НАИСТИНА ВИЖДАМ

Съвсем естествено е вярващите да виждат нуждата да благовестват на хора от собствения си етнос. Като вярващи ние желаем хората от нашия етнос да бъдат спасени. Въпреки това вярващите често пренебрегват хората от другите етноси, дори ако те живеят в същата общност или на същата територия, на която и те. ФЕНОМЕНЪТ НА СЛЕПОТА ОТНОСНО НАРОДИТЕ Бихме могли да наречем това, което се случва – пренебрегването на междукултурното ни задължение да евангелизираме хора от други етноси – „слепота относно народите“. Т.е. ти виждаш като конска слепота само своя етнос, не виждаш другите етноси и за тях ти си сляп. Църквите, които са болни от слепота относно народите, евангелизират собствените си етноси. Не че не искат да благовестват, но просто не се интересуват от нуждата от спасение на другите народи. Държат се така, сякаш те не съществуват. Чрез миграция, чрез търсене на работа, образование и сигурно убежище, много семейства, представители на недостигнатите етнически групи, заживяват в държави или общности, в които съществуват жизнеспособни, силни църкви. Когато говорим за недостигнати етнически групи, това са групи от хора, етноси, в които няма църква, която да е способна сама, без външна помощ, да достигне собствения си етнос. Това е недостигната етническа група. Но Бог довежда хора от недостигнати групи пред достигнатите. Бог е, който е поставил граници на народите, Бог е, който участва в предвижването на народите. И Той ги води при нас, поради силното си желание всички етноси да бъдат достигнати с вярата. Поради слепота относно народите обаче, въпреки че Бог ги е довел тук при нас, църквата пропуска тези възможности за благовестие. Те са тук, но ние не ги виждаме. ПЕТЪР И НЕГОВАТА СЛЕПОТА Преди Божието откровение, което Петър получи в дома на Симон Кожаря, Петър също страдаше от слепота относно народите. Той не искаше да има общение с езичниците. Дори смяташе, че това е незаконно. И поради това ги беше изключил от кръгозора си. Деяния 11:2-3 2 И когато Петър влезе в Йерусалим, онези, които бяха от обрязаните, го укоряваха, като казваха:3 При необрязани човеци си влизал и си ял с тях. Хронологически, Деяния 10-та глава описва събития, които се случват около 10 години след Петдесетница. Т.е. вече 10 години след Петдесетница ние бихме очаквали църквата вече да благовества междукултурно, да достига народите, но не! Те просто благовестваха само на юдеите и дотук бяха достигнали също до самаряните, но не повече. Петър беше обучаван в продължение на 3 години в учението на Исус на мисионерското видение за всички народи. В деня на Петдесетница, по време на изливането на Святия Дух, имаше юдеи от диаспората от всеки народ под небето. Това даде на апостолите нагледен урок за културното служение на църквата. Те обаче не разбираха от дума. Не поемаха от дума апостолите отначало. Изтичат около 10 години по-късно и нетърпеливият Спасител се намесва в делата на църквата, която отказва да се ангажира с мисионерство към езичниците. И начинът, по който Бог се намесва, е чрез едно видение, което Той дава на Петър. За да подчертаем, че макар и твърде странно това видение да е, Бог го повтаря три пъти. КОРНИЛИЙ – ТЪРСЕЩИЯТ ЧОВЕК Деяния 10:1-2 1 Имаше в Цезарея един човек на име Корнилий, стотник от така наречения Италийски полк.2 Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на хората и непрестанно се молеше на Бога. Корнилий беше ветеран от имперската армия. Той най-вероятно беше част от групата на така наречените „богобоязливи“. Богобоязливите бяха хора, които бяха приели юдейския монотеизъм. Това означава, че вярваха само в един Бог, а не в много богове, както и по-мнозинството хора по това време. Те вярваха в един Бог и вярваха, че това е Израилевият Бог. Но все още не бяха обрязани. Не бяха приели юдейската вяра като евреи и не бяха станали така наречените пълноправни прозелити. За Корнилий се казва, че той се боеше от Бога с целия си дом. Той живееше благочестив живот и изразяваше вярата си със своето даване и постоянни молитви. Ние бихме казали, че ако един човек е богобоязлив, дава милостиня непрекъснато и непрестанно се моли на Бога, той сигурно е християнин, той сигурно е спасен. Въпреки това обаче, Корнилий не беше спасен. Нашите добри дела не могат да бъдат достатъчни, за да бъдем спасени. Единственият начин да бъдем спасени е чрез благовестието Христово, което е Божия сила за спасение. Ако обаче имаш търсене на Бога, Бог ще забележи това търсене. Корнилий се молеше и в този ден молитвата на Корнилий беше по-различна от обикновената. Деяния 10:3-4 3 Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му каза: Корнилий!4 А Той, като се взря в него, уплашен каза: Какво има, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини се издигнаха пред Бога за спомен. Бог е забелязал това, което ти си направил. Тази дума, че „възлязоха пред Бога за спомен“, означава, че молитвите и милостините на Корнилий бяха като един мемориал, като един паметник, който той беше изградил и той беше забелязан и достигнат от Бога. Господ искаше да спаси Корнилий, но Бог е поверил благовестието не на ангелите, а на хората. Затова ангелът даде на Корнилий конкретни инструкции към кого да се обърне, за да чуе благовестието. Деяния 10:5-6 5 И сега изпрати човеци в Йопия да повикат Симон, когото наричат още Петър.6 Той гостува у един кожар Симон, чиято къща е край морето, той ще ти каже какво трябва да правиш. Няма ли това невероятно? Ангелът даде името и адреса на човека, който Корнилий трябваше да извика, за да му предаде Божието послание. Може би да му каже благовестието направо беше по-лесно. Ангелът можеше да му каже за Исус и да приключи. Но ангелът нямаше право да го прави. Отговорността за благовестието, което е Божия сила за спасение, Бог е поверил на човеците. Ако ние, човеците, не кажем благовестието на други човеци, ангелите нямат право да ни го кажат. Това е голяма отговорност. МОЛИТВА Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Молим Те, отвори очите ни за народите около нас. Премахни нашата слепота, за да виждаме възможностите, които Ти ни даваш да споделим Твоето спасително благовестие. Помогни ни да бъдем верни свидетели, както Петър беше, и да не се страхуваме да прекрачим границите, които Ти си премахнал чрез кръста на Исус Христос. Амин. И след мистик казва и като се отиде ангелът, който му говори, че той повика двама от слугите си и един благочестив войник. Така че с тях той изпраща един войник. От тези, които редовно му служеха. И като им разказа всичко, прати ги в Йопия. Представете ли се, тези хора тръгват да търсят този Симон, без да знаят къде отиват, с поръзните инструкции, които господарят получил от някакъв ангел. Но те се покоряват. Тръгват. Така че Бог забеляза търсенето и копнежа на Корнилий по Бог и планира да го спаси. Инструментът за това спасение обаче, който беше Петър, все още не беше готов да бъде употребен от Бог. Защото макар и апостол, той все още беше селян от нови народи. Не ги виждаше. Представете ли се, това беше много така забавно, докато ми следва този пасаж, тази глава. Сложихме Корнилий, значи Бог какво спокойствие има, каква увереност, че Петър ще се отзове. Защото Той решава да спасява хора. Явява Му се и праща му ангела и Корнилий изпраща слугите си. Те вече вървят към Петър, но той още не е готов. Той още не мисли да излиза от странноприемницата. Затова Бог трябва да се намеси и да му отвори очите. И това става със едно небесно видение. В деветия стих казва и на следния ден, т.е. те вече вървят, когато те пътуваха и наближаваха до града около шестия час, Петър нищо не подозира и не знае какво е ставало преди ден. Качва се на къщния покрив. Петър се качва на къщния покрив да се помоли. И като огладня! Това е мъжка работа. Огладня. Поиска да яде. Каза: „Ей, гответе ми нещо да ядете ли?“ Но, докато приготвяха, той дойде в изстъпление. Явно, в дома на Симон Кожаря не се готвеше бързо хранене. Всичко се правеше както трябва. А това изискваше време. И не зная дали от глада или заради нещо друго, но Петър изпадна в изстъпление. Докато чакаше да му приготвят. И по време на това изстъпление, той видя едно странно видение. Той докато чакаше, може би да каза: „Хоп, заспа нещо“ и започна да вижда нещо. Деяния 10:9-10 9 А на следващия ден, когато те пътуваха и наближаваха града, около шестия час Петър се качи на покрива на къщата да се помоли.10 И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той се отнесе духом Изстъпление. И веднага се казва: „видя небето отворено“ на някакъв съд, като голяма плащаница. Това може би видя някаква голяма като покривка, като маса, някакъв съд, да слиза спускана през четирите ъгъла към земята. Може би такива въженца от четирите страни. Това слизаше със сънсор. И в него имаше всякакви земни четвероноги и животни и небесни птици. И дойде глас към него: „Стани, Петре, заколи и яж.“ А Петър рече: „Никак, Господи! Защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто!“ И пак дойде към него втори път глас: „Което Бог е очистил, ти за мръсно го не смятай.“ И това става на три пъти, след което съдът се вдигна веднага на небето. Животните на тази небесна маса най-вероятно бяха разнообразни. Много от тях очевидно бяха от забранените за ядене в Левит 11 глава. „Със сигурност не, Господи!“ отговори Петър. „Никак, Господи!“ Бях слушал един проповедник, който казваше, че тези две думи не могат да стоят една до друга. Едната трябва да бъде зачеркната. Ако му отказваш, Той не е Твой Господ, защото ако е Твой Господ, трябва да се покоряваш. Не можеш да кажеш: „Никак, Господи!“ Значи, ако Той е Твой Господ, ти не можеш да му казваш „не“. Ако ти му казваш „не“, Той не е Твой Господ. Петър каза: „Никога не съм ял нищо нечисто.“ Отговорът на Бог обаче беше ясен. Не наричай нечисто нещо, което Бог е очистил. Но за храната ли говореше тук Бог? За хранителните навици на Петър ли се отнасяше това?...