НАГРАДИТЕ ЗА ПОКОРНОСТТА КЪМ ГОСПОДА

Слава на Бога! Сега с усърдие продължаваме да разглеждаме темата за покаянието. Ние започнахме през последните няколко недели да говорим за покаянието, защото вярвам, че това, което ни е необходимо във времето, в което живеем, за да бъдем силни християни, е да бъдем близо при Бога. А за да бъдем близо при Бога, ние трябва да живеем живот на покаяние. Ние разгледахме три страни на покаянието. Разгледахме първо умствената страна на покаянието. ЕЛА НА СЕБЕ СИ И НАПРАВИ КРАЧКА НАЗАД Заглавието на това поучение беше „Ела на себе си и направи крачка назад“. Както блудният син, който беше изпаднал в живота си поради разпуснатия си живот, изгуби всичко, но се казва, че той дойде на себе си. Той изтрезня и тогава взе правилното решение, „направи крачка назад“ и от посока на отдалечаване от баща си, той се върна при него. По същия начин Божията воля за нас е и ние да се върнем при Бога в нашето мислене. Защото думата „метаноя“ в Новия Завет всъщност се превежда като промяна на мисленето. Промяна на начина на мислене. Така че това е първата страна на покаянието – умствената, интелектуалната страна на покаянието. Ние да осъзнаем греха си, да се върнем при Него. След това говорихме за чувствената страна на покаянието. За онази жена, която беше грешница, но дойде при нозете на Исус и започна да ги измива със сълзите си и да ги избърсва с косите си. Тази жена плачеше за греховете си и затова Исус каза, че нейните грехове се прощават. По същия начин, когато ние осъзнаем греха си, ние трябва да плачем за него. Всъщност, когато говорим за грехове, ние казваме, че едната представа за грях в Библията е, че грехът е отделяне от Бога. Другата представа за греха е, че грехът е неулучване на целта. Затова ви казах, че от една страна ние трябва да виждаме какви са Божиите цели за нас в Новия Завет и да знаем, че всяко нещо, което ни отделя от тази цел, всъщност е грях. От друга страна, всяко отклоняване от Божия път е отново грях. Ако трябва да бъдем по-конкретни, може да кажем, че в Новия Завет има седем списъка с грехове от посланията на апостол Павел, в които той изброява различните грехове, които човечеството върши. Като се започне с Римляни първа глава, след това в Галатяните, в Ефесяните, има списъци с грехове, където се изброява какво е грях. Също в Първо Коринтяни, там, където се казва, че онези, които вършат такива неща, няма да влязат в Небесното Царство. Всичко това са грехове, за които ние трябва да се покаем. ВОЛЕВАТА СТРАНА НА ПОКАЯНИЕТО Третата страна е покаянието, което всъщност е решаващото, защото ти можеш да имаш осъзнаване, можеш да имаш емоции, можеш да плачеш дори за греховете си, но ако нямаш плодове на покаяние, това е всъщност волевата страна на покаянието. Като си се покаял, ти трябва да имаш волята да останеш в това покаяние и да живееш живот на покаяние. Виждаме, че Исус Христос каза: „Ако не се покаете, всички ще загинете“ (Лука 13:3). И Той каза тази притча за онзи стопанин, който дошъл на лозето си и там имал една смокиня, и той дошъл да търси плод от тази смокиня. Така че Бог търси плод в нашия живот. Виждаме, че Йоан също говореше и казваше: „Принесете плодове, достойни за вашето покаяние“. Не си мислете, че по някакъв друг начин вие ще можете да се избавите от идещия гняв, но вие трябва да имате плодове, достойни за покаянието. Тази сутрин ние ще погледнем как ние можем да имаме тези плодове. Отговорът е чрез нашето пребъдване в Божието Слово. Това е нещо много насърчително, защото от една страна, когато видим тези стандарти, които Бог очаква от нас – Той очаква ние да бъдем святи, Той очаква ние да живеем живот на любов – тогава ние просто можем да се обезсърчим и да си кажем: „Ако бъда честен със себе си, аз не бих могъл да произведа този плод“. Насърчително е, че Бог знае също какви сме, Той знае нашето естество и Той не очаква ние сами да произведем този плод, но Той произвежда този плод в нас чрез Святия Дух. Филипяни 2:12 12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет. Всъщност тук се казва, че ние трябва да изработваме това спасение. Това пак се отнася за плода на Духа, както във Второ Петрово се казва: „Положете всяко старание и прибавете на вярата си благочестие, на благочестието си себеобуздание и т.н.“ Всичко това – вяра, благочестие, братолюбие – всичко това са плодове на Духа. Защото казва: „Когато имате тези неща, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни относно вашето познаване на Господа“. Така че от една страна ние трябва да положим всяко старание, от една страна ние трябва да изработваме спасението си със страх и трепет, от една страна ние трябва да произвеждаме плодовете. Но веднага апостол Павел продължава мисълта си в 13-и стих на Филипяни 2 глава. Филипяни 2:13 13 Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате. Бог е, Който не само ни заповядва ние да изработваме спасението си, но Той е, Който и действа в нас, и не само действа в нас да можем да го изработим, но също ни дава и желание. Ако имаш желание да бъдеш по-добър – това е от Бога. Ако имаш желание да се молиш – това е от Бога. Ако имаш желание да ходиш на църква – това е от Бога. Бог е, Който ти дава желание ти да работиш върху себе си и да се усъвършенстваш. И не само желание, но Той ти дава сила или способност. Тази сила или способност всъщност е в нас чрез Святия Дух. В Евангелието на Йоан 15 глава Исус Христос обяснява това с метафората за лозата, сравнението с лозата и пръчките. Йоан 15:1-8 1 Аз съм истинската лоза и Моят Отец е земеделецът.2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва и всяка, която дава плод, подрязва я, за да дава повече плод.3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.4 Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен.5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо.6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.7 Ако пребъдете в Мен и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви се сбъдне.8 В това се прославя Моят Отец, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици. Виждате ли? Отец търси плод, както ви казах. Тук няма промяна. Ако нямаме плод, пръчките, които не дават плод, те се отрязват. А тези, които дават плод, те се подрязват. Значи има разлика между отрязване и подрязване. Тези, които се отрязват, те повече нямат живот. А тези, които се подрязват, на тях им се махат тези краища, които отнемат от соковете, без да произвеждат плод. Така че целият сок от корена на лозата да отива в това клонче, което произвежда плод, за да дава повече плод. Така че ние трябва да си зададем въпроса от кои пръчки сме. Исус продължава и казва как Бог ни подрязва: „Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих“. Понякога, когато слушаме Словото, на нас може да ни е тежко. Да си казваме: „О, това слово е много тежко“. Но чрез това учение на Исус Христос Той ни очиства, подрязва ни, за да може да даваме още повече плод. И Той казва обаче, условието е: „Пребъдвайте в Мен“. Това е, което ние трябва да направим, за да можем да произведем плод. От нас зависи дали ние ще пребъдваме в Бога, или няма да пребъдваме в Бога. Да пребъдваш означава да останеш в лозата. Означава да не се отделяш. Означава да продължиш да съществуваш в същото състояние, в което си бил, без да промениш това състояние. Тоест, ако веднъж си бил присаден на лозата, то да не се отделяш, но да останеш присаден. Ако останеш присаден, означава да пребъдваш. И Той каза: „Пребъдвайте в Мен и Аз във вас“. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете... Ето, вижте, Той каза: „ако не остане“. Ето това означава да пребъдваме – означава да останем. Да не пребъдваме означава да не останем. И се казва, както пръчката не може да даде плод от само себе си, така Бог знае, че без Него ние сами не можем да дадем плод. Йоан 15:1-8 1 Аз съм истинската лоза и Моят Отец е земеделецът.2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва и всяка, която дава плод, подрязва я, за да дава повече плод.3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.4 Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен.5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо.6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.7 Ако пребъдете в Мен и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви се сбъдне.8 В това се прославя Моят Отец, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици. Но в същото време знае, че ако ние пребъдваме на лозата, ние можем да дадем плод. А само лозата – вие сте пръчките. Никога не трябва да забравим това, че ние не сме лозата. Много често ние се мамим – това е една от изманите на греха: че животът ни зависи от нас, че всичко, което сме постигнали, е благодарение на нашите ръце, че ние сме тези, които контролират нещата. Не. Ние не сме източникът на живота. Лозата е Исус. Исус каза: „Аз съм лозата, вие сте пръчките“. Ние можем да раждаме плод, но само ако пребъдваме на лозата. „Който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод. Защото отделени от Мен не можете да сторите нищо.“ Ако не пребъде някой в Мен – това се отнася вече за тези пръчки, които не произвеждат плод. И те не произвеждат, защото не пребъдват. „Ако не пребъде някой в Мен, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират, и ги хвърлят в огъня,...