8:18-25, ап. Павел съвсем ясно ни казва, че Божията слава ще се яви в пълнота при възкресението на Божиите синове. 18 Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас. 19 Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове. Славата, която има да се открие към нас ще се види при разкриването ни като Божии синове. Кога ще стане това? При възкресението от мъртвите - когато ще се освободим от "робството на тлението". Тогава ще се види кои са Божиите синове и кои не са. 20 Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, 21 с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада. Забележете, че освобождението от смъртта е наречено "славно". 22 Понеже знаем, че цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега. 23 И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло. Ние трябва да разбираме че нашето спасение се извършва на три етапа: i. При нашето повярване ние се оправдахме и нашите души бяха изкупени. ii. Докато сме на тази земя ние трябва,...