НАИСТИНА СВОБОДНИ – 1

И това, което ще ви споделя, е това, което той проповядва. Понеже вярвам, че това, което той казва, е действително много ценно за нашия християнски живот. Основният проблем, който е засегнал в цялото Свещено писание, е проблемът с греха. И това е причината, поради която Бог е изпратил Своя единороден Син, за да ни изкупи от греха. Въпросът за спасението, от една страна, е свързан с прощението на нашите грехове, с нашето оправдание поради изкуплението от Исус, поради проливането на Неговата свята кръв. Това е основната истина, която ние споделяме с невярващите, че те трябва да повярват, за да могат техните грехове да бъдат простени въз основа на вярата им в Исус. И тази истина е важна обаче, както за нашето първоначално прощение и оправдание, така и за прошката на греховете ни, от която имаме нужда постоянно в живота си. Нека да си признаем, че не само невярващите, но и ние, вярващите, имаме нужда да получаваме Божията прошка, така ли? Да. Но също така, добрата вест за нас, повярвалите, е, че Бог, освен прошката, е подсигурил за нас благодат и сила да израстваме, да се променяме и да ставаме по-устойчиви и по-силни срещу изкушенията и греха. Тоест, грехът да става все по-голяма рядкост. И нещо абсолютно неестествено, ненормално, нежелано в нашия живот. Има благодат за спасение, но има благодат за освещение. Бог ни е подсигурил тази благодат за освещение, която да ни води към промяна. И това, което ние ще разглеждаме днес и следващите седмици, е нашата вътрешна борба и това, което Бог е приготвил, за да можем да побеждаваме греха в нашето собствено естество, в нашия собствен християнски живот. Йоан 8:31-36 31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни.34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“ Отговориха Му: „Не сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги. Как казваш Ти: Ще станете свободни?“ Исус им отговори: „Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха. А слугата не остава вечно в дома, синът остава вечно. Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ Тоест Исус тогава говори за свобода. Но не е свобода от някакво политическо робство, но свобода от грях. Така че Исус е нашият Освободител от грях и Той желае ние да бъдем свободни от греха. Понеже в този стих се казва: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ Затова и заглавието на тази поредица е: „Наистина свободни“. В Първо Йоаново се говори за вярващи, които живеят в светлината, и за вярващи, които живеят в тъмнината. Това са различни видове вярващи. Замира изявлението на две места в Първо Йоаново, че който е роден от Бога, не съгрешава. Така ли е наистина? Какво означава всичко това? Накрая на Първо Йоаново научаваме, че има несмъртен грях, но има също и грях, водещ към смърт, или смъртен грях. За какво става въпрос? По тези въпроси, както казах, е писано и в Първо послание на Йоан, но също по тези въпроси говори Исус Христос, за това са писали апостолите Петър и Павел в техните послания, също и в Посланието към евреите. 1 Йоаново 1:5-7 5 И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.6 Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината.7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. И там се казва така: „А известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина. Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината. Но ако ходим в светлината, както Той е в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.“ Така че това първо поучение от поредицата може да се нарече като подзаглавие: „Ако ходим в светлината“. Но тук става въпрос за греха. И защо говорим точно за тази тема за греха? Темата за греха е твърде неприятна за нас, вярващите. Често си мислим, че не трябва толкова да говорим за греха по отношение на нас, вярващите. За греха на невярващите – защо не, трябва да се спасят от греха, ама ние, о, ние сме простени, Бог е Бог на благодатта, на милостта. И ние, вярващите, имаме изградена представа, че след като сме новородени, въпросът за греха вече не е толкова съществен за нас, ние сме оправдани. Предпочитаме да слушаме послания за Божията любов, за Божията благодат, за Божията простителност, да слушаме послания от типа как Бог ни приема такива, каквито сме. Да, признаваме, че сме си грешни, си хващаме за тези думи, че ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Така за нас въпросът за греха вече е решен. Ако съгрешим, поизповядаме, после пак съгрешаваме, пак изповядваме. И така ние влизаме в един непрекъснат цикъл на съгрешаване и изповядване, до момента, в който това, че сме съгрешили, дори престава да ни прави впечатление и като че ли забравяме да изповядваме вече греховете си. Но окей ли е всичко това? Не. Исус Христос идва много скоро и Той ще дойде за една невеста, която е църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, свята и непорочна. Това се казва в Ефесяни 5:27. Но невестата, това не е абстрактно понятие. Невестата е като църква на Христос. Невестата – това сме ти и аз. Исус ще дойде за вярващи, които отговарят на тази характеристика. Вярващи, които живеят чист и свят живот. И когато казваме, че Исус ще дойде, ние говорим за Второто пришествие и за грабването на църквата, но знаете ли, никой не е застрахован, че ще дочака грабването на църквата. Виждаме, че от време на време, дори хора в относително млада възраст, Господ ги привиква при Себе Си. Никой от нас не знае и не може да гарантира, че ще доживее дори до утрешния ден. За мен е възможно днес да бъде денят, в който аз трябва да се срещна с Господ. За съжаление, не бих могъл да кажа за себе си, че съм тази чиста, свята, без петно или бръчка или друго такова нещо. Ние всички сме в процес на това. Затова трябва да полагаме усилия и трябва да се променяме. Въпросът за греха в християнския живот е изключително важен. Целият свят е тотално покварен от греха. Но нека да си признаем и то с голямо съжаление, че грехът не е само в света, но той е навлязъл в църквата. Навлязъл е в живота на християните, в живота на вярващите. Особено в съвременните вярващи и в съвременната църква. Какво се случва с нас, вярващите, че с такава лекота допускаме греха в нашия живот? Толкова ли е елементарен въпросът за греха? Съгрешавам, изповядвам, после пак съгрешавам, пак изповядвам: „Господи, ами ако съм съгрешил нещо, прощавай!“ Тоест, дори и аз самият да не осъзнавам, но толкова ли е евтин грехът в нашите очи, че ни е твърде лесно да го допускаме и въобще ли се замисляме колко висока цена е платена за него? Някои християни, някои богослови наричат това учение „евтина благодат“, но евтината благодат е в същност едно адско учение. Каква е истината? Истината е, че Бог мрази греха. Нека сега да кажем: „Бог мрази греха.“ Бог мрази греха. Да, Бог е любов, но Той мрази греха. Защо? Защото на първо място грехът представлява нарушаване на тези морални принципи и граници, които Той е постановил. Грехът е непокорство, бунт срещу Бога, бунт срещу реда, постановен от Бога в Неговото творение. 1 Йоаново 3:4 4 Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие; Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие. Казва се, грехът е беззаконие, т.е. нарушаване на закона. 1 Йоаново 5:17 17 Всяка неправда е грях; и има грях, който не води към смърт. Всяка неправда е грях. Първият, който е съгрешил, е Луцифер. И днес ние го познаваме с името Сатана. От момента на неговия бунт срещу Бога, той е най-големият противник на Бога, най-големият противник на всичко, което Бог е сътворил и постановил. ГРЕХЪТ КАТО РАЗРУШИТЕЛНА СИЛА Най-големият противник на реда, който Бог е постановил да владее в Неговото творение. Сатана е първоначалният източник на греха в човечеството. С изкушаването на всеки човек, когато той изкушава теб и мен, неговата цел с това изкушаване е ние да допринесем за нарушаване на установения от Бога ред. Значи грехът е проблем на първо място, защото той е бунт срещу Бога. На второ място грехът е деструктивен, той е разрушителен, води към тежки последствия. Разрушава както всеки човек, така разрушава семействата, разрушава приятелства, разрушава обществото, разрушава цялото човечество, да не говорим за природата и така нататък. Чрез своя грях, всеки човек нарушава реда и равновесието, което Бог е предвидил в Неговото творение. И като вземем, например, някакъв технически уред, например този микрофон, който аз използвам, някой инженер го е конструирал, някой го е произвел, има условия, при които този микрофон трябва да бъде използван. Какво ще се случи с този микрофон, ако аз реша да го използвам под душа? Този микрофон може ли да работи под душа, под водната струя? Не може, ще направи късо съединение и ще се изключи. Няма да работи. По същия начин Творецът е поставил условията, при които както творението, така и обществото, което Той е планирал да живее в това творение, да функционират правилно. Когато нарушаваме тези условия, тези граници, които Бог е постановил, ние нарушаваме Неговия ред. Затова светът е това, което ние днес виждаме,...