НАИСТИНА СВОБОДНИ – 2-2

Разгледахме едни основни положения във връзка с освещението и те бяха следните. Първо, че човек без Христос е духовно мъртъв. Той не може да не греши, да живее в грях. Обаче, Бог ни дава изкупление, Исус Христос ни дава оправдание, спасение и когато Той ни спаси, когато ние се обърнем към Него, Той ни новоражда. Това е Божият отговор срещу греха – новорождението. Ако някой е в Христос, той е ново създание. И тук, обаче, започва проблемът, защото когато се новородим, нашият новороден дух се бори срещу старото естество, което продължава да бъде в нас. И това е, всъщност, духовната борба. Когато в Библията се говори за преуспяване, не става въпрос толкова за материално благоуспяване, колкото за благоуспяване в борбата срещу греха. Благоуспяване в освещение. Така че това са основните положения и това е причината защо ние трябва да се освещаваме. Тоест, човек без Христос е духовно мъртъв, но когато той стане новороден, той вече може да не съгрешава, защото Бог е вложил зародиша Си в него. Но тогава започва борбата със старото естество, за което говорят Галатяни, че духът силно желае противното на плътта и плътта противното на духа, за да не можем да правим това, което искаме. Но, ако ние се отдадем на духа, тогава с Негова помощ ще можем да побеждаваме плътта в себе си. Също разгледахме греха и как грехът е бунт срещу Бога и различните последствия от греха и защо ние трябва да се борим с греха. След това започнахме да разглеждаме три вида грехове, за които 1 Йоаново говори, от гледна точка на състоянието на хората, които ги извършват. Галатяни 5:17 17 Защото плътта желае силно противното на Духа, а Духът – противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате. Говорим първо за грехове, извършвани от човек, който ходи в светлината. Човек, който ходи в светлината, е като една овца – когато има ново естество, можеш да падаш в грях, но веднага ставаш и се отръскваш. Това е съгрешаването на този, който ходи в светлината. Споменахме този, който ходи в тъмнината, т.е. той вече се отдава на греха. И накрая споменахме този, който съгрешава смъртно. Т.е. това е човек, който вече остава в греха и той до такава степен е затънал, че вече дори не иска да се освободи от греха. 1 Йоаново 1:5-10 5 И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.6 Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината.7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.8 Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.10 Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец и Неговото слово не е в нас. Има опасност да загубиш спасението с неразкаяно сърце. Но всъщност има такива паралелни изрази, т.е. според богословието на Йоан, ученика на Исус Христос, който написа Евангелието на Йоан и неговите послания и Откровението, и апостол Павел. Т.е. Йоан говори за „който ходи в светлината“, а пък Павел говори за „който ходи в духа“. Т.е. да ходиш в духа и в светлината е едно и също нещо. И това е естественият начин, по който ние трябва да живеем. Това са реални промени, които Бог извършва в нас, когато се новородим. И Той ни оправдава, обаче оттам нататък освещението е нещо, което продължава през целия живот. Това е изключително важно, ние трябва да го разбираме. И след това другият тип християни, защото се казва, че той е новороден, той е опознал Бога, но той ходи в тъмнината. И този, който ходи в тъмнината, той съответства в богословието на Павел на човек, който е плътски. Апостол Павел нарича такъв християнин плътски. Значи плътски християнин и християнин, който ходи в тъмнината, е едно и също и това е християнин, който действа като нехристиянин. Макар че той е новороден, спасен, той не действа като новороден, спасен, а действа като неспасен. И това е всъщност плътският християнин. И миналия път говорихме за пет опасности от живота, прекаран в тъмнината. Т.е. ако ти започнеш да ходиш в тъмнината, няма веднага да бъдеш поразен от Бога. Може да ти е време, защото Той е дълготърпелив. Но ако ти ходиш в тъмнината, първата опасност е да изгубиш духовната си чувствителност. И ти вече не знаеш, че съгрешаваш, защото нямаш чувствителност. Ходиш в тъмнината, не знаеш къде отиваш. Т.е. ти изгубваш духовната си чувствителност и ставаш сляп, късоглед! Забравяш, че си бил очистен от старите си грехове. 2 Петрово 1:3-10 3 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила,4 чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света;5 поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие,6 към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – търпение, към търпението си – благочестие,7 към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов.8 Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос.9 Но онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.10 Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото като вършите това, никога няма да отпаднете. Втората опасност е, че ти падаш в капана на греха и си парализиран от него. Т.е. това е стихът за мрежата. Т.е. да отхвърлим греха, който лесно ни оплита. Т.е. това е като една мрежа, която ни парализира и не можем да живеем освободени. И третата опасност е, че ние ставаме измамени от греха. Т.е. измамата на греха е, че това, което ти правиш, няма да има последствия. Но винаги има последствия. И четвърта опасност е да бъдеш поведен и поробен от греха. Т.е. по една сметка ти влизаш в едно робство. Като някаква зависимост, в която ти си мислиш, че си свободен, но всъщност си роб. Йоан 8:31-36 31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни.34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. И последната опасност е ние самите да се превърнем в разпространители на заразата на греха. Както се казва в Евреи за този горчив корен. Така че състоянието на плътския християнин, състоянието на християнина, който ходи в тъмнината, е много, много опасно. Така че Божието Слово ясно ни предупреждава, че ние не трябва да го допускаме, трябва да се борим с него. И сега, днес ще продължим с три насоки за освещение. Тоест, какво ни казва Божието Слово, за да можем да растем в освещението. ПЪРВА НАСОКА: ДА ПОЕМЕМ ОТГОВОРНОСТТА ДА СЕ УСЪВЪРШЕНСТВАМЕ В СВЯТОСТ СЪС СТРАХ ОТ БОГА Тоест, ние трябва да поемем тази отговорност и да кажем: „Аз като християнин, като ново създание, поемам отговорността да се усъвършенствам в святост със страх от Бога.“ Страхът от Бога ни помага много за нашето освещение. Апостол Павел е трябвало да се справя с доста проблеми, свързани с греха в Коринтската църква. Проблемите са били във връзка с това, че вярващите са правили компромиси с греха. Допускали са разцепление, ходили са в тъмнината, отнасяли са се толерантно към съгрешаващите, казвайки: „А няма проблем, ще се възгордеят ли, че някой върши такива грехове, повече от езичниците?“ Но, разбира се, Божията благодат е достатъчна за всички. Но апостол Павел не допуска този грях в църквата, а изисква от тях те да наложат църковна дисциплина, за да може този човек да не се превърне в квас, т.е. в зараза за останалата част от църквата. 2 Коринтяни 7:1 1 И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога. И след това, във 2 Коринтяни, той съветва всички вярващи, а не само коринтяните, и това е съвет и към нас. Там се казва, запомнете този стих: „И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота.“ Значи има плътска нечистота, има и духовна нечистота. Духовната нечистота е гордостта. „Като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.“ Така че това е Божията воля и това е насока за освещение. Да се усъвършенстваме в святост със страх от Бога. Притчи 8:13 13 Страх от Господа е да се мрази злото.Аз мразя гордост и високомерие,лош път и извратени уста. Апостол Павел пише това до новородени вярващи, които първоначално са били очистени от греховете. В смисъл, че греховете им са били простени, но явно те не са разбирали, че има разлика между оправдание, което се изразява в опрощаване на греховете, и освещение, което означава не само греховете да бъдат простени, но ти да побеждаваш и да не допускаш греха в живота си. Това е освещението. Да побеждаваме греха и да не го допускаме в живота си. Има голяма разлика. И всичко е чрез Божията благодат. Първоначално Божията благодат кани човека, извършва в него този така наречен момент или акт на обръщението и човек се обръща към Бога. Той се оправдава, спасява. И всичко това е чрез Божията благодат. Т.е. ти повярваш, ти се покаеш, ти се обърнеш към Бога. Това, което правиш – ти изповядваш греховете си, молиш за прошка, поканиш Исус в сърцето си. И докато ти правиш тези неща, в акта на обръщението, което става чрез Божията благодат,...