НАИСТИНА СВОБОДНИ – 2-1

Йоан 8:31-36 31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни.34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. Заглавието на това поучение „Наистина свободни“ е от думите на Исус Христос: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“. За каква свобода става въпрос тук? Отговора намираме в 34 стих. Те казаха: „Ние не сме на никого роби“. Но Исус им каза: „Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха“. И думата, преведена на български „слуга“ в този стих, всъщност е гръцката дума „дулос“. И както на много други езици, освен български, тя се превежда като „роб“. „Дулос“ е „роб“. Слугата може да поеме отговорност да слугува някъде, но има свободата, като реши, да напусне. Робът обаче е вързан. Той не разполага с живота си. И това казва Исус: „Всеки, който върши грях, слуга е“ или по-точно „роб е на греха“. Робството, за което става въпрос, е робство на греха. Но хубавото е, че Исус продължава и казва: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“. Има освобождение от това робство на греха. Божият освободител не само ни посочва опасността от заробването на греха, той ни посочва също и изхода — свободата. СВОБОДАТА ОТ ГРЕХА Свободата, за която става въпрос в този пасаж, е свобода от греха. И откъде идва тази свобода? Идва от Сина. Идва от Христос. Той е нашият освободител. Той е нашият Цар. Той е нашият Цар-освободител. В нашето поучение ние изучаваме въпроса за греха в живота на християните, т.е. на новородените вярващи. Това е темата за освещението. Ние не говорим тук за оправдание и спасение на невярващи, но за борбата с греха в живота на християните. Този въпрос не е приятен за нас. Не ни е приятно да слушаме за греха в живота на вярващите. От друга страна, в съзнанието на много вярващи въпросът за греха е решен. Те казват: „Бог вече ни е простил греховете. Бог е много милостив, Той прощава грехове“. Словото ни казва да изповядваме греховете си. И затова съгрешавам си. Веднага след това изповядвам греха си. Затова пак съгрешавам, пак изповядвам. Пак съгрешавам, пак изповядвам. Ето, това не е проблем. Това не е проблем. Едно такова отношение ни вкарва в един непрекъснат порочен цикъл. Да не казвам, че понякога съгрешаваме, вече достигаме това положение, в което забравяме, дори не се сещаме да изповядваме греха, защото свикваме с него. Но истината е, че от момента на нашето новорождение, когато много от нас си мислят, че въпросът за греха вече е ликвидиран и завинаги решен в живота ни, именно от този момент започва нашата истинска ежедневна и непрестанна борба с греха. Това е борба с изкушенията на греха, борба със старата ни плътска природа, която ние сме призовани да побеждаваме чрез Божията благодат и чрез Неговата сила. Въпросът за греха в живота на християните и опасностите, които ни грозят, е изключително важен за нас, защото е пряко свързан с нашата мотивация и стремеж за освещение. А освещението е просто... Не можем да преувеличим неговата важност. Евреи 12:14 14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа. Т.е. ако ние не се освещаваме, това е част от нашето спасение. И към този стих днес ще прибавим още два стиха от Първо Йоаново, които не веднъж са шокирали вярващите, защото там се казва, че сме безгрешни. Първият е в Първо Йоаново 3-та глава, 9 стих: „Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него и не може да съгрешава, защото е роден от Бог“. Подзаглавието на днешното поучение е „Който е роден от Бога“. Нека да кажем тези думи. „Който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него и не може да съгрешава, защото е роден от Бог“. Към този стих прибавяме и Първо Йоаново 5-та глава, 18 стих, и там се казва: „Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава, но онзи, който се е родил от Бога, пази себе си и лукавият не се докосва до него“. Нека да си припомним няколко важни истини, които са основни положения, свързани с въпроса на освещението. И първата е свързана със състоянието на човек, който е без Христос, който е невярващ, започваме от там. ДУХОВНО МЪРТЪВ И какво е то, състоянието на човек без Христос? Всеки човек без Христос е духовно мъртъв. Нека да кажем „духовно мъртъв“. Духовно мъртъв. Апостол Павел пише в Ефесяни 2-ра глава, 1 стих, където той се обръща към вярващите в Ефес и им припомня какво е било тяхното състояние преди да бъдат спасени чрез вяра в Христос. И той започва, като казва: „И съживи вас, които бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове“. Това е състоянието на всеки човек без Бога. Той е мъртъв чрез неговите престъпления и грехове. Всеки човек без Христос е духовно мъртъв. Нека да кажем всички „духовно мъртъв“. Духовно мъртъв. Това означава „духовно отделен от Бога“. Неговото поведение на този духовно мъртъв човек, съгласно следващите думи на апостол Павел, на първо място е „според вървежа на този свят“. Тоест, светската среда, светската култура влияе, обуславя неговите ценности, мисли, представи за това как да устройва живота си, поведението си, и той се влияе от вървежа на този свят. На второ място, освен вървежа на този свят, той гледа какво правят другите, той прави същото, обуславя се от княза на въздушната власт. Това са силите на тъмнината. И на трето място, най-вече се обуславя от плътта. Не физическото ни тяло, когато говорим за плът, имаме предвид не физическото ни тяло, а нашето старо естество. Плътските помисли, желания и страсти, както силите на тъмнината, така и влиянието на този свят, в повечето случаи действат чрез плътската ни природа. И ето какво казва апостол Павел: „И съживи вас, които бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на този свят и по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството, между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите и по естеството бяхме чада на гнева, както и другите“. Тоест, този човек без Христос, който е духовно мъртъв, поради неговата греховна природа, той не може да не съгрешава. Не може да не съгрешава. Греховната природа, която наследяваме по рождение, която се управлява от светската култура и среда, управлява се от тъмните сили, най-вече от плътските пориви, желания и похоти и страсти, тази природа ни влече към греха. Така че човек без Христос не може да се освободи от това влечение към греха. Той е принуден да греши. Това е първата важна истина, че човек без Христос в отношение на греха е безсилен. Втората важна истина е свързана с новорождението. Какво представлява новорождението? Това е едно невероятно чудо. Колкото повече изучавам Божието Слово, толкова повече се възхищавам на невероятното чудо на Божията благодат. Бог взема тия грешници и мъртъвци и ги възкресява и ги прави нови създания. Каза: „И съживи вас, които бяхте мъртви“. Това е възкресение. Когато един човек, който до този момент е бил без Христос, се обърне към Бога, той преживява тази опитност, новорождението, което е нещо, което ти усещаш в тебе, че се случва. Апостол Павел описва тази опитност с думите „Съживи вас, които бяхте мъртви“. Той описва този момент като духовно съживяване, а малко по-долу в главата, като ни възкресява с Христос, в стихове 5 и 6 той казва: „Даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христос по благодат и спасение и като ни възкреси, сложи ни да седим с Него в небесни места в Христос“. Слава на Бога! Така че първо, човекът е мъртъв в греха, затова преживява новорождението. Ефесяни 2:1 1 И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, Ефесяни 2:5-6 5 даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, ни съживи заедно с Христос (по благодат сте спасени)6 и като ни възкреси заедно с Него, ни сложи да седим с Него в небесни места, в Христос Исус; И дотук е добре, след като сме преживели чудото на новорождението, приключени ли са нашите проблеми? Това е хубаво, защото си новороден, но това не е краят. И това е третата важна истина, която искам да си припомним. Истината за нашата вътрешна духовна борба. И така, без Христос ние сме духовно мъртви, но от момента на нашето новорождение ставаме живи за Бога, ние сме съживени и съвъзкресени с Христос, обаче все още плътта ни, природата, зад нас са всички наши стари разбирания, ценности, пориви, желания, греховни навици, все още не е променена. Тя си остава същата и продължава да ни тегли към греха като един воденичен камък, което означава, че тя продължава да ни отдалечава от Бога. Нашата плът е още в нас. Промяната, която Бог извършва в нас при новорождението, е в нашата най-дълбока вътрешна духовна същност, в нашия човешки дух, който става ново създание. И от този момент Бог влиза и осъществява една дълбока духовна връзка, единство, между нашия новороден вече дух и Себе Си. Ние влизаме в духовна връзка, общение и единство с Бога в нашия дух. Бог изпраща Светия Си Дух да живее в нас и да пребъдва в нас. И това е Божият зародиш, термин, който използва апостол Йоан. Бог влага Своя зародиш да пребъдва в нас, т.е. Той остава в нас. И от този момент новороденият християнин вече има възможност да избира. Т.е. човекът без Христос не може да не съгрешава, защото има влечение само в една посока – към греха и все повече и повече задълбочаване в греха. Йоан 14:17 17 Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде. Но новороденият християнин, да, от едната страна старата му природа продължава да го тег