EPISODE · Jan 14, 2009 · 59 MIN
НАШЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВРЕМЕТО
from propovedi.org · host admin
Ефесяни 5:15-17 Ефесяни 5:15-17 15 И така, внимавайте добре как постъпвате – не като глупави, а като мъдри,16 като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.17 Затова не бъдете неразумни, а проумявайте каква е Господнята воля. През изтеклата година имахме някои проблеми в семействата, в църквата. И вероятно не сме в това състояние, в което бихме желали да бъдем. Поради една причина. И тя е, че не сме изкупвали благовремието. Имали сме възможности, имали сме време, но не сме го използвали така, както трябва. Обаче сега сме в началото на новата година. Слава на Бога, че имаме още една нова година. И новата година, всъщност, ни предлага един равен старт. Това означава, че всички започваме при едни и същи условия. Всички имаме до следващата година 365 дни. За цялата година. Вече сме минали малко. Вече е изхабено малко времето. Обаче всички имаме 365 дни. Ти имаш 365 дни. Ти имаш 365 дни. Ти имаш 365 дни. Всеки има по 52 седмици в годината. Всеки има по 12 месеца. Всеки има по 24 часа в денонощието. Всеки има по 60 минути в часа. Така че ние всички сме равни в това отношение. И въпросът е какво ще направиш ти с твоето време през тази нова година? Да, естествено, никой не знае колко време има, защото Исус Христос може да дойде всеки момент, първо. И второ, животът ти може да свърши днес. Излизаш оттука, може да получиш удар, може Исус да дойде. Колкото и яко да стои човек, той е само лъх. Това е допълнително. Значи, понеже не знаеш по колко ще живееш, затова трябва през останалото, в цялото време, както казва апостол Петър, да живеем не по човешки страсти, а по Божията воля. Той казва същото нещо. Така че ние не знаем колко имаме да живеем, разбира се. Но в годината имаме толкова време, имаме равен старт за всички. И трябва в началото на годината да се замислим как ще си прекарваме времето. Защото иначе ще го пропилеем. Значи, какво означава да пропиляваш нещо? Какво означава да прахосваш? Да го загубиш. И не само да го загубиш, ами означава, вместо нещо да струва един лев, обаче да дадеш за него 100 лева. Значи тогава 99 лева са прахосвани. А всъщност да изкупваме благовремието означава това време, което имаме, да го използваме така, че да извлечем най-голяма полза от него. Ние да имаме най-голяма полза. Иначе в тези стихове, които прочетахме, се казва, иначе ще бъдем глупави. Иначе ще бъдем несмислени. Ако ти не се интересуваш от времето, тогава ти си глупав и несмислен. Ти трябва да планираш времето си, трябва да знаеш какво ще правиш с твоето време. Първо, защото времето е ограничено. Стига ли ви времето? Има ли някой, който да му стига времето? Как е? Стига ли ви времето или не стига? Има време за всичко. Слава Богу, ако е така, когато е време за всичко. А на мен не ми стига времето. Имам толкова много работа, имам толкова много неща, които трябва да свърша. И не мога да ги свърша. Времето не ми стига. Така че ние трябва да се замислим за това нещо. Трябва да се замислим за времето, защото времето е ограничено. Времето не може да се разшири, не може да се увеличи. Ти имаш определено време и това време не може да стане повече, не може да стане по-малко. Времето е точно. И човешкият живот е кратък. Колко живее човекът? Тук колко е най-възрастният човек, на колко е години тук в момента? Може да живее по-късно. И не може да живее, да. Просто да видим докъде е горе-долу. Както са говорили, 70 долу-горе, максимум. 80, 90. Има ли някои 90-годишни в църквата? Няма 90-годишни. 90-годишни няма. Да, има над 80, 83. Моята баба е на 88, слава на Бога. Има някои, които живеят и повече, обаче те са малцина. Повечето хора, а? Има средна възраст. Средната възраст е 75 години. Да. Средната възраст за жените е 75 години, а за мъжете е по-малко. Да, по-малко живеят. Да, може и да живеят по-малко. Това е въпреки статистиката, зависи от начина на живот, но... Тук долу-горе най-друго. Преди потопа хората са живели дълги години, 10 пъти повече, защото тогава условията на земята са били други. Но след потопа Бог съкращава годините на човека и каза: годините на човека ще бъдат 120 години. Това е напред. Обаче, след това, по време на обикалянето в пустинята, Бог каза, че това поколение няма да влезе в обещаната земя. Така че тия, които бяха на 40, най-много можеха до 80 години да живеят и трябваше да умрат. И затова в Псалом 90-ти се казва това нещо, че дните на живота ни са естествено 70 години. Или даже, където има сила, 80 години. Но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото скоро прехождат и ние отлитаме. Виждате ли? Животът ни е кратък. Това лято бях на една конференция, където се разглеждаше този въпрос за времето. И имаше едно интересно сравнение. Ако човек живее 70 години, 70-те години са сравнени с цикълът на живота, сравнен с 24-часов ден. Ако си на 20 години, часът ти е 11 часа и 8 минути. Ако си на 25, часът ти е 12:25, вече си минал обяд. Ако си на 30, часът ти е 13:25, вече си готов. Ако си на 35, вече 14:59, 3 часа си. Ако си на 40, часът ти е 16:15. Време е да се събудим от сън. Ако си на 45, е 17:46. Ако си на 50, е 19:10. Ако си на 55, часът ти е 20:08. И ако си на 60, часът ти е 22:11. 10 часа вечерта. Значи ако си на 70, вече си минал на други години. Въпросът е, че не ни остава много. Не ни остава много. И това, което е минало, ние трябва да прегледаме как сме живели, какво сме направили, как сме пропилели. И оттук нататък, оставащото време е кратко, казва Божието слово. И понеже времето е кратко, ние трябва да го изживеем най-добре за Божията воля. Защото ние не се страхуваме, че времето на тази земя ще свърши. Защото ние знаем, че ако времето свърши, ние ще влезем във вечността. Но ние трябва да се подготвим за тази вечност. Ние трябва да се подготвим за това време, когато ще бъдем с Бога. И от друга страна, докато сме тук на земята, да се възползваме от времето максимално, за да вършим Божията воля на земята и Божието царство напред на земята, защото сме Божии слуги. И ако ние не вършим Божията воля, тогава кой? Така че това е заповедта, това е насърчението, това е увещанието на апостол Павел. Изкупвайте благовремето, не си изразходвайте времето глупаво. Не си изразходвайте времето безцелно. Помислете, колко време сме изхабили в грехове? Времето е много ценно, но ние харчим една или друга част от времето в грехове. И ние трябва да се покаем. Времето за греховете трябва да го съкратим. Трябва да помислим коя част и какво трябва да премахнем от нашата програма, така че тя да бъде богоугодна, така че да кажем, че ние изкупваме благовремето. Да си вземем поука. Имаше едно стихотворение тая година за това как мъжете се занимават с едно нещо, жените с друго нещо и всъщност Сатана има примка за всеки. И ние трябва да се замислим как си прекарваме времето. Защото една голяма част от времето си ние прекарваме в грехове. Дай Боже да не е така. Една друга част от времето си ние прекарваме в неща, които може да не са грехове, обаче пак ни натоварват и пак ни крадат времето. Крадци на времето. Вижте, в Деяния на апостолите се казва за тези атиняни как си прекарваха времето те. Деяния 17:21 21 (А всички атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново.) Значи само те си стояха и някой да им разказва. И някой сяда пред телевизора и започва да ни разказва различни истории. Какво? И не се остава там. И не се остава. Значи какво правим? Ние сме казали, че някакви атиняни, че ги разказва, че трябва да... Да. По хиляда пъти. По хиляда пъти. Обаче има един стих, притча, който казва, че „Окото не се насища с гледане и ухото не се насища със слушане“. Така че ние винаги, колкото повече слушаш, колкото повече гледаш, още повече се гледа, още повече се слуша. Така че единият крадец на време, крадец номер едно за църквата, кой е? Телевизорът. Хайде, Борице, смери, споделяйте. Крадец номер едно на време за църквата е телевизорът. Тези, които... защото ние всички имаме интернет. Ако всички имат интернет, тогава крадец номер едно ще е, че за добро интернет, обаче още няма всички интернет. Но крадец номер две за църквата на време кой е? Дяволът. Е, дяволът, дяволът, ама какво взема? Спира, когато не му дава телевизора. Е, да, той отделно ги спира, но тук не говорим за това кой е спрян да идва. Въпросът е как ние спираме да идваме, защото то не става изведнъж, то става постепенно. Вместо да четеш, ти се занимаваш с други неща, вместо да се молиш, да прекараш време с Бога, ти прекарваш времето с друго нещо. И всъщност кой ти краде времето? Значи, първо, времето ти го краде телевизорът, телевизията, сериалите, някой си има сапунки, друг си има други сапунки. Другият крадец на времето е интернет, за тези по-младите. А от другите крадец на времето им е, как си казваш, това с игрите. Пак интернетът имаш ли? Имаш ли едно, което е Плейстейшън. Плейстейшънът крадец ли е на времето? Плейстейшън имаш ли? Значи, децата от малки са обучавани как дяволът да им краде времето. Значи, как ти краде тебе дяволът времето? Интернет. За всеки си има нещо. Някои сърфират, други други неща. Има някои, които дяволът краде времето не с интернет и с телевизора, а със седянки. Сядат на седянката, на дрънкането. Дрънкането също е крадец на времето. Обаче това ви казвам, че просто да си прекараш времето като гледаш или да слушаш нещо по-ново, това ти краде времето. Обаче има и още един крадец на време. И той е, когато ти се заемеш с неща, които ти считаш, че са важни. Обаче всъщност те не са толкова важни. Например в Лука четем за Марта и за Мария, в Лука 10 глава. Казва се така: „И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село. Някоя си жена, на име Марта, Го прие у дома си. Тя имаше сестра, наречена Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше Словото Му. А Марта се улисваше в голямо шетане. Като се улисваше в голямо шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ прочее да ми помогне!“ Но Господ в отговор рече: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,...
Embed this episode
NOW PLAYING
НАШЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВРЕМЕТО
No transcript for this episode yet
Similar Episodes
No similar episodes found.