НАИСТИНА СВОБОДНИ – 3-1

Че просто да забравим вече да изповядваме греха си, а след време да започнем да го считаме за нещо приемливо, за нещо нормално. И тогава ние, всъщност, ставаме роби на греха. Някои казват: „Еми то всички хора го правят, такива сме си“. Много хора намират извинения: „Това съм аз, аз съм такъв, не мога да бъда друг“. Други казват: „Това е по-силно от мен, не мога да го победя и няма смисъл да се опитвам, защото това просто е по-силно от мен“. Но вярващи, които подхождат по-духовно, те казват: „Господ познава нашия състав, разбира слабостите ни, разбира нуждите ми“. Някои директно заявяват: „Не трябва да бъдем толкова крайни, аз, например, съм с по-широки разбирания, аз имам свобода за това, за онова, тези ограничения са много крайни, това, което вие казвате, е легализъм, законничество“. И така се намират извинения, за да живеем в грях. Но основата на това поучение са думите на апостол Павел във 2 Коринтяни 7 глава, от 9 до 11 стих. 2 Коринтяни 7:9-11 9 Сега се радвам не заради наскърбяването ви, а защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, така че да не претърпявате никаква вреда от нас.10 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.11 Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказаниена злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо. И там апостол Павел казва: „Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние“. Апостол Павел пише тези думи до вярващи, до новородени вярващи, до църква. С други думи, покаянието, за което става въпрос тук, не е покаяние на невярващи, а покаяние на новородени християни. И всъщност, ще говорим за покаянието на вярващите. Защото ако някой е невярващ, трябва да се покае. Но проблемът е, че вярващите, след като веднъж са се покаяли, ако пак живеем в греха, не можем да останем непокаяни. Трябва да се покаем. И апостол Павел продължава: „Понеже скърбяхте по Бога, да не би да се повредите от нас в нищо, защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние. Но светската скръб докарва смърт. Защото това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показвате, че сте чисти в това нещо“. СКРЪБТА ПО БОГА Така че заглавието на това поучение е „Скръбта по Бога“. Въпросът е за какво копнеем. Дали копнеем за света и скърбим за света, защото ни липсва, или скърбим за Бога и за Божиите неща, защото грехът ни е отделил от Бога и ние вече не усещаме Неговото присъствие. Нека да припомним няколко важни истини от това, което Йоан казва в основата на това поучение. Основният пасаж е, разбира се, както казвахме, от Евангелието според Йоан 8 глава, от 31 до 36 стих, но също и 1 Йоаново 1 глава от 5 стих до 2 глава, 2 стих, и също някои други отделни стихове, където се казва, че който е роден от Бога, не съгрешава. Йоан 8:31-36 31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни.34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. В 1 Йоаново 1:5 се казва: „И това е вестта, която чухме от Него и ви възвестяваме, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“. Т.е. до момента на нашето обръщение към Бога, преди ние да сме станали християни, ние сме живели под властта на тъмнината, в царството на тъмнината, царството на греха, царството на злото. Обаче, когато се обърнахме към Бога с покаяние и спасителна вяра, Бог ни избави от властта на тъмнината и ние вече не принадлежим на царството на тъмнината. Колосяни 1:13 13 Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. Принадлежим на царството на Божия възлюбен Син Исус Христос. И тогава ние сме в Светлината, т.е. чрез спасението Бог ни изкарва от тъмнината, ние се преселваме в Светлината. И резултатът от това изкарване от властта на тъмнината е в 1 Йоаново 1:7: „Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях“. Слава на Бога! Т.е. веднъж спасени и новородени, ние имаме общение с Бога, защото Той е Светлина и ние ходим в Светлината. 1 Йоаново 1:7 7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. Обаче условието е „ако ходим“, т.е. не само духовно да сме в Светлината, но ако обходата ни, поведението ни, постъпките ни, действията ни, начинът на живот съответстват на Светлината. Общението, за което става въпрос тук, е общението ни с Господ, с Исус Христос, с Бог Отец, и тогава кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. Две неща са следствие от това, че сме в Светлината. Първото е Божието общение. Т.е. ако ние сме в Светлината, ние имаме общение с Бога. И в момента на нашето новорождение ние започваме това общение. Бог ни съединява със Себе Си и ние сме в една нова, дълбока духовна връзка с Бога. В друг текст апостол Йоан използва израза „зародиш“ по отношение на новото създание в нас. И това е също един от нашите основни текстове. В 1 Йоаново 3:9 се казва: „Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш“ – това е новото създание – „пребъдва в него“. Защото е роден от Бога, зародишът не може да съгрешава. Това е новото духовно състояние на всеки един вярващ. Ние да не живеем в греха, ние да не обичаме греха. 1 Йоаново 3:9 9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога. Исус Христос, когато е бил на земята, го е описал с други думи. Казахме Йоан 15:4, където е казал: „Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен“. Така че тези изрази – да живея в светлината, да ходя в светлината, да пребъдвам в светлината, да пребъдвам в Христос – това са синоними или изрази, които говорят за едно и също нещо и те показват тази дълбока духовна връзка с Христос, която е реална. Йоан 15:4 4 Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен. Но забележете, казахме „Пребъдвайте в Мен“. Това е наша отговорност, дали ще пребъдваме. Да пребъдваме означава да останем, не да напуснем, а да останем в Христос. И това пребъдване как се проявява? Проявява се в нашето поведение, в начина, по който се държим, по който постъпваме. И веднага в 1 Йоаново 2:6 се казва: „Който казва, че пребъдва в Него, е длъжен да ходи, както е ходил Христос“. Тези думи се отнасят не за всички хора, а само за тези, които казват, че пребъдват в Христос. И това сме ние. И тогава говорим не за това как постъпват естествените хора, а за това как постъпват тези, които действително пребъдват в Христос. И те постъпват, както би постъпил Христос. 1 Йоаново 2:6 6 Който казва, че пребъдва в Него, е длъжен да постъпва, както е постъпвал Христос. И след това 1 Йоаново 3:6, това е допълнителен стих, и го говорим за 3:9, но също 3:6 е много интересен стих. И там се казва: „Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава. Всеки, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал“. И тук става въпрос за съзнателен избор за грях. Т.е. който пребъдва в Бога, той не прави съзнателен избор да съгрешава. За него грехът е нещо нежелано. Така че, първото следствие от общението ни с Бога е... Всъщност, първото следствие от това, че ходим в Светлината, е нашето общение с Бога. Т.е. ако ходим в Светлината, първо ние имаме общение с Бога, което се изразява в пребъдване в Христос. И второто следствие от това, че ходим в Светлината, е, че преживяваме Божията простителност. 1 Йоаново 3:6 6 Всеки, който пребъдва в Него, не съгрешава; всеки, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал. Първо ние имаме отношение. Ако ходим в Светлината, както е Той в Светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. 1 Йоаново 1:7 7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. Бог много добре знае, че сме в човешко естество и в това състояние, в което в момента се намираме, ние не можем да бъдем безгрешни, за съжаление. До момента, когато преминем в славата, ние ще съгрешаваме по един или по друг начин. И затова апостолът продължава в 8 и 9 стих, където казва: 1 Йоаново 1:8-9 8 Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. „Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.“ И продължава обаче, като казва: „Ако изповядваме греховете си...“ Това е верният път. „Да ни прости греховете, да ни очисти от всяка неправда.“ Когато пребъдваме в Исус Христос и ходим в святостта, ние усещаме греха като нещо чуждо, нещо нежелано за самите нас. Когато възникне изкушение, когато възникне ситуация, в която можем да съгрешим, или ни се прииска да направим нещо, което знаем, че не е правилно, тогава в нас се поражда една вътрешна реакция срещу греха. И тази вътрешна реакция ни подсказва, че това, което мислим да направим, не е правилно. Започваме да се чувстваме некомфортно и тогава съвсем нормално е да вземем решение и да постъпим според това,...