НАЙ-ПРЕВЪЗХОДНИЯТ ПЪТ

1 Коринтяни 13:1-13 1 Коринтяни 13 глава е наречена „химна на любовта“. Според един автор на име Харнак тази глава е „най-великото, най-силното, най-дълбокото нещо, което Павел някога е писал”. За да разберем по-добре посланието на този „химн на любовта“ ние трябва да вземем в предвид това къде се намира и какъв е неговия  контекст. Той е между 12 и 14 глави на посланието, които и двете говорят за дарбите и тяхната употреба в църквата. Ако сравним 12, 13 и 14 глава със сандвич, бихме казали, че 12 и 14 глава са филиите на сандвича, а 13 глава е неговата плънка. Като плънката на сандвича, 13 глава е най-доброто от него. Но от друга страна ние не бихме могли да разберем добре 13 глава без помощта на главите, които я предхождат и следват. Ап. Павел завършва предната, 12 глава, с думите: 31 Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един по-превъзходен път. 14 глава започва с думите: 1 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате. С други думи, ап Павел не желае да противопоставя любовта и духовните дарби. Наша е отговорността ние да копнеем за духовните дарби и да желаем те да се проявяват сред нас. Но, това, което трябва да контролира дарбите и тяхното проявление е именно любовта. „Кой е този „превъзходен път”? Кое е нещото, което превъзхожда дарбите на Святия Дух? Това е пътя на любовта. Този път е превъзходен, поради три причини. Любовта е незаменима. Тя не може да бъде заменена с нищо друго. Любовта е недостижима. Ние не можем да имаме нещо по-добро от нея. Любовта е непреходна. Дарбите ще преминат, но любовта остава. НЕЗАМЕНИМОСТТА НА ЛЮБОВТА (ст.1-3) Любовта е незаменима. Под това ние разбираме, че тя не може да бъде компенсирана с нищо друго. Първо, липсата на любов не може да бъде компенсирана с духовност. Дарбите не могат да заменят любовта. 1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. През първи век на входа на повечето езически храмове имало по един голям гонг. Когато хората влизали да се покланят, те удряли гонга, за да събудят боговете, така че те да чуят техните молитви. Без любов езиците на са нищо друго, освен много шум за нищо – „шум от шума”. С други думи, според ап. Павел църква, която се моли на непознати езици, а не практикува любов не е нещо повече от едно езическо идолопоклонство. Картината на „мед що звънти или кимвал що дрънка” създава представа за монотонност, за нещо, което изнервя и нещо, което е тъпо и изолирано. И звънтящият гонг и дрънкащия кимвал, издават само един и същи звук. Техният проблем е, че не могат да изсвирят мелодия или да създадат някаква музикална хармония. Те са метафора за индивидуализъм и ограниченост. Второ, липсата на любов не може да бъде компенсирана със свръхестествени проявления. 2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И свещеникът и левитът от притчата за Добрия Самарянин имаха вяра, но…, техният проблем беше, че те нямаха любов. Липсата на любов обезсилва вярата. В Галатяни 5:6 ап. Павел казва: 6 Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов. За нас липсата на любов е един наистина огромен проблем. Защото лисата на любов обезсилва нашето свидетелство. Хората не се интересуват от това колко много разбираме Бога, докато не разберат доколко ние се интересуваме от тях. Забележете, ако и поради Божието чудотворно действие в нас, ние да си мислим, че сме „нещо”, ако нямаме любов, ние сме „нищо”. Трето, липсата на любов не може да бъде компенсирана с религиозни актове. Човеколюбието и мъченичеството са велики подвизи, но ако не са мотивирани от любов, са безполезни. 3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува. В тези първи стихове на тази 13 глава ап. Павел ни описва един супер духовен човек. Този човек говори на човешки и ангелски езици. Той пророкува, ястава в събранието и казва: „Така казва Господ…“. Той знае „всички тайни“ – познава Библията перфектно – от кора до кора. Има всяко знание – за него няма тайни – той знае всичко. Има вяра, така че чудеса и знамения следват служението му. Има вяра не само на думи, но и на дела – раздава всичкия си имот за прехрана на сиромасите. Накрая, той дори става мъченик заради вярата си – предава тялото си на изгаряне. Но, ако няма любов, този супер духовен човек е нищо и от всичките му добри дела за него няма никаква полза. Нищо от всичко, което той има не може да компенсира или да замести любовта. Именно затова ние казваме, че според първата част на тази 13 глава, на този „химн на любовта“ любовта е незаменима. Духовните дарби, свръхестествената сила, мъченичеството и благотворителната дейност са религиозни дела, но без любов, те се обезстойностяват и от тях няма никаква полза. Любовта е единственото нещо, което се брои. Без любов нищо не ни се брои, нищо не ни се зачита, защото любовта е единственото, което остойностява всичките ни останали действия и постъпки. Ако направиш нещо от любов, то ти се брои като добро дело пред Бога. Ако направиш нещо без любов – то не ти се брои, не се зачита. Затова, нека прегледаме живота си, нека изпитаме себе си. Нека да се замислим за себе си и за постъпките си. Подплатени ли са с любов нашите действия? От любов ли са мотивирани добрите ни дела или от лични ползи и собствени интереси? Защото, ако е от второто, то ние сме за окайване. Единственото, което остойностява всичките ни действия и постъпки е любовта. НЕДОСТИЖИМОСТТА НА ЛЮБОВТА (ст.4-7) Една от опасностите, когато слушаме проповед за любовта е това, че „любовта” е популярна тема. Поради това ние сме склонни да не слушаме внимателно за нея. Казваме си: „Аз това си го знам!”, и така пропускаме съществени неща, които Бог желае ние да вложим в сърцето си. Но, нека да се съсредоточим и да чуем със сърцето си какво Святият Дух чрез ап. Павел има да ни каже за любовта. Първо, каква е любовта, какъв е нейния характер? 4 Любовта дълго търпи и е милостива; Любовта „дълго търпи”. Това означава, че любовта упражнява вътрешен и външен контрол над себе си в трудни обстоятелства. Тя демонстрира търпение независимо от трудностите. Ние често сме нетърпеливи един към друг. Не можем да се траем. Но, ако казваме, че сме християни, то би следвало и да се държим като такива. Ако имаме любов, то тя ще ни направи търпеливи един към друг. Любовта ще ни помогне да се понасяме, да се претърпяваме. Ще ни направи великодушни към слабостите на другите. Любовта е „показва милост“. Любовта е не само „милостива”, тя е „любезна“. Да бъдеш любезен, означава да направиш нещо добро на някого, за да му покажеш добрите си чувства към него. Да бъдеш любезен към някого означава не само да го понасяш, но да го поздравиш, да му се усмихнеш. Аз затова казвам, че любовта е недостижима. Защото, когато се огледаме в тази глава, ние се намираме недостатъчни. Ние се виждаме под стандарта, който Бог желае ние да достигнем. Но, това не трябва да ни накара да се примирим. Напротив, трябва да се покаем, да се променим и да се преобразим. Да продължаваме да се преобразяваме докато достигнем Божия стандарт за любов. Да търпим дълго, да бъдем любезни, любящи и мили. Второ, какво не прави любовта? Първо, по отношение на себе си: любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безобразничи, не търси своето, Тук ап. Павел описва любовта като използва отрицания. Като използва отрицания, ап. Павел ни показва, че истинската любов разпознава и признава съществуването на егоизма и неговите последствия, но тя категорично отхвърля неговите проявления и ги променя от зло към добро. Всички тези реалности са обичайни за хората. За нас е обичайно да завиждаме, да се превъзнесем малко над другите – да признаем, че те са нещо, но ние сме малко над тях. Да правим това, което си искаме. Това е човешко, нали? Но любовта взема всичко това, и тя го променя. Тя прави така, че дори когато е под натиск или когато я провокират, тя не допуска егоизма да вземе власт над нея. Тя „не завижда; не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи и не търси своето“. Това е пътя на любовта и това са стъпките, в които трябва да вървим, ако искаме да бъдем истински последователи на Христос. Тази глава всъщност описва характера на Христос. И, ако ние искаме да бъдем негови последователи, то трябва да бъдем като Него. А това означава да имаме любов. Когато Христос говори за любов, той има в предвид именно тази любов. Любовта не завижда. В нея няма завист и огорчение. Тя не храни лоши чувства към никого. Не се дразни от успехите на другите. Не се ядосва заради това, че някой друг има нещо повече от нас. Напротив, тя се радва когато другите успяват. Любовта не се превъзнася. Любовта не се хвали прекомерно много със себе си. Не се има за голяма работа. Любовта не се гордее. Любовта не е арогантна, не се смята за нещо повече от другите. Не се стреми да спечели признание. Тя търси Божието удобрение. Любовта не безобразничи. Тя не се държи безсрамно. Не прави неща, които са невъзпитани и просташки. Любовта не търси своето. Тя не настоява да стане на нейната на всяка цена, нито пък си търси правата. Както е казал някой: „Любовта започва там, където нуждата на другия стане по-важна от моята собствена нужда.”. Ето защо аз казвам, че любовта е недостижима. Защото като че ли ние въобще не сме започнали да обичаме. Ние казваме: „Другите са ни мили, ама ние сме си по-мили.“. Ако искаме да имаме любов, ние трябва да отхвърлим светския начин на мислене и наистина да поставим другите над себе си. Второ, по отношение на другите. Тук ап. Павел продължава като ни дава характеристиките на любовта по отношение на другите. не се раздразнява, не държи сметка за зло, Любовта не се раздразнява. Любовта не е кибритлийка. Не се пали лесно. Ако избухваме бързо,...