НАШАТА ЖЕРТВА – 2

Евреи 9:11-10:18 Евреи 9:11-10:18 За да разберем посланието към Евреите, ние трябва да имаме представа за това през какво са преминавали неговите получатели. То най-вероятно е написано през годините от 66 до 69 и е изпратено до малка група юдейски християни, живеещи в Рим. Тези християни са преминавали през духовна криза. Сънародниците им са ги обявявали за предатели и са упражнявали натиск върху тях да се върнат към старата си вяра в Моисеевия закон с неговите ритуали и жертви. Юдаизмът бил официалната, традиционна религия на народа им. Тогава как един патриот би могъл да се отвърне от националната си религия, и то в момент в който лоялността и предаността към родината са толкова необходими? Може би са им казвали: "Каква въобще е тази ваша религия? Вие нямате първосвещеник, нямате светилище, не принасяте жертви... Как си мислите, че служите на Бога?" Авторът на Евреите, обаче, казва на своите приятели: "Това не е вярно. Ние не само, че имаме първосвещеник, но и нашият първосвещеник е по-превъзходен от юдейския, защото е Божий Син, поставен в служението си от Самия Бог. Той служи не просто в храма, а в самото небесно светилище и принесе за нас една далеч по-съвършена жертва от просто някакви си животни - еднократна саможертва, която наистина очиства греховете ни." Може би и ние днес сме под същия натиск. И нашите сънародници ни казват: "Какво правите вие? Каква църква сте? Вие сте друговерци, вие нямате патриарх, нямате храмове с куполи и икони, не палите свещи, не подавате за умрелите, не правите курбани." Но искам да ви насърча. Ние имаме небесен първосвещеник, който служи в небесното светилище. И Той ни кани поради жертвата, която Той е направил за нас, да пристъпваме с дръзновение в Божието присъствие. Както често се случва, ересите, противниците на Божието откровение и гоненията както друг път, така и тогава са помогнали на църквата. Защото благодарение на тях божествената истина е била още по-добре обяснена и формулирана. И днес имаме това послание към Евреите, което ни описва нашата истинска система на поклонение. Благодарение на него ние знаем кой е нашия първосвещеник, какъв е нашия завет, къде е нашето светилище и каква е нашата жертва. В Евреи 4:14;8:1;10:21 се казва, че ние „имаме Първосвещеник". А в Евреи 10:19 се казва, че ние "имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището". Ние имаме не само съвършен, върховен и превъзходен първосвещеник. Ние имаме и съвършена, върховна и превъзходна жертва. КРЪВТА НА ХРИСТОС СЪВЪРШЕНО ОЧИСТВА ГРЕХОВЕТЕ НИ (Евреи 9:11-14) По времето на Стария Завет първосвещеникът принасяше жертвата на медния олтар, който беше в двора на скинията. След това той напълваше част от кръвта в специален съд и влизаше с него в святото място и попръскваше с кръвта върху златния кадилен олтар. По подобен начин Христос проля кръвта си на Голгота. Голгота е нашият меден олтар на умилостивението. И възкресението и възнесението на Христос доказват, че пролятата на Голгота кръв е била приета от Отец, и че жертвата на Сина, принесена на кръста е била достатъчна за нашето изкупление. В Евреи 13:20 се казва, че Бог на мира е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус Христос именно „чрез кръвта на единия вечен завет". Придобивайки за нас вечно изкупление чрез кръвта си, Христос влезе в небесното светилище посредством силата, правото и достойнството на Своята пролятата на Голгота кръв (Евреи 9:11-14). 11 А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение, 12 веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление. 13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, 14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог! „ПЕПЕЛ ОТ ЮНИЦА" Тук се говори за „пепел от юница", която „освещава за очистването на тялото". Тази практика се базираше на един от Божиите закони, дадени в Числа 19:1-20. Според него една червеникава юница биваше заклана и след това изгорена. Пепелта от тази юница се смесваше с вода, и тази вода служеше за поръсване на осквернените и ритуалното им очистване: 1 И Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки: 2 Ето повелението на закона, който Господ заповяда, като каза: Говори на израилтяните да ти доведат червеникава юница без недостатък, която няма повреда и на която не е турян ярем; 3 и да я дадете на свещеника Елеазара, и той да я изведе вън от стана, та да я заколят пред него. 4 Тогава свещеникът Елеазар, като вземе от кръвта й с пръста си, да поръси седем пъти от кръвта й към предната част на шатъра за срещане. 5 И да изгорят юницата пред него: кожата й, месото й и кръвта й с изверженията й да изгорят. 6 После свещеникът да вземе кедрово дърво, исоп и червена прежда, и да ги хвърли всред горящата юница. 7 Тогава свещеникът да изпере дрехите си, да окъпе тялото си във вода, и подир това да влезе в стана; и свещеникът да бъде нечист до вечерта. 8 Така и оня, който я е изгорил, нека изпере дрехите си във вода, и да окъпе тялото си във вода, и да бъде нечист до вечерта. 9 Тогава един чист човек да събере пепелта от юницата и да тури вън от стана на чисто място; и пепелта да се пази за обществото израилтяни, за да се направи с нея вода за очищение от грях. 10 И оня, който събере пепелта от юницата, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; и това ще бъде вечен закон за израилтяните и за пришелците, които живеят между тях. 11 Който се допре до някое мъртво, човешко тяло, да бъде нечист седем дена. 12 С тая вода той да се очисти на третия ден, и на седмия ден ще бъде чист; но ако не се очисти на третия ден, то и на седмия ден не ще бъде чист. 13 Който се допре до мъртвото тяло на умрял човек, и не се очисти, той осквернява Господната скиния; тоя човек ще се изтреби измежду Израиля; той ще бъде нечист, понеже не е поръсен с очистителната вода; нечистотата му е още на него. 14 Ето и законът, когато някой умре в шатър: всички, които влизат в шатъра и всички, които се намират в шатъра, да бъдат нечисти седем дена; 15 и всеки непокрит съд, който е без привързана покривка, е нечист. 16 И който се допре на полето до някой убит с нож, или до мъртво тяло, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена. 17 А за очистване на нечистия нека вземат в съд от пепелта на юницата изгорена в жертва за грях, и да полеят на нея текуща вода. 18 Тогава чист човек да вземе исоп, и, като го натопи във водата, да поръси шатъра, всичките вещи и човеците, които се намират там и онзи, който се допрял до кост, или до убит човек, или до умрял, или до гроб. 19 И чистият да поръси нечистия на третия ден и на седмия ден; и на седмия ден да го очисти. Тогава нека изпере дрехите си и нека се окъпе във вода и вечерта ще бъде чист. 20 А оня, който, като е нечист, не се очисти, оня човек ще се изтреби измежду обществото, понеже е осквернил Господното светилище; той не е поръсен с очистителната вода; нечист е. Ако според този закон, пепелта от юница можеше да послужи за направа на светена вода, която да очиства от грях (Числа 19:9) и нечистота (Числа 19:13,19), то колко повече кръвта на Исус ще очисти не само тялото ни, но и съвестта ни от мъртви дела? Именно това е аргумента на авторът на посланието към Евреите: 13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, 14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог! „ЧРЕЗ ВЕЧНИЯ ДУХ ПРИНЕСЕ СЕБЕ СИ БЕЗ НЕДОСТАТЪК НА БОГА" От този последен стих можем да видим, че жертвата на Христос е изключително стойностна и уникална главно поради три причини: Първо, жертвата на Христос е уникална, понеже Той принесе Себе Си „чрез вечния Дух". Духът в този контекст е противопоставен на плътските неща. Плътските неща са външни, временни, материални, преходни. А Духът е безтелесен и непреходен. Вечният Дух придава на Христовия принос вечна стойност. Чрез вечния Дух Христос извършва за нас вечно изкупление. Неговата жертва не се нуждае от повторение, тъй като притежава абсолютната и вечна стойност на едно действие, което е вечно. На второ място, Христовата жертва е уникална, понеже тя е осъзната и доброволна саможертва. В нашия стих не се казва, че Той „беше принесен в жертва", а че чрез вечния Дух, Той „принесе Себе Си". Христовата жертва не беше заколение на някаква нищо неосъзнаваща и съпротивляваща се жертва, а разумна и осъзната саможертва. Христос пожертва Себе Си като акт на най-висше покорство на Бога. Във Филипяни 2:8 четем, че Христос „като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст." Това беше Неговия собствен избор. И той го направи заради нас - не поради нещо друго, а мотивиран от най-дълбока любов към нас, неговите избрани. В Римляни 5:7-8 четем: 7 Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия); 8 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас. Той не беше принуден. Той избра да го направи. На трето място, Христос принесе Себе си „без недостатък" - като съвършена жертва за нас. В Стария Завет се изискваше жертвите, принасяни в жертва да бъдат „без недостатък". Но, Христовото съвършенство не е външно като това на животните, принасяни в жертва според закона, а вътрешно и етично. По характер Христос беше съвършен и непорочен през целия си живот. Той изпълни Закона. Неговият „принос без недостатък на Бога" е идеален и абсолютен - ние не бихме могли дори да си представим нещо повече от Него като жертва за нас. ...